Решение № 425 от 25.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Пловдив, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330207055 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0432-001687/ 02.10.2023 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Пловдив, 01 РУ Пловдив, с което на Д. Ю. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.

С въззивната жалба и в съдебно заседание се поддържа становище за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, поради което се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията за този извод са следните:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 03.09.2023 г. в 02,39 часа в град Пловдив на ул. „Македония“ до номер 2 в посока бул. „Христо Ботев“, жалбоподателят като водач на лек 1 автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № ***, управлявал същото МПС, което било чужда собственост – на свид. Т. Ц. К., без автомобилът да има валидна полица по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

С така посоченото, жалбоподателят извършил нарушение по чл. 638, ал.

3 КЗ, като лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Нарушението било установено от свид. Б., който на процесната дата, съвместно с колегата си изпълнявал служебните си задължения по контрол на пътното движение. Същият съставил на жалбоподателя АУАН № 914147, който бил подписан с отбелязване от страна на жалбоподателя, че има възражения, като такива не постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН, не само че не са опровергани, но и изрично са потвърдени от актосъставителя, който заяви, че категорично поддържа заявеното в АУАН, като освен това и даде подробни сведения /макар и да нямаше напълно ясен спомен/ за естеството на нарушението и механизма на установяването му. Показанията на актосъставителя се подкрепят изцяло и от събраните в хода на производството писмени доказателства и доказателствени средства, както и частично от показанията на свид. К. – собственик на процесния автомобил. Същият, разпитан в условията на устност и непосредственост от настоящия съдебен състав сподели, че на процесните ден и място автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя на когото били предоставени документите на МПС, като автомобилът нямал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. В тези ми части показанията на свид. К. съдът цени като достоверни и съответни на останалия събран и кредитиран доказателствен материал поради което и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Съдът не цени показанията на свид. К. в частите в които същият заявява, че при процесното управление и той е бил в автомобила, тъй като жалбоподателят го превозвал до болница за лечение, тъй като в показанията на свидетеля ясно пролича несигурност и противоречие във връзка с това обстоятелство, доколкото същият заяви, че „после“ жалбоподателят му казал, че са го спрели полицейски служители, които установили, че автомобилът нямал застраховка гражданска отговорност. Недостоверни и изолирани се явяват показанията на свидетеля К. и в частите в които същият твърди, че е забравил да заплати вноска за застраховка гражданска отговорност на автомобила и като се свързал със служител – неясно на застрахователно дружество или брокер - му било заявено, че няма как да бъде направена, тъй като били празници и не работят. Видно от изисканата справка от „Гаранционен фонд“ / л. 22 – 25 от съд. дело/ на 15.05.2023 г. е била сключена полица № BG/30/123001454858 със срок до 15.05.2024 г., действието на която 2 обаче е било прекратено на 01.09.2023 г. – ден петък, работен ден, поради невнесена вноска. На 05.09.2023 г. бил сключен нов договор за застраховка ГО на автомобилистите с начало 06.09.2023 до 05.09.2024 г. От посоченото писмо, са изводими категорично данни, които опровергават заявеното от свид. К., че никога преди не е пропускал да внесе дължимата вноска по застраховка гражданска отговорност, като настоящия случай бил следствие на прецедентен пропуск от негова страна. Като подчертано тенденциозни, несъответни на доказателствата по делото, вътрешно противоречиви и явно обслужващи защитната теза на жалбоподателя съдът цени показанията на свид. К. в частите в които същият твърди, че той предоставял на жалбоподателя автомобила за управление, но не му давал документите на същия, като ги слагал в жабката на автомобила без Д. да знае, че застраховка гражданска отговорност не е заплатена. В тези им части показанията на свидетелят противоречат на първоначално заявеното от него, че когато жалбоподателят управлявал автомобила, К. винаги му давал документите.

Очевидно е, че това вътрешно противоречие се дължи на колебливостта на свид. К., дължаща се на стремежа му да обслужи защитната версия на жалбоподателя, поради което и показанията му в коментираните им части не могат да се третират като достоверен доказателствен източник, съответно да залегнат в изводите на съда от фактическа страна.

