Определение № 47 от 07.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47 гр. София, 07.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров като разгледа докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева Въззивно частно наказателно дело № 20241100608419 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава 22 от НПК.

Образувано е по повод постъпила жалба от адв.В.Б. срещу Определение от 12.12.2024г. по НОХД№10469/2024г. по описа на СРС, НО, 19 състав, по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, с което е констатирал, че по досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице в ДП.

В подадената жалба се твърди, че Определението неправилно. на съда е

Според защитата, обвинителния акт не отговаря на изискванията на НПК и ТР № 2/2002г., на ВКС, тъй като в диспозитива на обвинението било записано, че опитът за отнемане е извършен чрез отвертка като в обстоятелствената част на сезиращия документ се излагат твърдения, че при опита за отнемане на автомобила е използван, носен от А., неустановени марка и модел компютър, от който висели кабели. Защитата сочи, че в обвинителния акт се твърди, че на въпросния компютър предварително е имало инсталиран софтуер, който след като компютъра бъде свързан /тъй като буксите на кабелите пасвали с фабричните изводи на купето на автомобила/, позволявало да се осъществи връзка между преносимия компютър и бордовия компютър на инкриминирания автомобил, като именно по този начин щял да 1 бъде противозаконно отнет автомобила. Адвокат Б. изтъква, че това касае механизма на деянието, като тези противоречия нарушават правата на обвиняемото лице и му пречат да изгради защитна теза относно механизма на деянието. Изтъква се и в жалбата, че в атакуваното определение от страна на съда се прави извод, че е въпрос на доказване, дали е носен подобен компютър и дали чрез него е следвало да се извърши отнемането, като същата като защитник е посочила, че съда е направил недопустимо тълкуване на обвинителната теза, като сочи че не е изяснен механизма на деянието тъй като се твърди веднъж, че деянието е следвало да бъде осъществено с компютър, а следващия път се сочи че е осъществено с отвертка.

Иска се отмяна на атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно.

Въззивният съд, след запознаване с материалите по делото, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подаден е в установения от закона срок, с правно основание чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК и е подадена от активно легитимирано лице.

При разглеждането и по същество, настоящият съдебен състав счита жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

На 26.07.2023г. е образувано НОХД№10469/2024г. по описа на СРС по внесен обвинителен акт срещу Н. Б. А. с обвинение за извършване на престъпление по чл.346, ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.18 ал.1 от НК.

В проведеното разпоредително заседание на 12.12.2024г. в присъствието на необходимите лица съдът се е произнесъл по въпросите, по които е следвало да се произнесе в разпоредително заседание съгласно чл.248 НПК, като е направил изводи, че делото му е родово и местно подсъдно и не са налице основания за спиране и прекратяване на наказателното производство.

В становището си по чл.248 ал.1 т.3 от НПК защитата, в лицето на адв. Б. е релевирала същите възражения отразени и в жалбата и до СГС, като е изтъкнала, че тъй като е неясно коя от двете тези се поддържа от държавното обвинение, защитата не може да се организира, от гледна точка коя от тях да оборва. Според становището на прокурора единствения квалифициращ признак е използването на техническо средство, като преносимия компютър 2 няма отношение към механизма на извършване на деянието, тъй като деянието е останало във фазата на опита, като описанието на компютъра е включено в обстоятелствената част, тъй като същия е приобщен като веществено доказателство. Съдът е взел решение, че не са налице допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице, както и че обвинителния акт е отговарял на процесуалния стандарт по чл.246 ал.2 от НПК. Мотивирал се е, че в случая се инкриминира извършване на опит за противозаконно отнемане на чуждо МПС при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4 НК чрез използване на техническо средство отвертка, а не чрез използване на компютър, неустановена марка със специфични букси, предвид което този факт, описан в обстоятелствената част на ОА не влияе на правната квалификация на деянието, който е описан еднопосочно както в диспозитивната, така и в обстоятелствената част на ОА. Според първата инстанция в хода на съдебното следствие подлежи на доказване налице ли е било носеното средство компютър от страна на подсъдимия и дали същият е притежавал специфични букси и т.н. Съдът е сторил извод, че делото следва да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК,поради причина, че му е отправено искане във въпросната насока, а именно по чл.371 т.1 от НПК, както и че не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на вещо лице, преводач или тълковник и за извършването на съдебно следствени действия по делегация. Делото е било насрочено по реда на глава 27 от НПК.

Съгласно чл.249 ал.3 от НПК соченото определение е подлежало на обжалване и протест, в частта за произнасянето по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, което е и отразено в съдебния протокол от 12.12.2024г.

Въззивният състав възприема направените първоинстанционния съд, изложени в атакуваното

12.12.2024г. по реда на чл.249 ал.3 от НПК. констатации

Определение на от

В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че:

