Решение № 158 от 13.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Варна, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова

Ивелина Владова при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20223100502032 по описа за 2022 година

Производството е по редена на гл.XV от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 53009/02.08.2022г. от Е. З. М.,чрез процесуален представител срещу Решение № 2549 от 29.07.2022г. по гр.д. № 4583/2022г. на ВРС, 39 св., с което съда е :

О Т Х ВЪ РЛ И Л като неоснователни предявените от въззивника срещу

„ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК 103061301 , със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, пл. Славейков № 1 искове:

-с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяна на Заповед № 19 от 04.04.2022г., с която на основание чл. 325, ал.1, т.

9 КТ е прекратено трудовото му правоотношение, поради невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност;

- с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Докер" в Пристанищен терминал Варна-Запад при ответника.

Считайки обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени, като основателни и доказани. Изложени са аргументи, че заповедта, с която се прекратява трудовото му правоотношение не е съобразена със заключението на трудово-експертната лекарска комисия. Твърди се, че в същото не съществува заключение, което да установява невъзможност ищеца да изпълнява заеманата от него длъжност, а напротив там е посочено , 1 че може да изпълнява длъжността „докер“ , но при определени условия. Оспорва се извода на съда , че ответника , чиято е доказателствената тежест е установил по делото , че на ищеца е предлагана друга подходяща за здравословното му състояние длъжност, която той е отказал.Твърди нарушение и на материалния закон , т.к. по делото не са представени писмени доказателства, от които по безспорен начин се установява , че в предприятието няма друга свободна и подходяща с оглед образованието и квалификацията на ищеца длъжност.Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, редовно призован,чрез процесуален представител поддържа жалбата, моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски. Представя писмени бележки.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК насрещната по жалбата страна- „Пристанище Варна“ЕАД ЕИК 103061301, чрез процесуалния си представител е депозирал отговор на жалбата, в който излага, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено.

В съдебно заседание по същество, редовно призован, чрез процесуален представител поддържа отговора на жалбата, не претендира разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на Е. З. М. срещу „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК 103061301, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване за незаконосъобразно уволнението, извършено със Заповед № 19 от 04.04.2022г., на работодателя с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Докер" в Пристанищен терминал Варна-Запад при ответника.

В исковата молба ищеца твърди незаконосъобразност на уволнението поради допуснати нарушения при издаването на уволнителната заповед, доколкото изложените мотиви в заповедта не са съобразени със заключението на трудово-експертната лекарска комисия. Твърди се, че в същото не съществува заключение, което да установява невъзможност ищеца да изпълнява заеманата от него длъжност. На 09.01.2021 г. при ПТП получил травма на дясната колянна става. Злополуката била призната за трудова на 11.10.2021.

Съгласно Експертно решение № 3808 от 135/11.10.2021 г., издадено от УМБАЛ „Св. Марина" Варна му е определена неработоспособност 50 % за една година, като е следвало да бъде трудоустроен за срок от 6 месеца. Обжалвал Решението на ТЕЛК, като с Експертно решение № 0347 от 045/10.03.2022 г., издадено от НЕЛК е отменено решението на ТЕЛК и е издадено ново.

Посочено е, че ищецът може да работи като докер, трудоустроен в срока на определения %, като може да работи без тежък физически труд, без работа на височина и без самостоятелен товар над 50 кг. Твърди,че не му е предлагана друга, подходяща за здравното му състояние работа.Излагат се съображения и, че с оглед броя на наетите работници и служители, работодателят е следвало да определи работни места за трудоустрояване.

Претендира отмяна на същата и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът - „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК 103061301, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове, 2 като неоснователни.

Твърди се, че Заповед № 19 от 04.04.2022 г. на Изп.Директор на „Пристанище Варна" ЕАД е издадена при спазване на нормативните изисквания и при осъществено основание за прекратяване на трудовия договор. Поддържа, че заповедта е мотивирана, като е посочено че причина за прекратяване на трудовия договор е невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа, поради болест довела до трайно намалена работоспособност по здравни противопоказания въз основа на заключение на НЕЛК, като същата е връчена при отказ на работника да я получи, което е удостоверено с подписа на двама други служители. Същата е съобразена с ЕР № 0347 от заседание 045 на 10.03.2022 г. на НЕЛК , с което органите на медицинска експертиза на работоспособността са се произнесли окончателно, че при изпълняване на длъжността „Докер" са налице противопоказани условия на труд, посочени в решението. Твърди, че всички длъжности, определени за трудоустроени лица в списъка по чл. 315 КТ на „Пристанище Варна" ЕАД са заети от лица с трайно намалена работоспособност и не е имало други подходящи с оглед образованието и квалификацията на работника свободни работни места към датата на прекратяване на трудовия договор - 04.04.2022 г. Не е имало и други свободни работни места, отговарящи на образование и квалификация на работника. Няма определена за трудоустроени лица длъжност, която да е заета от здрави лица. Сочи, че е изпълнил задълженията си по Наредба РД-07-01 от 2.02.2012г. за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност ,обн., ДВ, бр. 13 от 14.02.2012г., в сила от 15.05.2012г. Сочи, че работодателят няма задължение да организира своята дейност по начин, че да съответства на нуждите от трудоустрояване вън от задълженията му по чл. 315 КТ, които са изпълнени. Оспорва се основателността на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, доколкото компетентният държавен орган за експертиза на работоспособността е постановил, че за работника са налице здравни противопоказания за длъжността „Докер" и това решение е задължително за работодателя и работника. Ответникът твърди, че при него не е имало незаета, определена за заемане от трудоустроени лица длъжност.

Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от 3 фактическа страна:

Безспорно между страните в настоящото производство и установено от представените по дело писмени доказателства е, че между тях е съществувало трудово правоотношение - сключен безсрочен трудов договор от № 34 от 31.01.2011г. и допълнително споразумение № 128/29.06.2020г. по силата на което ищецът е заемал длъжността „докер ", Пристанищен терминал Варна-Запад в „Пристанище Варна" ЕАД.

Приета по дело е Заповед № 19 от 04.04.2022г. на Изп.Директор на „Пристанище Варна" ЕАД за прекратяване на трудовия договор, считано от 04.04.2022 г., на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Заповедта е мотивирана, като е посочено, че причина за прекратяване на трудовия договор е невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест довела до трайно намалена работоспособност. Същата е връчена на 04.04.2022г. при отказ на работника да я получи, което е удостоверено с подписа на двама други свидетели.

Видно от ЕР № 3808 от 11.10.2021г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина - Варна" ЕАД, ЕР № 0347от 10.03.2022г. на НЕЛК, /л.11/на ищеца е определен процент на трайна намалена работоспособност 50% за срок от шест месеца. В решението е посочено, че лицето може да работи като докер и са посочени противопоказни условия на труд – тежък физ.труд, без работа на височина и без самостоятелно вдигане на товар над 50 кг.

Приложени са две писма изх.№ 8746/12.10.2021г. и изх.№ 8852 от 14.10.2021г. –л.

55,56 от дело , видно от които ответника работодател е поискал от Директора на РЗИ-Варна да поиска от ТЕЛК да преразгледа становището си и да допълни ЕР № 3808 от 11.10.2021г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина - Варна" ЕАД, че лицето „не може да изпълнява длъжността докер“, която заема в момента.

От Становище – л.44 от дело от „Служба по трудова медицина - ЛТМ" ООД за пригодността на ищеца да изпълнява длъжността „докер" е видно , за е невъзможно ищецът да изпълнява задълженията си като „докер" и в същото време работодателят да спазва противопоказните условия на труд, описани в ЕР на НЕЛК. Посочено е, че към 23.03.2022г. работодателят няма свободни места за трудоустроени лица.Становището е дадено въз основа на ЕР на НЕЛК № 0347 от 10.03.2022г./ По делото са приети становища на посочената служба издадени въз основа на предходното ЕР , а именно ЕР № 3808 от 11.10.2021г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина - Варна" ЕАД.

По делото са приети: диплома рег. № 3021-88/17.09.1996г., за завършено средно образование от ищеца, свидетелства за правоспособност за придобита от ищеца правоспособност за работа с електрокари и мотокари до 10 т в и за водач на челен кофачен товарач, както и сертификат за швартовчик, списък на длъжностите за трудоустроени лица с намалена работоспособност, съгласно чл. 315 КТ и Наредба № РД-07-1 от 02.02.2012 г. за определяне на работните места, подходящи за лица с намалена работоспособност към 04.04.2022 г., списък на лицата, заемащи длъжност за трудоустроени към Пристанищен терминал Варна изток към 04.04.2022 г. и списък на лицата, заемащи длъжност за трудоустроени към Пристанищен терминал Варна - запад към 04.04.2022 г., от който е видно , че към релевантния момент при ответното дружество - работодател всички 50 бр. длъжности за трудоустроени лица са били заети с трудоустроени лица, карта за идентифициране на опасности при работа в Пристанище-ВарнаЗапад, отдел Товаро-разтоварна дейност, длъжност „докер" и Длъжностна характеристика за длъжността „докер", свободни работни места в „Пристанище Варна“ терминал Варна запад и Варна изток към 04.04.2022г. , длъжностна характеристика на длъжност „водач на МПС – 4 пристанищен работник и механизатор III група ,отдел „Тилова механизация“ – Пристанищен терминал Варна –запад, карта за идентифициране на опасностите при работа на длъжността „докер“, производствена характеристика, длъжностна характеристика –л.61.62 от дело, с която ищеца е запознат на 01.07.2020г.