Решение № 186 от 03.07.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. С., 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20252200500227 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №371/12.05.2025г. по гр.д.

№4853/2024г. на С.ски районен съд, с което на основание чл.15, ал.8, вр. чл.5, ал.1 от ЗЗДН е задължена Ю. Р. Д. да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо В. З. Т.; забранено е на Ю. Р. Д. да доближава на разстояние по-малко от 100м.

В. З. Т.; жилището му на адрес гр. С., бул. „Б. М.“ *-*-*, местоработата му и местата за социални контакти и отдих, както и да осъществява каквито и да е контакти с него, под каквато и да е форма, вкл. телефон и всякакви средства за комуникация. Съдът е определил срок за наложените мерки за защита от 18 месеца. С Решението Ю. Д. е осъден да заплати държавна такса по сметка на СлРС в размер на 25 лева и разноски на молителят в размер на 500лв.

Въззивната жалба е производство Ю. Р. Д. изцяло. подадена от ответника в първоинстанционното

Във въззивната жалба, въззивницата Ю. Д. чрез пълномощника адв. Е. П., посочва, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Съдът не изложил в мотивите си събрания доказателствен материал, като го е анализирал превратно, обсъждайки доказателствата само на 1 молителя. В случая се касаело до акт на домашно насилие, извършено на 28.08.2024г., за която дата било доказано с влязло в сила решение, че точно ответницата е жертва на домашно насилие от страна на молителя.Този факт, обаче бил напълно игнориран от първоинстанционния съд, като не обсъдил приложеното като доказателство гр.д.

№4396/2024г. на СлРС. Посочва, че съдът не е анализирал поотделно медицинските документи на молителя, които били от 02.09.2024г. и тези на ответницата, които били от датата на акта на домашно насилие, за да установи дали травмите на молителя не са в следствие опита на Д. да се защити от агресивното поведение на бившия си съпруг.

Реалната жертва на домашно насилие на въпросната дата, твърди, че е тя. В първото производство молителят не оборил нейната теза и не представил доказателства, а направил това месеци по-късно, след като вече имало влязъл в сила съдебен акт по първото дело. Посочва, че освен декларацията на молителя е налице и нейна декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която също има материална доказателствена сила и според нея именно тя е жертва на домашно насилие на 28.08.2024г. С оглед изложеното въззивницата моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В съдебно заседание, въззивницата Ю. Р. Д., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Ж. Д., която поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения и моли за уважаването й. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли молбата по ЗЗДН, като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззиваемият В. З. Т., редовно призован, не се явява.

Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. С. К., който заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Посочва, че на въпросната дата е имало не един, а два акта на домашно насилие, упражнен от всяка една от двете страни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

2

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалване – допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно.

От събраните пред районния съд доказателства, се установява следното от фактическа страна:

Молителят в първоинстанционното производство В. З. Т. и ответницата Ю. Р. Д. са бивши съпрузи, като гражданският им брак е прекратен с развод с Решение №636/09.07.2024г. по гр.д. №1954/2024г. на СлРС, влязло в сила на 09.07.2024г.

Между страните не се спори, че на 28.08.2024г., около 15,30ч., молителят Т. е отишъл до работното място на ответницата Д. в гр. С., бул. „Ц. О.“ №**. След проведен между тях разговор по повод децата двамата се скарали. Спорът между тях е кой е предизвикал разправията, кой е бил агресивен и е проявил домашно насилие.

Твърденията на двете страни по този въпрос са диаметрално противоположни.

Още на 28.08.2024г. Ю. Д. е посетила Спешното отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ с оплакване, че е нападната от мъжа си, който й ударил шамар, при което тя паднала. Била силно притеснена без видими травми. Поставено й е успокоително средство.

Ю. Р. Д. е подала молба за защита от домашно насилие срещу В. З. Т. още на следващия ден - на 29.08.2024г., ведно с декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН с нейното виждане за случилото се. По молбата било образувано гр.д. №4396/2024г. по описа на СлРС. По това дело на молителката Д. била издадена заповед за незабавна защита.

На 30.08.2024г. полицейски служител се обадил по телефона на В. Т. и го запознал със съдържанието на издадената срещу него заповед за незабавна защита, а той го уведомил, че е на почивка на море и ще се яви за връчване на 02.09.2024г.

На 02.09.2024г., 11,00ч. В. З. Т. е посетил съдебен лекар, като е съобщил, че на 28.08.2024г. около 15,30ч. след разговор с бившата му съпруга, тя станала агресивна, започнала да го обижда и да го избутва назад с ръце. При този инцидент получил силен дар с ръка в областта на лявата половина на лицето и ухото. Съдебният медик е установил при прегледа болки в областта на лявото ухо, засилващи се при натиск върху трагуса и при широко отваряне на устата и стискате на челюстите, а в областта на лявата странична повърхност на корена на носа се установило наличие на охлузване на кожата с болезнен травматичен оток на тъканите с размери 4-5мм., с червеникав цвят, като болката се засилвала при опипване с ръка.

