Решение № 629 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20211110126373 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл. 422, във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.240, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 33 от ЗПК и по чл. 422, във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК, във връзка с 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Ю.“ АД (правоприемник на „Б.“ КЧТ) твърди, че с ответника е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS- 16477448/29.10.2018 г. за сумата от 1108 лева, която е преведена по банковата сметка на ответника. Заявява, че за ответника възниква задължението да погаси/върне заетата сума на 18 месечни равни вноски от по 78.86 лева всяка, ведно с оскъпяването и съгласно годишния лихвен процент- 32.24 % и годишен процент на разходите- 43.51 %. Поддържа, че ответника е преустановил плащането на месечните вноски на 05.02.2019 г., като към тази дата е погасил 2 вноски. Претендира да бъде установено съществуването на вземанията за сумата от 1014.71 лева, представляваща главница; за сумата от 247.05 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.02.2019 г. до 05.05.2020 г. и за сумата от 53.77 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.03.2019 г. до 11.09.2019 г., ведно със законната лихва, върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК-25.09.2019 г. до окончателното изплащане, които са удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 12.11.2019 г. по гражданско дело № 54175/2019 г. на СРС. Претендира разноски.

Ответникът И. О. Т. е получила препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор, чрез назначения особен представител адвокат Н.. Заявява, че ответникът не е получавал сумата, предмет на договора за кредит. Твърди, че ответникът не е получавал уведомление за предсрочна изискуемост на кредита. Поддържа, че се претендира едновременно възнаградителна и мораторна лихва за един и същи период. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се от приложеното частно гражданско дело № 54175/2019 г. по описа на СРС, 52 състав, че по заявление на кредитора „...........“, клон България, ЕИК ........., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.11.2019 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 1014.71 лева, 1 представляваща задължение по Договор за заем № PLUS-16477448/29.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението-25.09.2019 г. до изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 247.05 лева за периода от 05.02.2019 г. до 05.05.2020 г.; мораторна лихва в размер на 53.77 лева за периода от 05.03.2019 г. до 11.09.2019 г. и 76.31 лева разноски по делото, а именно: 26.31 лева държавна такса и 50 лева възнаграждение на юрисконсулт.

С Разпореждане №20089338/05.04.2021 г., с оглед връчването на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, съдът е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта. Съобщението с указанията за възможността за предявяване на установителни искове е връчено на ищеца, като последният е упражнил правото си на иск и в рамките на определения от закона едномесечен срок е предявил настоящите установителни искове, които имат за предмет вземания, идентични на тези, предмет на издадената заповед за изпълнение. По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Основателността им е предпоставена от кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на действително правоотношение между страните по договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, изпълнението на задълженията си по договора, предоставяйки на ответника кредит размер на 1108 лева (преведена по банков път); забавата на ответника и размера на обезщетението. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.

По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №PLUS16477448, сключен на 29.10.2018 г., по силата на който „Б.“ ЕАД, чийто правоприемник е ищецът, е отпуснало на кредитополучателя и ответник по настоящото дело И. О. Т. потребителски паричен кредит в размер на 1000 лева, който следвало да се погасява на 18 равни месечни вноски - всяка по 78.86 лева, както и е уговорена такса ангажимент в размер на 35 лева и размер на кредит за застраховка „защита на плащанията“ в размер на 108 лева.

Уговорен е годишен процент на разходите(ГПР) от 43.51 % и лихвен процент от 32.24 %.

