Решение № 560 от 02.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. Бургас, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20222120204800 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод жалба на Г. П. Т., ЕГН **********, чрез пълномощник - адв. С. К., АК – Бургас, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 6618804 на ОД МВР Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. /двеста/ лева за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от защитник адв. С. К., който поддържа жалбата и моли електронния фиш да бъде отменен.

Претендира разноски и представя списък.

Административно - наказващият орган – ОД МВР Бургас, редовно призован, изпраща представител юрк. Ж.. По същество излага аргументи за законосъобразност на електронния фиш и за неоснователност на жалбата.

Бургаски районен съд като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Електронният фиш е връчен срещу подпис лично на жалбоподателя на 24.11.2022 г., жалбата е подадена, чрез АНО на 01.12.2022 г. от надлежно упълномощен адвокат, поради което, като подадена в срок, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

На жалбоподателя Г. П. Т., ЕГН ********** е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание „глоба” за нарушение, извършено на 22.11.2022 г. в 11:07 ч. в гр. Бургас, ул. *** до фирма „***“ ООД, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено място до 40 км/ч. АТСС е разположено към кв. „***“ и снимащо в двете посоки. Отчетен толеранс от -3 % на измерената скорост. Нарушението е посочено, че е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане е сила ЕФ К/5275614. Твърди се превишение на разрешената скорост с 30 км/ч., с управление на МПС с рег. № ***, л. а. ***, собственост на жалбоподателя, и е заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 644. Жалбоподателят Т. се движел със 70км/ч, вместо с 1 разрешена скорост до 40 км/ч.

На жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Той не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от правото си да обжалва така издадения против него електронен фиш.

Съгласно ангажирани в хода на съдебно следствие схеми от Община Бургас и снимки от НО АТСС е насочено към кв. „***“, мястото е обхванато от представената от Община Бургас „Схема 4“ /л.34/. Автомобилът на жалбоподателя на инкриминираната дата се е движел в същата посока – по улица „Одрин“ към кв. „***“. Видно от представените схеми от Община Бургас, а именно Схема на Участъка на ул. „Одрин“ от „Кроношпан“ посока кв.

„***“ до фирма „***“ ООД, в гр. Бургас /л. 30/ и „Схема 3“ /л. 33/, преди патрулния автомобил на ул. Одрин в посока кв. „***“ има монтиран пътен знак В-26, с който е въведено ограничение на скоростта за населено място до 40 км/ч. и заедно с него е монтиран и знак А-39. Установява се кръстовище, което е Т-образно, с отбивка надясно от ул.

„Одрин“ по посока на движение на автомобил на жалбоподателя л. 34, л. 33 и което е разположено преди процесния патрулен автомобил, с монтирано АТСС.

По делото е представена снимка на нарушението, разписка за връчването на ЕФ, Справка за собственост на МПС, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г., Протокол № 7-4-22 от проверка на МСВ “TFR-1M” идент. № 644/14 от 16.06.2022 г. , справка по данни във фишовете, Електронен фиш серия К № 5275614, Справка за нарушител/водач, извлечение от страница на БИМ, 5 бр. схеми на Община Бургас, Методически указания Рег. № УТ -1113 Екз 28.05.2007 г. на ГДП ГД „ППООРП“, Техническо описание и инструкция за експлоатация 2010 г. , веществено доказателство-диск.

Изготвен е протокол приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. /л.11/, в който е посочено поставеното АТСС, мястото, където е разположено, въведените ограничения, посоката на движение и задействане на АТСС, изготвена е и снимка.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства.

Съдът при служебна проверка констатира, че обжалваният електронен фиш е издаден в хипотезата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП. В ЕФ са посочени данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените изисквания за неговата форма по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДП, същият е административен акт, годен да породи съответните правни последици.

Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл.

188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.

2

Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

В случая електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя като собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Административното нарушение е установено с автоматизирано техническо средство.

В тази връзка, настоящият състав намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че използваното техническо средство за измерване не отговаря на изискванията на ЗИ, тъй като то е от тип, за който срока за валидност е изтекъл.

Действително, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г., срокът, за който е одобрен типа, към който принадлежи процесното АТСС изтича на 24.02.2020 г., но предвид заключението от извършената му последваща метрологична проверка, а именно, че техническото средство съответства на одобрения тип, настоящият състав приема, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, съгласно която: „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.“ Това означава, че техническото средство е от одобрен тип за измерване и липсват основания, от които би могло да се приеме, че отразените данни, относно отчетената скорост на движение на автомобила на водача, не са верни като е преминало последваща проверка.