“Едновременно с това обв.А. държал в едната си ръка преносим компютър, неустановена по делото марка и модел, от който висели свързващи кабели. В другата си ръка държал отвертка с дължина около 23.5 см. С дървена ръкохватка и метална в работната си част. Непосредствено, преди да бъде 3 забелязан от свид.Змолян, обв.А. бил счупил прозореца на задна дясна врата на лекия автомобил посредством нанасяне на удар с отвертката по стъклото. В резултат на това по задна дясна седалка на автомобила, предимно в дясната и част, се били разпръснали множество на брой парчета стъкло с неправилна форма и размери. Обв.А. възнамерявал посредством предварително наличен инсталиран в преносимия компютър софтуер и свързвайки компютъра чрез кабели към фабричните букси на автомобила, да успее да приведе двигателя му в работен режим.“ Във втори абзац на стр. 4 от обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е направил твърдение, че: „В резултат на това обв. А. с бързо и рязко движение се изтеглил от вътрешността на купето в посока навън, като незабавно тръгнал да бяга по ул.Хан Пресиян“ в посока ул.“Церова гора“, носейки в ръцете си компютъра с прикачените към него кабели с букси. Буксите били специфични-те добре пасвали с фабричните изводи в купето на автомобила, така че да позволява да се осъществи връзка между преносимия компютър и бордовия компютър на МПС“. При описание на деянието от субективна страна на стр. 7 от обстоятелствената част на акта според прокурора, обв.А. е съзнавал, че чрез нанесения удар с отвертката ще счупи стъклото на автомобила, както и че навлиза в купето, носейки в ръка преносим компютър и отвертката, за да се опита, чрез кабели да го свърже към бордовия компютър на автомобила и да приведе двигателя в работещ режим, като по този начин се опита противозаконно да го отнеме.

Повдигнатото обвинение на А. в диспозитивната част на акта е, че опита за отнемане на МПС е осъществено при условията на чл.195 ал.1 т.4 от НК чрез използване на техническо средство-отвертка и деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини-А. е бил забелязан от свидетеля, а именно престъпление по чл.346, ал.2, т.3, вр.ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.18 ал.1 от НК.

В казусната конкретика А. е обвинен за осъществяване на престъпния състав по така повдигнатото му обвинение при условията на недовършен опит. Престъплението на чл.346, ал.2, т.3, вр. ал.1 от НК е резултатно такова, осъществявано само с пряк умисъл и неговия резултат е завладяване на предмета на престъплението, като е налице специфичното намерение с цел ползване на предмета на посегателство. В случая изпълнителното деяние не е било довършено и причината за това е поведението на пострадалия, като съответно не е започнал причинно следствения процес който да доведе до 4 настъпването на престъпния резултат. Съгласно чл.249 ал.4 т.1 от НПК обвиняемият има право да научи за какво престъпление е привлечен в качеството на обвиняем и при неизпълнение на смисловото съдържание на въпросната норма, горното се явява съществено нарушение на процесуалните правила. То е и отстранимо по законовата дефиниция, като ако неяснотата е при привличането следва да се отстрани с ново привличане, а ако е в обвинителния акт с изготвянето на нов такъв, който да отговаря на чл.246 от НПК.

Обвиняемият не може да бъде осъден за факти, които не са били предявени от обвинението. По своето съдържание обвинителният акт формулира окончателното обвинение, като същото следва да е съответно на това, за което е бил привлечен обвиняемият в досъдебното производство, каквото е актуалното състояние в случая. Обвинителният акт като процесуален документ очертава рамката на доказване в съдебното производство. Обвинението следва да притежава юридическите и фактически белези на обвинението и това касае всички съставомерни признаци на деянието /Решение № 104 от 11.03.2004 г. на ВКС по н. д. № 714/2003 г., I н. о.

Съгласно ТР2 /2002г. на ВКС „Непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елементи на престъпния състав.

Когато не съставляват признаци на престъплението, фактите от тази категория могат да се установяват в хода на съдебното следствие, да се оценяват от страните и съобразяват от съда.“ При изготвянето на обвинителния акт в случая прокурорът е отразил, че обв.А. посредством нанасяне удар с отвертка по стъклото е счупил прозореца на задна дясна врата на автомобила. Според прокурора, това съставлява използване на техническо средство отвертка съгласно чл.195 ал.1 т.4 от НК. Съдът не е обвързан от правната оценка, която прокурора е дал на описаните факти и дали в действителност квалификацията е именно посочената в диспозитивната част. Така според прокурора е стартирало изпълнителното деяние “противозаконно отнемане с цел ползване“ на престъплението по чл. 346 от НК, за което е повдигнато обвинение на А.. Описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт от прокурора действие от страна на обв.А. по носене на компютър не е инкриминирано в диспозитивната част, като в обстоятелствената част са 5 описани намеренията на обвиняемото лице включени в субективната страна на деянието по така повдигнатото му обвинение, а именно че последния е възнамерявал посредством предварително наличен инсталиран в преносимия компютър софтуер и свързвайки компютъра чрез кабели към фабричните букси на автомобила, да успее да приведе двигателя му в работен режим, като по този начин да се опита противозаконно да го отнеме. Описанието на твърдените субективните намерения на обвиняемия не представлява случил се реално факт от обективната действителност, като начин на започване на механизма на осъществяване на твърдяното деяние. Според прокурора деянието е осъществено посредством техническо средство, доколкото така е наченато изпълнителното деяние противозаконно отнемане и това е отразено в обстоятелствената и диспозитивната част на инициращия съдебната фаза документ. Описването на прокурора в акта, че обвиняемия е тръгнал да бяга носейки с ръце компютъра с прикачените към него кабели с букси и че въпросните букси са позволявали връзка между компютъра и бордовия компютър са описание на физическо телодвижение по отдалечаване от место извършването, а не по начеване на изпълнителното деяние. Дали въпросният компютър е съществувал и е имал букси с посочените характеристики е въпрос на доказване в производството, за което проверяваният съд е категорично прав и въззивния състав заключава, че първата инстанция не е указвала в съдебното заседание по какъв начин следва да се тълкува обвинителната теза, каквито обструкции са направени от защитата. Напротив състава на съда единствено е посочил, че твърденията на прокурора в акта са единствено твърдения, които следва да бъдат проверени в хода на процеса.