Решение № 87 от 20.10.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Бургас, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Христина З. Марева

Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско дело № 20212000500369 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана Р. М. ХЮС. и АЛ. Ш. Ч., двамата чрез пълномощника им адвокат Я.К., както и от Ш. М. Ч. чрез пълномощника й адвокат С.Б., против решение № 291/ 16.07.2021 г., постановено по гр.д. № 220/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което са отхвърлени исковете им против „Д.“ ЕАД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на М. Р.Х., настъпила на 21.10.2017 год. в резултат на ПТП, както следва: за Р. М. ХЮС. сумата от 100 000 лв., представляваща неиздължена част от обезщетението, цялото в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва от 24.07.2018 год. до окончателното изплащане и за АЛ. Ш. Ч. и Ш. М. Ч. – сумите от по 80 000 лв., ведно със законната лихва от 24.07.2018 год. до окончателното изплащане.

Въззивниците навеждат оплаквания за неправилност, немотивираност и незаконосъобразност на обжалваното решение, което е постановено в нарушение на материалния закон. Считат, че първоинстанционният съд не е обсъдил подробно събраните доказателства в 1 тяхната съвкупност, направил е погрешни изводи и е приложил неправилно чл.52 от ЗЗД, във вр.с т.2 от ППВС №4/68 год. Намират, че в нарушение на принципа на справедливостта съдът е счел доброволно изплатеното обезщетение в размер на 100 000 лв. за справедливо и е отхвърлил претенцията на първия въззивник за присъждане на допълнителен размер от 100 000 лв. Излагат твърдения, че не са съобразени събраните свидетелски показания, от които се установяват вида и интензитета на претърпените емоционални болки и страдания от внезапната загуба на детето. Сочи се във въззивната жалба, че изводът на съда за достатъчен размер на изплатеното обезщетение в размер на 100 000 лв. на първия въззивник не е мотивиран с конкретните критерии, възприети от съдебната практика, и не е ясно защо съдът приема този размер за справедлив. Твърди се, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно поради това, че не е съобразено с обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта, във връзка с нормативно определените лимити по застраховката „гражданска отговорност“.

По отношение на другите двама въззивници – баба и дядо на загиналото дете, се излагат твърдения за наличие на двете кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – създадена особена близка връзка между починалия и въззивниците и действително претърпени неимуществени вреди, надхвърлящи по интензитет обичайните. Сочи се, че голямата житейска близост между детето и неговите баба и дядо е резултат от неговото отглеждане в с.Д.п. за период от две години, непосредствено след развода на родителите. Заявява се, че непосредственото полагане на грижи от бабата и дядото се установява от събраните гласни доказателства. Твърди се, че от свидетелските показания се установяват и претърпените неимуществени вреди – болки и страдания с интензитет, по-силен от обичайното, довели до тежко психично състояние и налудни идеи във въззивницата Ш.Ч..

Във въззивната жалба се оспорват изводите на първоинстанционния съд за сливане на качеството кредитор и длъжник у въззивниците Ч.. Сочи се, че подобно сливане може да се осъществи само при предявяване на регресен иск от застрахователното дружество против причинителя на деликта, но в настоящия случай не е налице нито една от хипотезите на закона, не са 2 представени доказателства и изобщо не е направено възражение от застрахователя, а отделно от това сливането трябва да е настъпило, а не евентуално.

Моли се за отмяна решението на Окръжен съд Бургас и за постановяване на съдебно решение, с което да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ в заявените размери, както за присъждане на разноските пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от „Д.“ ЕАД, чрез адв.В., в който се навеждат доводи за нейната неоснователност. Заявява се, че изводите на БОС за правно релевантните факти са правилни и обосновани от събраните доказателства. Сочи се, че правните изводи са в съответствие с установената съдебна практика в аналогични случаи и са съобразени с икономическото статукво в страната.

Във връзка с отхвърлените претенции на въззивниците Ч. се излагат съображения, че те не са доказали наличие на предпоставки за присъждане в тяхна полза на обезщетение като легитимирани лица по ТР №1/2016 год. на ОСНГТК ВКС. Според въззиваемото дружество, събраните в хода на производството доказателства сочат съществуване на нормални семейни отношения между бабата и дядото и починалото дете, както и наличието на естествена емоционална реакция от тяхна страна при смъртта на тяхното внуче, но не и обстоятелства, обуславящи определяне на застрахователно обезщетение. Твърди се, че изводите на БОС са правилни и са изцяло съобразени с установилата се съдебна практика. Заявява се, че при наличие на живи родители на загиналото дете не може да се приеме, че най-близките хора до него са били бабата и дядото. Признава се, че действително за един кратък период от време въззивниците са подпомагали дъщеря си и нейното дете, но това е обичайното, нормално и естествено в този тип отношения.

Твърди се, че в конкретния случай няма данни за възникнали житейски обстоятелства или ситуации, от които може да се направи извод за особено близка връзка с починалото дете и действително претърпени вреди.

Моли за оставяне в сила на решението и за присъждане на разноски.

Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбата, с която е 3 сезиран, взе предвид следното:

Предявените искове пред Окръжен съд Бургас са с правно основание чл.

432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД, от родител, баба и дядо на загинало при пътно-транспортно произшествие дете.

Р. М. ХЮС., АЛ. Ш. Ч. и Ш. М. Ч. са предявили искове против „Д.“ ЕАД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на М. Р.Х., настъпила на 21.10.2017 год. в резултат на ПТП, както следва: за Р.

М. ХЮС. сумата от 100 000 лв., представляваща неиздължена част от обезщетението, цялото в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва от 24.07.2018 год. до окончателното изплащане и за АЛ. Ш. Ч. и Ш. М. Ч. – сумите от по 80 000 лв., ведно със законната лихва от 24.07.2018 год. до окончателното изплащане.

С доброволното изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на бащата Р. М. ХЮС. в размер на 100 000 лв. въззиваемият-застраховател е признал осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, както и своята отговорност по чл.432 ал.1 от КЗ. Спорен остава размера на обезщетението, като според първоинстанционния съд изплатеното обезщетение в размер на 100 000 лв. на 22.08.2018 год. (за което между страните не се спори и са представени доказателства), е адекватно и е репарирало претърпените от бащата болки и страдания от загубата на детето му.

Съгласно трайно установената съдебна практика – т.4 от ППВС № 4 от 25.V.1961г., кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща найблизките роднини като низходящите, възходящите и съпруга или лицето, с което пострадалият е съжителствал на съпружески начала. Обезщетението се определя от съда по справедливост, а конкретните критерии, които следва да се съобразят при претенция за обезщетяване на вреди от смърт на близък, са очертани още в ППВС №4/68 год. – конкретните обстоятелства, при които са настъпили вредите, възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. По-новата практика последователно приема, че при определяне размера на обезщетението следва да се има предвид динамиката 4 на обществено-икономическите отношения, променените критерии за справедливо обезщетение, постоянно нарастващите размери на застрахователните лимити.

За доказване на претърпените неимуществени вреди от въззивника Р.Х. са ангажирали гласни доказателства. От показанията на свидетеля С. се установява, че Р. и съпругата му се разделили поради несходство в характерите. След развода бащата продължил да се грижи за детето, не минавала седмица без да го вземе при себе си. Свидетелят видял въззивника месец след инцидента, нито свидетелят успял да му каже нещо, нито Р. можел да говори. Според свидетелските показания, след катастрофата и загубата на детето въззивникът започнал да пие, имал проблеми със съня и вземал приспивателни. Свидетелят съобщава за конкретен случай, в който се обадил по телефона на Р.Х. и той бил пиян. Според свидетеля, въззивникът се променил коренно, страни от хората, не иска да контактува, живее сам.

От показанията на св.Б. се установява, че родителите Р. и НН. се развели когато детето било на пет години, но запазили добрите си отношения, включително Р. запазил добри отношения с родителите на съпругата си. Р. вземал детето и го водел в неговото село при другата баба. След инцидента се сринал, получил емоционален срив, изпаднал в нервна криза. Свидетелката сочи, че въззивникът няма друго дете и бил силно привързан към загиналия М..

С оглед на така установеното до тук въззивният съд приема, че между загиналото дете и преживелия го баща е съществувала силна емоционална връзка, която е продължила и след развода на родителите. От свидетелските показания се установява, че родителите запазили добри отношения, не са били създавани никакви трудности за бащата да взема детето през почивните дни при себе си или при своите родители. Установява се също, че трагичната загуба на единствено дете причинила на въззивника силен шок, емоционален срив, неспособност да се справи с мъката, което довело до злоупотреба с алкохол, проблеми със съня и социална самоизолация. Към момента на катастрофата детето било на ненавършени 10 години, което направило загубата още по-тежка и трагична. При отчитане на тези обстоятелства, съдът намира за справедлив размер на обезщетение сумата от 150 000лв., която е 5 съобразена с обществено- икономическите условия в страната и застрахователните лимити към момента на настъпване на вредите - м. октомври 2017г. От този размер доброволно са изплатени 100 000 лв., ето защо с настоящото решение в полза на въззивника Р.Х. следва да бъдат присъдени още 50 000 лв.

Поискано е присъждане на законна лихва върху обезщетението считано от 24.07.2018 год. – датата на претенцията до застрахователя, до окончателното изплащане на главницата. От представеното копие от щета се установява, че действително молбата за изплащане на застрахователно обезщетение е била подадена от Р. М. ХЮС., АЛ. Ш. Ч. , Ш. М. Ч. и Ш.Ю.

(другата баба на детето, която не участва в делото) на 24.07.2018 год.

Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал.

1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. Предявяването на застрахователна претенция на 24.07.2018 год. прави искането за присъждане на лихва от тази дата основателно.

Втората група искове е предявена от бабата и дядото на починалото дете с твърдения, че между тях и внучето им съществувала особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка, породена от отглеждането на детето за период от две години, както и че те са преживели изключително тежко смъртта на детето.