Решение № 210 от 20.09.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Айтос, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело № 20232110101010 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба oт В. С. Т., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, чрез адв.С. Х.

Г., против Национален осигурителен институт- Териториално поделение ***.

В исковата молба се твърди, че ищцата е работила в *** на длъжност „дояч (дояч оператор)", в звено — кравеферма, пo трудово правоотношение, пълен работен ден- 8 часа, II (втора) категория труд, с ежемесечно трудово възнаграждение, с право на платен годишен отпуск, на обезщетение за временна неработоспособност и майчинство за периода от 21.05.1994 г. до 31.10.1999 г. Излага се, че *** е прекратила дейността си и няма правоприемник. По повод на искането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст пo чл.696 ал.2 oт KCO ищцата узнала, че разплащателните ведомости на *** за периода 01.05.1994 г. —31.05.2000 г. са предадени на ТП на HOИ гр.Бургас на 31.05.2010 г.

Ищцата твърди, че съхраняваната информация е непълна.

Поради което ищцата моли съда да приеме за установено спрямо TП на НОИгр.Бургас, че през периодите от 01.08.1994 г. до 01.11.1994 г., от 01.05.1997 г. до 31.07.1997 г., от 01.10.1997 г. до 31.12.1998 г. е работила в *** no трудово правоотношение при пълен работен ден на длъжност „дояч (дояч оператор)" - втора категория труд.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Национален осигурителен институт- Териториално поделение гр.Бургас, чрез ч.к. С. Ч., в който счита иска за недопустим и неоснователен по същество. В отговора на ИМ се сочи, че ответникът е изследвал съхраняващите се при него документи и е издал на ищцата обр. УП13 с изх. № 5507-02-612/22.06.2022 г. издадено от началника на „Осигурителен архив" на TП на НОИ — Бургас. Видно oт разпореждане с изх. № 2113-02-851#5/30.06.2023 г. нa 1 ръководителя пo пенсионно осигуряване нa TП нa НОИ — Бургас и изготвения доклад е зачетен осигурителен стаж зa периодите: 01.08.1994 г.- 03.08.1994 r., 03.08.1994 г. — 05.11.1994 г., 15.02.1995 г. - 01.04.1997 г., 01.04.1997 г. — 01.10.1997 г., 01.02.1998 г. — 01.05.1998 r., 01.05.1998 г. — 01.01.1999 г., кoитo ca посочени в исковата молба.

Единственото несъответствие между твърдяното в обстоятелствената част на ИМ и приетото от ответника за трудов стаж се отнася не до периодите на полагане н атруд, а до категорията при която ищцата твърди, че е ставало това. В тази връзка ответникът счита ИМ за недопустима, т.к. оспорването на категорията на труд е предмет на специален иск по чл.98 КСО .

Делото е прекратено с определение на РС-Айтос №118/18.02.2024г и след инстанционен контрол , упражнен по В.Гр.Д №543/2024г делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия САМО в частта относно установяване спрямо TП на НОИгр.Бургас, че през периодите 01.05.1997 г. - 31.07.1997 г. и 01.10.1997 г. до 31.12.1997 г. Ищцата е работила в *** no трудово правоотношение при пълен работен ден на длъжност „дояч (дояч оператор)" - втора категория труд.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно обстоятелството, че ищцата е работила в ***-*** през различни моменти в периода м.май 1994г до м.октомври 1999г.

Като доказателство по делото е приложен Обр.УП-13 (л.5), издаден от ТП НОЙгр.Бургас.

От ищцата е приложено и удостоврение №108/08.09.2004г, издадено от кметство *** ,съгласно което ищцата е работила на длъжност „дояч оператор“ за различни периоди в периода 01.06.1994г до 01.11.1994г и от 01.01.1995г до 31.05.1999г.

По делото е разпитана в качеството на свидетел Т. И. Н.. Съгласно разпоредбите на чл. 6,ал.1 от сега действащия Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред – в сила от 02.04.2011 г. по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. В ал.2-ра на чл.6-ти са посочени писмените доказателства - трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор, допълнителни споразумения, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит, трудови книжки, осигурителни книжки, решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение, договори за възлагане на управление и контрол, други подобни документи. Изброяването на писмените доказателства не е изчерпателно. Тези разпоредби са аналогични на чл.4,ал.1 и ал.2 от УУТССР отм. . И с новата уредба, дадена в чл.6,ал.4 от действащия Закон за 2 установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред законодателят е предвидил изискване за допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов/осигурителен стаж само при наличие на писмени доказателства, които установяват че свидетеляте са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж. При тези обстоятелства съдът прецени да не кредитира показанията на свид. Т. Н., т.к. същата недвусмислено заяви, че е работила в кметството в ***, а не в ***-***.

