Решение № 841 от 25.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20251000502765 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 268717/30.05.2025 г. на ответницата Е. Н. Н.

– Д. срещу решението от 17.02.2025 г. по гр.д. № 11285/2020 г. на Софийския градски съд, І24 състав, в частта, с която същата е осъдена да заплати на ищеца А. Г. Ш.: 1) на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 80 000 лв-, представляваща заплатена без основание сума с преводно нареждане от 15.02.2019 г., заедно със законната лихва от 20.10.2020г. до окончателното й изплащане, 2) на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 911, 11 лв. – законната лихва за периода 26.07.2020 г. – 19.10.2020 г., и 3) на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 8 451, 99 лв. – съдебни разноски.

Счита решението за неправилно в обжалваната осъдителна част, като постановено поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Оспорва като неправилен извода на съда по делото да се било установила липсата на начална липса на основание, като е игнорирал изцяло представения предварителен договор за покупко-продажба от 04.12.2018г. сключен между ответника и търговското дружество „ОССМО“АД, при сключването на който ищецът А. Ш. е участвал като пряк преговарящ и представител на това дружеството, в качеството му на член на съвета на директорите. Съдът не бил взел предвид и платежното нареждане от 15.02.2019г., в което ясно било посочено като основание заплащане на депозит по договор за покупко-продажба на недвижим имот, като това преводно нареждане се отнасяло именно до заплащането на процесната сума.

1

Заявява се довод, че съдът неправилно бил възприел, че Ш. нямал никакво отношение към сключването на предварителния договор, като всички събрани по делото доказателства насочвали на извод, че той е участвал пряко при провеждане на преговорите, подписването и цялостната логистика по сключване на сделката, а също така бил предложил условия по съдържанието на проекта за нотариален акт в отклонение от предварително постигнатото споразумение. Неправилно при това положение била тълкувана действителната роля на Д.

К., като трето лице по отношение на това плащане, защото в действителност тя била главен инциатор на плащането,под претекст, че по сметките на дружеството нямало налични парични средства.

Конкретни съображения за неправилността на обжалвания съдебен акт са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение № 260061/17.02.2025г. по гр.дело № 11285/2020г. на Софийски градски съд, ГО, 24с-в като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна А. Г. Ш., подаден чрез процесуалния представител адв. Д. Т. Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения, които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно в обжалваната от насрещната страна част, поради което искането към въззивния съд е да бъде потвърдено.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на А. Г.

Ш., с която са предявени срещу Е. Н. Н. обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени фактически твърдения, че между страните през 2018г. са водени устни преговори за закупуване от ищеца на имот, находящ се в гр. ***, ул. ***“№*. Твърди се, че по искане на ответника на 15.02.2019г. ищецът е превел на същата сумата от 80 000 лв. по банков път като депозит, с оглед доказване сериозността на намеренията му. Ищецът твърди, че е канил ответницата няколко пъти или да му върне парите или да сключат предварителен договор, но тя не се е отзовала.

За последно е отправил нотариална покана до нея на 01.06.2020г., но не е получил отговор от насрещната страна. Моли да се постанови съдебно решение, с което се осъди ответникът да му заплати сумата от 80 000 лв. – представляваща сума, с която ответникът се е 2 неоснователно обогатил, тъй като е получена при липсата на валидно договорно правоотношение между страните въз основа на нищожен предварителен договор. Сочи че при това положение полученото въз основа на нищожен предварителен договор е получено без основание и подлежи на връщане при начална липса на основание – чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

На това основание претендира сумата 80 000 лева, представляваща сума, преведена от ищеца на 15.02.2019г. по банковата сметка на Е. Н. Н., полуена от нея без основание, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 2 155, 73 лв. – представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от 15.07.2020г. /датата, на която е връчена поканата за доброволно изпълнение/ - 19.10.2020г. Претендирал е и направените разноски по делото, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено следното :

Между страните не се спори, а и от представеното по делото и прието като доказателство платежно нареждане № М16116640 от 15.02.2019г., се и установява, че на същата дата ищецът е превел по сметка на ответника сума в размер на 80 000 лева, с основание за превода – депозит за закупуване на имот по договор.

Не е спорно, а и се установява, че на 01.06.2020г. с нотариална покана рег. № 5574, том 3, акт 3 по описа на Нотариус Р. Р. с рег. № *** на НК, ищецът е поканил ответникът да върне получената сума в срок от 10 дни след получаване на поканата. Същата е връчена лично на ответника на 15.07.2020г.

