Решение № 160 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА Д.А при участието на секретаря ПЕТКО Д. Д. като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА Д.А Административно наказателно дело № 20241110207916 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Г. Д., ЕГН: **********, действaщ като земеделски производител с булстат: **********, чрез адв. Б. Б. срещу наказателно постановление (НП) № 23-2400093 от 02.05.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към ГИТ, с което на жалбоподателя, на основание чл.

416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е наложено наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лева за нарушение на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт.

Твърди се липса на компетентност както на извършилите проверката лица, така и на издателя му. Отделно от това оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Изтъква, че не отговаря на истината посоченото, че лицето Г. Б. помага на жалбоподателя в качеството му на общ работник за работно време от 10.00 до 14.00 часа като „в замяна получава храна за животните“. Посочва, че Б. не работи в стопанството му и има свое земеделско стопанство. В деня на проверката, той действително се намирал в базата на жалбоподателя и добивал трупно месо, но последното било закупено от трето лице и дейността си извършвал по негова поръчка.

Допълва, че посоченото не е част от дейността му. Отделно от това посочва, че лицето Г. Б. е малограмотно лице и на това се дължи „декларацията“ му, послужила като основание за съставяне на АУАН. Твърди се, че жалбоподателят е бил лишен от възможност да представи относими документи, което опровергавало посоченото, че проверката е приключила по документи на 06.03.2024г. АУАН бил съставен предварително, а НП издадено при неизяснена до края фактическа обстановка.

Отделно от това от съдържанието на последното на личало да е била своевременно извършена преценка за предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Иска от съда да отмени обжалвания акт.

В съдебно заседание пред настоящият състав се явява лично с адв. Б., който 1 поддържа жалбата. Според адвоката инспекторите от Инспекция по труда не са положили усилия да съберат всички относими доказателства, вследствие на което е издадено процесното Наказателно постановление, което се определя като изцяло незаконосъобразно. Поради това адв. Б. пледира за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява в съдебно заседание се представлява от юрк. Г., която твърди, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден. Уточнява, че при проверката жалбоподателят не е проявил активно поведение в периода 23.02. до 06.03.2024г. и независимо от ангажиментите на представителя му е имал достатъчно време да организира защитата си. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 23.02.2024 г. св. Д. П. Й. и колегата и А. И. З. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на място в животновъден обект № *******, ************, стопанисван от Земеделски Производител Д. Г. Д., ЕГН: **********, БУЛСТАТ: ***********. На място в обекта около 12:20 часа служителите заварили двама мъже – жалбоподателят ЗП Д. Д. и св. Г. Г. Б.. Последният заявил, че помага на Д. Д. като разфасова и одира животно. Уточнил, че ще му помага само в този конкретен ден от 10:00 до 14:00 часа, както и че не може да попълни декларация, защото ръцете му са изцапани с кръв. Добавил, че се случва да му помага от време на време. В декларация, подписана от лицето, св. Й. записала, че Б. помага на Земеделски Производител Д. Г. Д. в качеството си на „общ работник” с работно време от 10:00 часа до 14:00 часа, като в замяна получава „храна за животните”.

Св. Б. е регистриран земеделски производител и получава трудовите си договори от ЗК ***. На ЗП Д. Д. била връчена призовка № 2404161, в която е посочено, че следва да се яви в Инспекция по труда София област за продължаване на проверката по документи на 27.02.2024г. в 10:00 часа. На 27.02.2024г. адв. Б. посочил, че ще представи изисканите от жалбоподателя документи на 06.03.2024г., с оглед посоченото била насрочена нова дата за проверка – на 06.03.2024г. На посочената дата в сградата на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ е установено, че ЗП Д. Г. Д., ЕГН: **********, Булстат: ***********; в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда НС е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор с лицето Г. Г. Б., ЕГН: **********, преди постъпването му на работа. Свидетелите констатирал, че нарушението е извършено на 23.02.2024 год., когато Г. Г. Б. беше заварен на работа и се установи по време на проверката по документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ и квалифицирали същото по чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. На 06.03.2024г. на упълномощения представител на жалбоподателя е връчена покана за съставяне на акт на същата дата в 15:00 часа. При получаването и същият е изрично посочил, че предоставеният му срок е твърде кратък и е помолил за продължаването му.

За извършеното нарушение св. Д. Й., съставила АУАН № 232400093/06.03.2024г. в отсъствие на нарушителя и в присъствието на св. А. З. – присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта. АУАН е връчен на жалбоподателя по пощата на 11.03.2024г. Срещу така съставения акт е депозирано 2 възражение вх. № 24025719/15.03.2024г.