Установено е също от приложение препис от удостоверение УП-13 №5507-02612/22.06.2022г. на ТП на НОИ Бургас, като орган, който приема, съхранява и издава документи за осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена дейност без правоприемник, че в архивохранилището на ТП на НОИ – Бургас са приети разплащателните ведомости на ***-*** за периода 01.05.1994-31.05.2000г В цитираното удостоверение е посочено , че на ЗПК са направени редица ревизии от ТП НОИ , от заключението на които става ясно, че правоотношенията между лицата осигурявани като член- кооператори / в т. ч. В. С. Т. / и кооперацията имат xapaктep на трудови договори. B констативни протоколи с № 474/28.03.2014 r., № КВ-5-0200132083/03.05.2016г., № KB-5-02- 00382462/27.02.2018г., № KB-5-02-00833329\29.10.2020г. и № KB-5-02-00889451\04.03.2021г. са направени аналогични констатации no отношение на други лица работили в ***. Контролните органи извършили тези проверки, излагат своите мотиви стъпвайки на констатациите от извършената супер ревизия, a именно, че всички лица работещи в кооперацията за периода 21.05.1994г. до 31.12.1999г. са на трудови договори, трудът им е от трета или втора категория /в зависимост oт изпълняваната длъжност/ и същите подлежат на осигуряване за всички осигурителни рискове.

При тези обстоятелства и като се запозна с приложените по делото доказателства на осн.чл.235 ГПК съдът установи: иска намира правната си квалификация в чл.1, ал.1, т.3 Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.

Недопустимо е същия да бъде квалифициран по чл.3, ал.2 от УУТССР (отм.), т.к. наредбата е отменена с ЗУТОССР, в който закон е предвиден специален ред за установяване на трудов стаж , придобит преди 31.12.1999г съгласно действащата тогава уредба. Закона е в сила от 2011г, много преди ищцата да придобие право на пенсия. Следователно правната квалификация на иска е по чл.1, ал.1, т.3 Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, макар ищцата да настоява, че желае иска да бъде квалифициран по УУТССР (отм.)

Трудовият стаж се явява сред онези правно релевантни факти, за които е предвидена изрично възможността за установяване по съдебен ред. Макар и производството по установяване на трудов стаж да се развива по правилата на общия исков процес, ЗУТОССР въвежда допълнителна предпоставка за допустимост на иска – визирана в чл. 5 във вр.с чл. 4, ал. 2, т.

1 от закона, а именно „работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Когато 3 осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.“ В конкретния случай такова удостоверение от ищцата не е представено, което обуславя и липсата на една от специфичните предпоставки, които закона изисква. От издаденото удостоверение УП-13 №5507-02-612/22.06.2022г. на ТП на НОИ Бургас, като орган, който приема, съхранява и издава документи за осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена дейност без правоприемник е видно, че в архивохранилището на ТП на НОИ – Бургас са приети разплащателните ведомости на ****** за периода 01.05.1994-31.05.2000г. Следва да се приеме, че само на това основание данните относно трудовия стаж на ищцата са подкрепени от писмени доказателства , находящи се при ответника ,следователно не е изпълнена специфичната предпоставка на чл.

5 във вр.с чл. 4, ал. 2, т. 1 от закона. Само на това основание иска следва да бъде отхвърлен.

Разгледан по същество искът е неоснователен за периода 01.05.1997 г. - 31.07.1997 г. и 01.10.1997 г. до 31.12.1997 г. за положен труд втора категория . Съгласно приложеното удостоверение УП-13 №5507-02-612/22.06.2022г. на ТП на НОИ Бургас през периода мaй юли 1997 r. и октомври - декември 1997 r. е вписано името „В. С., но липсат вписани дни, през които е положен труд, а също така липсва подпис във ведомостите, от който да е видно, че за съответния месец са изплатени трудови възнаграждения. За всички останали месеци дори да липсва изрично вписване на длъжността, ищцата е получила трудово възнаграждение, срещу което се е подписала, което е доказателство за наличие на трудово правоотношение. За тези периоди от време , през които липсва изрично вписване на длъжността и положеният труд, но са налични подписи на ведомостта за заплати, ответника е приел, че са налични доказателства за трудов стаж. Липсата на вписване на ищцата във ведомостта като брой отработени дни и като начилено възнграждение води до извода, че през процесния период от време ищцата не е полагала труд в ***, което закономерно води и до липсата на начислен трудов и осигурителен стаж. Що се отнася до иска за установяване, че положеният труд е бил „втора“ категория, то същия се явява недоказан и на друго основание- съгласно приложеното УП-13№5507-02-612/22.06.2022г. на ТП на НОИ Бургас, при всички ревизии на НОИ , които са правени в *** е установено, че т.нар. „членкооператор“ са полагали труд по трудово правоотношение „втора“ или „трета“ категория в зависимост от длъжността. Никъде в Удостоверение № 108/08.09.2004г , издадено от кметството в ***, не е посочено , че ищцата е работила през процесния период от време в ***, още по-малко , че е полагала труд „втора “ категория. Напротив посочено е , че за периода 01.01.1995-31.05.1999г е положила 3г.и10м.труд, като никъде не е посочена категорията труд, а само длъжността „дояч оператор“. Елементарни изчисления сочат, че между 01.01.1995- 31.05.1999г има период от време, който се равнява на 4г. и 5мес., а не 3г.и10м. , следователно през този период от време има един или повече периоди, през които ищцата не е била работник на *** и най-вероятно това е именно процесния перио от време, 4 които ищцата претендира да й бъде признат като трудов стаж, а ответника е отказал да направи това.

По изложените съображения предявения иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.