В случая жалбоподателят е санкциониран в хипотезата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, която предвижда, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

На съдебния състав е известна противоречива практика на съдилищата в страната относно това дали в хипотезата на санкциониране с ЕФ АНО трябва да посочи с кое влязло в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото по вид нарушение в рамките на съответните времеви граници, като една част от съдебните състави приемат, че липсата на посочване не представлява нарушение, тъй като не е предвидено като задължително съдържание на електронния фиш (така Решение № 271 от 15.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 255/ 2021 г. на Административен съд – Шумен; Решение № 426 от 20.07.2021 г. по к. адм. н. д.№ 380 / 2021 г. на I състав на Административен съд – Плевен; Решение № 180 от 01.04.2021г. по к. адм. н. д. № 131 / 2021 г. на I състав на Административен съд – Плевен;

Решение №119 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 111 / 2021 г. на Административен съд – Кърджали и др.); а друга част от съставите приемат, че липсата на посочване е съществено процесуално нарушение и изцяло отменят издаваните ЕФ (така Решение № 1633 от 18.10.2017 г. по н. д. № 2207 / 2017 г. на Административен съд – Бургас и др.). Налице е и трета практика, според която липсата на посочване на НП или ЕФ, който обосновава деянието да е извършено в условията на повторност е нарушение, но не е такова нарушение, което да е съществено, тъй като жалбоподателят се е защитавал срещу фактите, за които му се повдига обвинение и са изложени в обстоятелствената част.

В случая наказващият орган е посочил, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5275614.

За да може законосъобразно да се квалифицира едно нарушение като „повторно” по см. на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП, следва АНО да посочи фактите, които мотивират наказващия орган /НО/ да приеме тази квалификация или казано по друг начин - следва да се посочи, с кое влязло в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото по вид нарушение и то в рамките на съответните времеви граници като в случая това изискване е спазено от НО.

На съдебния състав е известно и друго противоречие в съдебната практика относно това следва ли да се посочи конкретната правна норма, която е нарушена, когато се касае за хипотезата на повторност, но констатира, че актуалната и по-многобройна практика на този етап, която предвид своята актуалност и многобройност следва да се възприеме е, че нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП е бланкетна и в тази насока в електронния фиш следва да се посочи привръзка на тази разпоредба със съответната норма, която запълва бланкетна – в този смисъл Решение № 57 от 26.01.2023 г. по к. адм. н. д. № 2084 / 2022 г. на XXVI 3 съставна Административен съд - Бургас ; Решение № 1876 от 26.10.2022 г. по к. адм. н. д. № 1609 /2022 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 38 от 21.02.2023 г. по к. адм. н. д. № 311 / 2022 г. на VII състав на Административен съд – Кюстендил; Решение№ 7 от 18.01.2023 г. по к. адм. н. д. № 249 / 2022 г. на Административен съд – Видин;Решение № 366 от 23.02.2023 г. по к. адм. н. д. № 3083 / 2022 г. на XXVI състав наАдминистративен съд – Пловдив и мн.други.

Административнонаказващият орган има задължение да запълни съдържанието на препращата норма на чл. 182, ал. 4 ЗДвП със съответната норма на чл.182, ал.1, ал.2 или ал.3 от ЗДвП, към които изрично препраща чл.182, ал.4 от ЗДвП като посочването само на чл.

182, ал. 4 ЗДвП сочи за непълнота на правната квалификация на нарушението. Доколкото санкционната норма на чл.182 от ЗДвП в разпоредбите на ал.1, 2 и 3 съдържа и диспозиция, и санкция, сочи на конкретно поведение на водачите при съответни условия и размер на санкцията. Така, както е посочена в електронния фиш правната квалификация на нарушението, е непълна и неясна и на практика изобщо в електронния фиш не е посочено коя от различните хипотези на чл.182, ал.1, 2, или 3 от ЗДвП е осъществил водачът, за да му се наложи и съответното наказание за повторност на това именно нарушение. Чл. 182, ал. 4 ЗДвП препраща към предходните алинеи и не може да се разглежда самостоятелно, защото определянето на административното наказание за повторност е обвързано с размера на наказанието, предвидено за съответното нарушение.