3

На 26.09.2024г. е проведено първото по гр.д. №4396/2024г. на СлРС открито съдебно заседание, в което е въведен нов акт на насилие спрямо двете малолетни деца на страните от страна на В. З. Т.. Разпитани са свидетели, водени от молителката Д..

Допуснати са до разпит двама свидетели, при режим на довеждане на ответника, от които в следващото о.с.з. той се е отказал.

На 30.09.2024г. В. З. Т. е подал до СлРС молба за защита от домашно насилие на 28.08.2024г. около 15,30ч., ведно с декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и приложеното съдебномедицинско удостоверение от 02.09.2024г. Въз основа на нея е образувано производството по гр.д. №4853/2024г. по описа на СлРС, предмет на настоящото въззивно производство.

С Решение №1124/22.11.2024г. по гр.д. №4396/2024г. по описа на СлРС, влязло в сила на 02.12.2024г., е признато за установено, че В. З. Т. е осъществил на 28.08.2024г. домашно насилие спрямо Ю. Р. Д. чрез отправяне на обидни квалификации с думите „простачка“ и „мръсница“ и чрез нанасяне на шамар, като са наложени мерки за защита за срок от 9 месеца.

В производството, чието решение е предмет на настоящото въззивно производство, районният съд не е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели от страна на ответницата Д..

Разпитан е един свидетел на молителя – С. К., който посочва, че на 28.08.2024г. е видял Т. на главната улица под бившата „Албена“, като забелязал, че отляво на лицето – по носът имал рана – като обелено, имало леко кръв. Бил разстроен. Обяснил, че отишъл до говори с Ю. за децата в обекта, където тя работи, скарали се и тя му ударила един шамар, като му изкривила очилата. Свидетелят не помни кога след това е видял Т., но му се сторил много отслабнал. Т. му казал, че е на антидепресанти.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Молбата е допустима по отношение на заявения с нея акт на домашно насилие от 28.08.2024г., като молбата за защита е подадена на 30.09.2024г. – в първия работен ден след изтичащия срок в съботен ден, т.е. спазен е преклузивния 1-месечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Въззивният съд намира изложените във въззивната жалба оплаквания за основателни.

От събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства не се установи по безспорен начин по пътя на пълното и пряко доказване твърдените обстоятелства за осъществен на 28.08.2024г., около 15,30ч. акт на домашно насилие по отношение на молителят В. З. Т. от страна на неговата бивша съпруга Ю. Р. Д.. От свидетелските 4 показания и другите събрани по делото доказателства не се установиха тези, подлежащи на доказване обстоятелства.

В тази насока следва да се отбележи, че в производството по ЗЗДН декларацията по чл.9, ал.3 от същия е достатъчно доказателство за наличието на осъществено домашно насилие, описано в нея, но само при липсата на други ангажирани доказателства. Безспорно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН дава възможност заповед за защита да се издаде само на база декларацията, но само и единствено в случай, че няма други доказателства. Това е така, за да се избегне евентуалната злоупотреба с права в производството. Именно, за да избегне това, законодателят е предвид доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства, като е налице и отделно изброяване на допустими такива за улеснение на молителите. В случая са ангажирали други доказателства – писмени и гласни. Поради това е недопустимо заповед за защита да се издаде само на база декларацията.

От събраните по делото доказателства не се установи по безспорен начин твърдения акт на домашно насилие спрямо молителят, описан в молбата за защита.

Пряк, непосредствен свидетел на случилото се между страните на работното място на ответницата няма. Безспорно, молителят е този, който отишъл при ответницата на нейното работно място да разговарят, според неговите твърдения за децата, при който разговор двамата се скарали.

Твърдението за агресивно поведение от страна на ответницата спрямо него няма ангажирани. Показанията на единственият, разпитан по делото свидетел пресъздават само казаното му от молителя. Свидетелят няма лични възприятия от самия инцидент, пресъздава казаното му от Т.. Единственото, което свидетелят е възприел и посочил пред съда е рана отляво на носа, изглеждаща като обелено и че Т. бил разстроен. За начина на получаване на раната свидетелят посочил обясненото му от самия Т..

Въз основа на тези показания, съдът не може да направи извод, че спрямо молителят е осъществен акт на домашно насилие от страна на ответницата.

Представеното от него съдебномедицинско удостоверение е от 4 дни след инцидента и в него е описана наред с охлузването на носа и болки в лявото ухо, за които обаче свидетелят К. не свидетелства. Свидетелят не посочва молителят да му се е оплакал от удар в областта на ухото. Пред съдебният лекар обаче молителят е посочил удар в областта на ухото и лявата половина на лицето.