По делото е представен и е приет като доказателство договор за депозит от 04.12.2018г., сключен между Е. Н. Н., в качеството й на продавач и „ОССМО“ АД, в качеството на купувач, съгласно който купувачът е депозирал сума в размер на 10 000 лева, като част от задатък за закупуване на недвижим имот с административен адрес: гр. ***, ул.

„*** №*. В този документ изрично е посочено, че същият служи и като разписка, установяваща плащането на посочената сума. Съгласно чл. 3 от посочения документ е уговорен срок до 30.03.2019г., до която дата следва да бъде сключен предварителния или окончателния договор между страните.

В производството пред първоинстанционият съд е изслушана и приета като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че при извършена от вещото лице проверка в централата на „Алинц Банк България“ АД, отдел „Съответствие и нормативен контрол“, е предоставено поисканото потвърждение за постъпила сума в размер на 80 000 лева на 15.02.2019г. в 10:15 часа, с номер на операцията 001PBIU190490577 по сметката на Е. Н. Н. с основание: депозит за закупуване на имот, от сметката на А. Г. Ш..

От показанията на разпитания в хода на първоинстанционното производство като свидетел Н. М. се установява, че той през 2018г. се видял с А. Ш. и неговата съдружничка, като сподЕ.ли, че искали да купят имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“№*. Първоначално 3 намеренията им били да го закупят чрез търговското дружество „ОССМО“ АД, в което те били мажоритарни акционери, но впоследствие по неясни за свидетеля причини решили имотът да се закупи само от ищеца, който за това внесъл депозит.

От показанията на свидетелката С. М. се установява, че тя и ответницата Е. Н. са приятелки повече от 17-18 години. През есента на 2018г. свидетелката е присъствала на първата среща на Е. с А. и Д., които тогава й се представили като членове на управителния съвет на дружеството „Оссмо“АД. Обсъждали, че имотът, който възнамерявали да закупят от Е. щял да стане чудесна бизнес сграда, както и какви промени в конструкцията щЕ. да са необходими и начина на плащане. От разговор с ответницата тя знае, че от „Оссмо“АД са я казали, че в момента не разполагали с налични парични средства и заради това парите следвало да бъдат преведени от А. Ш.. Около година след това ответницата и представитЕ.те на „Оссмо“АД са се уговаряли непрестанно относно подписването на предварителен договор, но до сключването на такъв не се е стигнало. Имало записани часове при нотариус за изповядване на сделката, като отново представитЕ.те на дружеството купувач не се явявали. Според свидетелката намерението на Е. било да продаде къщата и да отиде да живее някъде в провинцията. През 2019г. ищецът обикалял банки, за да му отпуснат кредит, като Е. била много обнадеждена от това, но впоследствие до сключване на сделка не се стигнало поради липсата на осигурено финасиране за купувача „Оссмо“АД.

В производството пред въззивната инстанция не са допуснати нови доказателства.

При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.

269 ГПК, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Решението е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към фактическите и правни изводи, съдържащи се в мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора на исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден подробен и изчерпателен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :

По отношение правната квалификация и действителното правно основание на предявения иск въззивният съд намира, че не следва да зачете опита за уточнение на исковата молба направен със заявлението на ищеца от 09.02.2026г. Според същата молба ищецът е заявил, че ответникът дължи връщане на исковата сума на неосъществено правно основание- поради това, че до сключването на договор за продажба на процесния недвижим имот, по силата на който той лично като физическо лице е щял да придобие имота, не се е било стигнало. Това изявление на ищеца обаче е в противоречие с фактическите твърдения на ищеца, изразени от него още с исковата молба, че преводът на сумата е станало въз основата на устна договорка между страните имаща характер на предварителен договор, който договор е нищожен поради неспазване на предвидената от закона писмена форма за действителност- чл.19, ал.1 ЗЗД. Въз основа на тези именно фактически твърдения на ищеца 4 позволява да се направи извод, че връщането на сумата се претендира при липсата на валидно договорно правоотношение между страните въз основата на нищожен предварителен договор, като получено при начална липса на основание- чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, като съдът не е обвързан от предложената от ищеца с уточителната молба от 09.02.2016г. правна квалификация на иска като такъв по предложение второ на същата разпоредба. Още повече, че с тази молба не се излагат никакви фактически твърдения и обстоятелства, които да са различни от първоначално изложените в исковата молба.

Фактическият състав на разпоредбата на Чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, на която се позовава ищецът в исковата молба изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.