Въз основа на акта на 02.05.2024г. е издадено наказателно постановление (НП) № 23-2400093 от 02.05.2024 г., от Директора на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към ГИТ, с което на Д. Г. Д., ЕГН: **********, действащ като земеделски производител с Булстат: **********, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.

414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е наложено наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лева за нарушение на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно показанията на актосъставителя, на св. Г. С. и на св. Б., призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, идентификационна карта, справка от информационната система на ИА ГИТ, справка за постоянен и настоящ адрес. декларация от завареното лице Г. Г. Б. от 23.02.2024 г., покана за съставяне на АУАН, бланка сведение с поставени въпроси – отправено към ЗП Д. Г. Д. от 06.03.2024 г., възражение срещу АУАН, наказателно постановление № 23-2400093/02.05.2024 г., АУАН № 23-2400093/ 06.03.2024г., известие за доставка, призовка по чл. 45, ал.

1 от АПК, идентификационна карта, декларация от завареното лице Г. Г. Б. от 23.02.2024 г., справка за постоянен и настоящ адрес, искане за предоставяне на писмени сведения пред контролните органи от 06.03.2024 г., данни от регистър на уведомленията за трудови договори по ЕГН на лицето Г. Г. Б., данни от регистър Булстат за ЗП Д. Г. Д., таблица с изходни данни, справка за дейността на Д. Г. Д., покана за съставяне на АУАН на основание чл. 40, ал. 1 ЗАНН, възражение от Д. Г. Д. с вх. № 24025719/15.03.2024 г., заповеди за компетентност на АНО и контролните органи.

Всички доказателства са еднопосочни и последователни и подкрепят изложената в СУСН И НП фактология, изложена и от актосъставителя при разпита и в съдебно заседание. Същата не е в противоречие с изложеното от жалбоподателя и св.

Б.. Спорът между страните касае изведените въз основа на установените факти правни изводи.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите административни актове. Жалбата е подадена от легитимирана страна в процеса и е депозирана в законоустановения срок. Поради това тя се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Въз основа на извършената служебна проверка съдът достигна до извода, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни лица (съгласно приложените по делото заповеди на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и направения по-горе във връзка с тях доказателствен анализ) и при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Нарушението се твърди да е извършено на 23.02.2024 г. и да е установено на 06.03.2024г. Актът е съставен на 06.03.2024г.

Наказателното постановление е издадено два месеца след съставянето на акта.

Въз основа на извършената служебна проверка съдът достигна до извода, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като при съставянето, респ. при издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на 3 нарушението в акта и в наказателното постановление. Административнонаказателното обвинение е ясно и разбираемо формулирано – става въпрос за това, че жалбоподателят – земеделски производител (в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ) не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, тъй като не е сключил трудов договор с Г. Г. Б. на длъжност „общ работник“ преди постъпването му на работа на 23.02.2024 г.

В случая са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

Този съдебен състав счита, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правота на защита на наказаното лице и представляващи формално основание за отмяна на наказателното постановление.

Спорът между страните следва да се бъде разгледан по същество.

От показанията на всички свидетели, разпитани в хода на съдебното следствие, както и от приетите писмени доказателства, че на 23.02.2024 г. в животновъден обект № *******, ************, стопанисван от Земеделски Производител Д. Г. Д., ЕГН:

**********, БУЛСТАТ: **********, св. Г. Г. Б. бил заварен да разфасова и одира животно, както и че това не се случва за първи път. Самият св. Б. също е регистриран като земеделски производител като в замяна на извършеното получил „храна за животните” си. Нещо повече от показанията на разпитания св. Г. С. се установява, че дейността му е възложена именно от последния, а не от жалбоподателя (който само е предоставил на свидетеля животното).

От изложеното по никакъв начин не може да се направи извод, че св. Б. системно полага труд за жалбоподателя, т. е. че същият се явява по какъвто и да е начин негов работодател и съответно че е било необходимо да има сключен трудов договор с това лице – за описаната в АУАН и НП дейност. Тук е мястото да се посочи, че трудовото правоотношение има сукцесивен характер, т. е. същото продължава във времето и произтича от дължимата от работника престация (предоставянето на работна сила). Последната не се изчерпва с еднократно извършване на единични трудови операции, а изисква продължителност и повторяемост на действията във времето. Доказателства за посоченото административнонаказаващият орган не е събрал. Впрочем в АУАН и НП не са и изложени доводи в тази посока. Предвид посоченото, настоящия състав приема, че описаното в АУАН и НП е обективно несъставомерно по чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. На това основание обжалваният акт следва да бъде отменен.

При този изход на спора, разноски се дължат в полза на жалбоподателя. Такива обаче жалбоподателят изрично е посочил, че не претендира, поради което и не следва да бъдат присъждани.