Крайният срок за връщане на сумите по договора за кредит е 05.05.2020 г., като общата дължима от ответника сума била в размер на 1419.48 лева. В договора се съдържа погасителен план, в който са посочени падежът и размерът на всяка една месечна погасителна вноска и оставащия размер на главницата по вноските. В чл. 1 от договора се предвижда, че договора за заем влиза в сила с подписването му от кредитополучателя и оторизирано лице, представител на кредитора. Кредитополучателят се е съгласил заемната сума да му бъде преведена като наличност по посочената в него банкова сметка, с което същият потвърждава изпълнението на задължението на кредитора за реално предоставяне на същата. Съобразно чл. 2, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде заплатен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат, а застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на тези, посочени в погасителния план. Съгласно чл. 3 за кредитополучателя се поражда задължението за заплащане на погасителните вноски, включващи главница, ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора. В чл. 5 е уговорено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата върху всяка една забавена погасителна вноска, а при просрочване на две или повече месечни вноски считано от падежната дата на втората непогасена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени в договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В чл. 7 от договора е уреден редът за погасяване на отделните компоненти на задължението в последователност разноски, лихва, главница. В чл. 27 се предвижда, че с подписване на договора кредитополучателят потвърждава, че е запознат, разбира и приема условията му, отпечатани и/или попълнени на този документ. В раздел „Удостоверявания“ е посочено, че с подписване на договора от кредитополучателя същият потвърждава, че се е запознал, разбира и приема съдържащата се в договора информация, която той внимателно е прочел, както и, че приема условията и параметрите на 2 договора за потребителски паричен кредит, по силата на който между страните по него възниква договорна обвързаност. Предвидено е още, че с полагане на подписа си в съответното поле на група „Параметри и условия“ кредитополучателят удостоверява, че е получил заемната сума по посочената в договора банкова сметка, както и преддоговорната информация в съответствие със ЗПК, както и екземпляр от договора за кредит.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.

9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на ответника заем, съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл.143 – чл.147б ЗЗП, в това число и на забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал. 1, т.712 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл.10, ал.1 ЗПК), която в настоящия случай е налице. Във връзка с направеното оспорване от името на ответника следва да се посочи, че договорът за заем е реален договор, което означава, че за да бъде действителен, то заемната сума трябва да бъде преведена по сметка на кредитополучателя, съобразно постигнатата в договора уговорка между страните. Въз основа на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че в изпълнение на процесния договор „...........“, клон България е превел по посочената в процесния договор банкова сметка на ответника сумата от 965 лева, като съгласно условията по договора е удържана сумата от 35.00 лева за такса ангажимент и застрахователни премии. За превеждането на сума е представено Преводно нареждане № 000005096734/30.10.2018г., от което е видно, че заемната сума е преведена по банкова сметка с титуляр ответникът. С оглед на изложеното, съдът приема, че се установява фактът на сключване на процесния договор за кредит, а предявеният иск се явява доказан по основание.

В случая Договорът за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т.9 и т.10 на чл.11 ЗПК - посочен е годишният лихвен процент – 32.24 %, като не е предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран, и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, а именно– 1419.48 лева, посочен е и годишният процент на разходите – 43.51 %. Наред с процесния договор за потребителски паричен кредит е сключена и застраховка „Защита на плащанията“, видно от приетите по делото сертификат № PLUS-16477448 от 29.10.2018 г. и Общи условия към него. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по силата на процесния Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-16477448/29.10.2018 г. сумата от 965 лева е преведена на 30.10.2018 г. на кредитополучателя, като съгласно погасителния план са задържани 35 лева такса ангажимент и застрахователни премии.

Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК поставя като изискване към съдържанието на договора за потребителски кредит наличието на погасителен план. Последният следва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Процесният договор за кредит не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на частта от главницата, частта от лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. Не става ясно как се формира сумата от 78.86 лева, съставляваща размер на месечната погасителна вноска съгласно погасителния план в договора. В погасителния план липсва информация за възнаградителната лихва от всяка погасителна вноска, при което остава неясен начинът за изчисляването й - върху каква сума и за какъв период се начислява тази лихва - върху остатъчния размер по кредита, върху конкретната вноска или по друг начин. В договора е посочен размерът на съответните плащания и сроковете за това, но липсва разбиване по пера на това задължение, от която разбивка да е ясно какво е задължението за главница, задължението за лихва, такса ангажимент и застрахователни 3 премии. В този смисъл следва да се приеме, че процесния договор за потребителски кредит не отговаря на императивните изисквания на закона, доколкото липсва разбивка на погасителните вноски в посочения в договора погасителен план.