Решение № 374 от 21.04.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Стара Загора, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Богданова при участието на секретаря Пламена Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Гражданско дело № 20265530100019 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. А. Е., чрез адв. Ф. Г. от АК – Стара Загора против „Прогрес“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 145/05.11.2025 г. и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „*****“ в „Прогрес“ АД; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, считано от 25.11.2025 г.

/датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение/ до 25.05.2026 г. в размер на 3 745,72 евро/7 326 лв. /шест брутни възнаграждения всяко в размер на 624,29 евро или 1 221 лв./.

Ищецът Х. А. Е. твърди, че между него и ответника е бил сключен трудов договор № ***** г., считано от 16.05.2025 г. за длъжността „*****“, при основна месечна заплата 1 110 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 10%. На 05.11.2025 г. след като отишъл на работа и представил два броя болнични листи в отдел „Човешки 1 ресурси“ за периода 03-04.11.2025 г., директорът на предприятието – ответник лично го уведомил, че вече няма да работи там. Не му били поискани обяснения. Сочи, че през следващите дни му било отказано да се качи в буса, който откарва работниците до предприятието. След като работодателят му обявил, че е уволнен, ищецът твърди, че не е правил опити да бъде допуснат до работното си място. На 14.11.2025 г. ищецът изпратил писмена покана до работодателя си за допускане до работа и връчване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Не получил отговор. На 25.11.2025 г. ищецът получил чрез куриер заповедта за прекратяване на трудовия договор, от която дата приема, че следва да се счита уволнението. Сочи, че в заповедта е посочено, че трудовият договор се прекратява считано от 05.11.2025 г. Ищецът моли съда да признае уволнението му за незаконно, като отмени Заповед № 145/05.11.2025 г. на изп. директор на „Прогрес“ АД – инж. Славин Янакиев, с която е прекратено трудовото му правоотношение. Моли съда да го възстанови на предишната му работа, както и ответникът да му плати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

Моли съда да допусне предварително изпълнение на решението в частта за възстановяване на работа. Претендира за направените разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от „Прогрес“ АД. Счита същата за нередовна, поради това, че ищецът не е посочил от кога и по какъв начин е прекратено трудовото правоотношение.

Освен това, посочва, че липсва задължителен реквизит в частта, в която е предявен иска по чл. 225, ал.1 КТ – цена на иска.

На следващо място, ответникът е оспорил исковете с доводи за спазена процедура по прекратяване на трудовото правоотношение и налично прекратително основание по чл. 71, ал. 1 КТ.

Не оспорва, че трудовото правоотношение с ищеца е възникнало въз основа на трудов договор № ***** г. Твърди, че договореното допълнително възнаграждение не е 10%, а 1%. Сочи, че същият е сключен на основание чл.

70, ал. 1 КТ и към 05.11.2025 г. и 25.11.2025 г. не е изтекъл срокът за изпитване.

Ответникът излага доводи, че на 05.11.2025 г. е направено предложение от началника на Цех чистачен – П.К. договорът с ищеца да бъде прекратен в срока на изпитване още на същата дата, което предложение било одобрено.

2

Ищецът след като се явил в канцеларията на личен състав, служитЕ.та К. му връчила формуляр „Напускателно“ и го помолила да обиколи служебните места и да се върне. Твърди, че служитЕ.та е информирала ищеца, че изготвя заповед за прекратяване на трудовия му договор, която ще му бъде връчена до края на деня, след като бъде подписана от директора и ищецът се върне с подписан формуляр за напускане. След като Е. се върнал, служитЕ.та го помолила да изчака заповедта, но той отказал афектиран и си тръгнал, без да предаде пропуска си. Ответникът твърди, че ищецът не се е върнал на работното си място на 05.11.2025 г. След този момент сочи, че Е. не е правил опит да влезе на територията на предприятието, както и да ползва служебен автобус. До 25.11.2025 г. достъпът на Е. до предприятието не бил ограничаван.

Ответникът излага доводи, че за периода от 16.05.2025 г. до 25.11.2025 г. ищецът е ползвал отпуск за общо 24 работни дни.

Моли съда да отхвърли предявените искове, както и да остави без разглеждане искането за допускане на предварително изпълнение решението в частта за възстановяване на работа. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощника си адв. Г., поддържа исковете и моли същите да бъдат уважение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна. Подробни съображения се излагат в писмена защита.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника адв. П., моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Подробни съображения се излагат в писмена защита.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства.

След като обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на ищеца и възраженията на ответника, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и се установява от представения и приет по делото Трудов договор № ***** г. /л. 6/, че между страните е възникнало трудово правоотношение, считано от 16.05.2025 г., като сключения договор е на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ във връзка с чл. 70, ал. 1 КТ. Ищецът заемал по силата на посочения трудов договор длъжността „*****“. В трудовия договор не е посочен изрично какъв е срокът за изпитване, както и в чия полза 3 е уговорен същият. Уговорено е основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 110 лв. с допълнително възнаграждение по 1% за всяка година трудов стаж по специалността.

