Акт от 20.06.2019, Апелативен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е № 55

20 .06. 2019 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - Бургас, търговско отделение в съдебно заседание, проведено на шести юни, две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павел Ханджиев

ЧЛЕНОВЕ: Румяна Казларова

Нели

Събева

При секретар: Пенка Шивачева като разгледа докладваното от съдия Румяна Казларова въз.търг.дело № 72 по описа за БАС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод въззивна жалба на „И“ Е. , „Т“

Е. , гр. В. и С. М. М. против решение № 368/23.11.2018 год. по търг. дело № 334/2017 год., с което е прието за установено относителната недействителност спрямо ищцата Д. на извършения от „И“ Е. в капитала на „Т“ Е. апорт на недвижим имот – хотел, находящ се в гр. К.. Счита се, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, постановено в разрез с представените писмени доказателства по делото.

Решението е недопустимо, тъй-като противоречи на друго влязло в сила Решение. От исковата молба и от допълнителната такава, не става ясно, кога е изключена от дружеството ищцата Д. от кога е придобила качеството на кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД спрямо „И“ ЕООД. В обжалваното решение, съдът е достигнал до извода, че вземането на М. е възникнало в момента на прекратяване на членственото й правоотношение / м. януари 2013 год./. Като доказателства, подкрепящи този извод са представени с исковата молба изпълнителен лист, издаден от САС и решение във връзка с дело, които не следва да се вземат предвид, тъй-като САС не се е произнасял по казуса, поради което постановеното решение е недопустимо, като противоречащо на друго влязло в сила решение.

Постановеното решение е недопустимо и на друго основание. С определение от 17.06.2013 год. по гр.дело № 738/2013 год. по описа на ВТОС, образувано по иска на Д. М. против „И“ Е. за част от паричната равностойност на дружествения й дял в дружеството, е допуснато обезпечение , като е вписана възбрана върху двата имота, предмет на СТЕ, изслушана в първоинстанционното производство.

При допуснато обезпечение върху тези два имота, които са на стойност 2 446900 лв., лишава ищцата от правен интерес да води иска по чл. 135 ЗЗД, тъй-като всеки от поотделно възбранените имоти е с цена в пъти по-голяма от евентуалното бъдещо вземане на ищцата, което е в размер на 199223.32 лв. В подкрепа на това твърдение се цитира практика на ВКС.

В жалбата се сочи наличието и на груби процесуални нарушения във връзка с доклада. Заявява се, че доклада е формален, без да са посочени обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения на страните. По делото е представено решение на Окръжен съд – Велико Т. по гр. дело № 536/2012 год., влязло в сила на 13.02.2013 год., по което със СПН е установено, че ищцата е изключена от дружеството „И“ ООД на 10.04.2012 год.. От това следва, че дружествените отношения между страните, следва да се уреждат към 30.04.2012 год., а не към 30.11.2011 год. По това възражение, въпреки, че е своевременно направено, съдът не е взел становище в доклада. Съдът не се е произнесъл във връзка и с наложеното обезпечение в полза на ищцата по гр. дело № 738/2013 год. по описа на ВТОС, което все още не е вдигнато. Липсва произнасяне и по двете доказателства и в крайния съдебен акт.

Твърди се, че по делото не са установени кумулативно свързани трите предпоставки за уважаване на иска, с правно основание чл. 135 ЗЗД. В подкрепа на това твърдение се излагат и съображения.

Счита се, че ищцата неоснователно е била освободена от заплащане на такси и разноски, въпреки, че по делото не е посочена цена на иска.

Моли се, да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови ново, с което се отхвърли исковата претенция, като недопустима, алтернативно като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от Д. Й. М. , подаден чрез адв. Г. . В него се изразяват подробни съображения за нейната неоснователност от една страна , и от друга за правилност на обжалвания съдебен акт.

Моли се да се потвърди решението, а въззивната жалба се остави без уважение. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Постъпила е и въззивна частна жалба, подадена от адв. Г. , пълномощник на Д. М. против определение № 131 от 04.02.2019 год. по търг. дело № 334/2017 год., в частта, в която е изменено постановеното по делото решение № 368/23.11.2018 год., както и в частта, в която молбата за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 16 214 лв. е оставена без уважение.

За да достигне до този извод, БОС е приел, че ищцовата страна е поискала само присъждане на направените разноски, като не е направила искане за определяне и присъждане на възнагарждение по чл. 38 ал. 2