От жалбоподателя не са представени доказателства, нито е твърдяно автомобилът да е имал сключена застраховка към датата на извършване на нарушението. Видно от изготвената справка в сайта на Гаранционен фонд и постътилото от сочената институция писмо, към инкриминираната дата процесният автомобил не е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е оспорено от страните, а и от изисканите и приложени по делото оправомощителни заповеди се установява компетентността на наказващия орган, а компетентността на актосъставителя произтича директно от разпоредбата на чл. 647, ал. 1 КЗ.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 03.09.2023 г., а НП - на 02.10.2023 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в цитираната разпоредба.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на 3 нарушението, съставомерни признаци от обективна страна- управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.

Изрично е посочено, че жалбоподателят не е собственик на автомобила, който не оспорва този факт, като същият е собствен на свид. К.. Действително установи се в съдържанието на акта нанесена поправка чрез заличаването на твърдението, че деянието е извършено повторно, като същата е нанесена от актосъставителя с полагането на подпис и изписване на имената му в присъствието на жалбоподателя и свидетеля по акта, което обстоятелство не се оспорва от страна на Д.. В този смисъл няма как да се приеме, че по делото е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита още повече, че при издаването на процесното НП е съобразена разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.

По приложението на материалния закон съдът приема, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл. 638, ал.

3 КЗ.

От обективна страна на 03.09.2023 г. в 02,39 часа в град Пловдив на ул.

„Македония“ до номер 2 в посока бул. „Христо Ботев“, жалбоподателят като водач на лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № *** е управлявал същото МПС, собственост – на свид. Т. Ц. К., без автомобилът да има валидна полица по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

На първо място, доказано е от показанията на двамата свидетели авторството на деянието от страна на жалбоподателя, който именно е управлявал автомобила, когато е спрян за проверка от контролните органи.

Същевременно от доказателствата по делото, се установява, че собственик на това превозно средство е свид. К.. Следователно жалбоподателят е годен субект на административното нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ като лице, което не е собственик и управлява чуждо моторно превозно средство.

Доказва се наличието и на следващия съставомерен признак от обективна страна – липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на проверката – 03.09.2023 г., и във връзка с използването на процесното МПС .

Това обстоятелство се установява от извършената справка в базата данни на Гаранционен фонд, резултатът от която е приложен на лист 1 0 от делото и е приет като писмено доказателство. Фактът на липса на валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност" се изяснява още от показанията на двамата свидетели, както и от нарочно изготвената справка от „Гаранционен фонд“ – лист 22 – 25 от съд. дело.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и представлява управлението на автомобила при специфичните условия от обективна страна на липсваща сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От показанията на актосъставителя се доказа, че 4 превозното средство е било в движение, когато полицейските служители са решили да извършат проверката. Отново от показанията актосъставителя се установява и мястото на осъществяване на процесното деяние, както и авторството на същото.

Следователно, когато на 03.09.2023 г. жалбоподателят се е придвижвал в гр. Пловдив по пътищата, отворени за обществено ползване, с лек автомобил с рег. № *** то никой застраховател не е носил застрахователния риск от увреждане на третите лица, което би могло да доведе до препятстване на възможността за тяхното евентуално имуществено удовлетворяване.

Именно в това се изразява обществената опасност на нарушението – в този смисъл Решение № 675 от 06.04.2021 г. по к.а.н д. № 210/2021 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 665 от 18.04.2022 г. по к.а.н.д.

№ 207/2022 г. на Административен съд – Пловдив. Това нарушение е формално и от обективна страна е довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е съзнавал, че процесният автомобил е чужда собственост, както и че го е привел в движение, като боравейки с уредите му за управление, се е придвижвал по пътищата, отворени за обществено ползване. По отношение на липсата на сключен и действащ договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управляваното МПС по делото се доказа жалбоподателят да е формирал съзнание и за това обстоятелство към момента на деянието предвид заявеното от страна на свид .