Видно от приетата по делото Заповед № 145/05.11.2025 г. /л. 30/ трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ в хипотезата на прекратяване на трудовото правоотношение до изтичане на срока на изпитване, без предизвестие, считано от 05.11.2025 г. Не е спорно между страните, че заповедта е била връчена на ищеца на 25.11.2025 г., чрез куриерска фирма „Спиди“. Този факт се потвърждава както от приложената по делото обратна разписка /л. 30, стр. 2/, така и от свидетелските показания на Т.А. и С. К..

По делото са представени и приети като доказателства молби от ищеца, адресирани до изпълнителния директор на ответното дружество за ползване на редовен отпуск, респ. заповеди на изпълнителния директор, с които се разрешава ползването на поискания отпуск, както и болничен лист, удостоверяващ дните, през които ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност и служебна бележка относно искането на ищеца да ползва 2 дни отпуск за смърт на близък. От тези писмени доказателства се констатира броя дни, в които ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност или платен годишен отпуск, поради което за този период не е изпълнявал служебните си задължения.

Приложени и приети по делото са ежемесечен отчет – извлечение от пропусквателната система на ответното дружество за периода 01.11.2025 г. – 30.11.2025 г., както и извлечение от системата за контрол на достъп, от които се установява влизането и излизането на ищеца от предприятието, както и датата му на изключване от списъка с лица, имащи право на достъп до територията на ответното дружество.

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си Т.А. – съпруга на ищеца, сочи, че на 05.11.2025 г. последният се прибрал по-рано от работа и заявил, че е бил отстранен без причина. По думите й, на следващия ден – 06.11.2025 г., двамата отишли до спирката, откъдето ищецът обичайно се придвижвал с фирмен микробус до работното си място, като при пристигането на превозното средство на ищеца било заявено от лице, намиращо се в буса, че няма да бъде допуснат, тъй като 4 е съкратен, след което вратата била затворена и микробусът потеглил.

СвидетЕ.та твърди, че не е установила кое е лицето, направило изявлението.

Посочва още, че впоследствие – на 25.11.2025 г., чрез куриер била получена пратка от ответното дружество, съдържаща документ за прекратяване на трудовото правоотношение.

СвидетЕ.та излага и обстоятелства относно емоционалното състояние на ищеца след случилото се – притеснение, безсъние и влошено общо състояние, както и за настъпили финансови затруднения в семейството. Сочи, че ищецът не е бил допуснат до работа на 06.11.2025 г. и впоследствие не е упражнявал трудова дейност, въпреки опитите да си намери работа.

Свидетелят Б.И., племенник на ищеца, сочи, че на 05.11.2025 г. го е видял по обяд да се прибира с обществен транспорт, като последният бил видимо ядосан и разочарован и му споделил, че е съкратен от работа без причина. Свидетелят заявява, че не му са известни обстоятелствата около прекратяването на трудовото правоотношение, както и дали ищецът е правил опити да се върне на работа при ответника или да е получавал документи във връзка с това.

Посочва още, че ищецът е преживял тежко случилото се и че след прекратяване на трудовото правоотношение е изпитвал финансови затруднения, като е правил опити да си намери работа, включително и в дружеството, в което свидетелят работи, но без успех. Свидетелят няма преки впечатления относно причините за прекратяване на трудовото правоотношение, като възпроизвежда единствено споделеното му от ищеца.

СвидетЕ.та С. К., заемаща длъжност „специалист човешки ресурси“ при ответното дружество, сочи, че във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е изготвила заповедта за прекратяване по нареждане на пряк ръководител. Посочва, че на 05.11.2025 г. е предоставила на ищеца обходен лист (напускателна бележка) за събиране на подписи от съответните звена, който същият е върнал, но не е изчакал изготвянето и подписването на заповедта за прекратяване. Твърди, че след тази дата ищецът не се е явявал при нея и не е постъпвала информация за влизането му в предприятието, включително по данни от пропускателната система.

СвидетЕ.та заявява, че заповедта за прекратяване е била изготвена впоследствие и изпратена на ищеца по куриер, като са правени опити за 5 свързване с него по телефон, но без резултат. Посочва, че достъпът на служителите до предприятието се прекратява в края на месеца, в който са освободени, като за ищеца това е извършено в края на м. ноември 2025 г. Сочи още, че служителите, които не са от града, ползват служебен транспорт, включително ищецът.

Излага, че не разполага с данни за налагани дисциплинарни наказания на ищеца, както и за конкретните причини за прекратяване извън посоченото основание. Няма преки впечатления дали ищецът е бил възпрепятстван да изпълнява трудовите си задължения след 05.11.2025 г., като посочва, че не е бил при нея след тази дата.

Свидетелят А. А., работещ при ответното дружество на длъжност „шлайфист“, сочи, че познава ищеца като свой колега и съселянин, като двамата са ползвали служебен транспорт до работното място. Заявява, че не е възможно служител да бъде възпрепятстван да се качи в служебния превоз от други работници, като подобна практика не съществува. Посочва, че не му е известно ищецът да е бил спиран да ползва служебния транспорт, нито да е имало указания в тази насока.

Свидетелят излага, че е разбрал за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, след като последният е бил извикан от ръководител и впоследствие не се е върнал на работното си място. Сочи, че след този момент не е виждал ищеца да идва на работа, нито да прави опити да се качи в служебния транспорт. Посочва още, че няма данни относно причините за прекратяване на трудовото правоотношение, както и относно евентуални дисциплинарни нарушения.