Решение № 4232 от 26.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4232 гр. Варна, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. С. при участието на секретаря А. Люб. Ди. като разгледа докладваното от Ма. С. Гражданско дело № 20243110114907 по описа за 2024 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба /уточнена с молба от 06.01.2025г./, подадена от С. М. Ат., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Б. М.“ № ****, вх. ***, ет.****, ап.****, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на „**** М.“ ****, ЕИК ***** с адрес гр. С., Ж.К. „М. д.“, ул. „Р. П.–К.“ ****, че е незаконосъобразно изпълнението по изп.дело № 416/2016 г. на **** С. Я., рег. № **** на *****, образувано въз основа на изпълнителен лист № 348/10.06.2016г. и Заповед № 219/10.06.2016г. по чл.417 от ГПК издадени по ч.гр.д. № 389/2016г. на **** -Д., срещу починалия наследодател на ищцата М. Г.М., до размер на сумата от 1593,45 лв., представляваща сбор на 1/3 от следните задължения: 3495,75лв. главница, 248,49лв. законна лихва, 497,13 лв. наказателна лихва, 84,83 лв. държавна такса и 454,14 лв. адвокатско възнаграждение, тъй като е погасено по давност правото за принудително събиране на вземането.

В исковата молба и уточнението към нея са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: срещу починалия на 03.03.2020г. М. Г. М. с ЕГН ********** - праводател на ищеца С. М. М./**** / било образувано изпълнително дело ***** на **** С. Я., рег. № **** на *****, въз основа на изпълнителен лист № 348 от 10.06.2016г. и Заповед №219 от 10.06.2016г. по чл.417 от ГПК издадени по ч.гр.д.389 от 2016г. на Д. р. с.. Ищцата била конституирана като страна по изпълнителното дело на 11.10.2024г. и на 17.10.2024г. е издадено запорно съобщение за олихвяема сума 1165,25лв, ведно със законната лихва, която към момента на издаването на запорно съобщение е 812,86лв. и неолихвяема сума 858,23лв., както и такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ***** в размер на 286,33лв., с посочен общ размер на задължението в размер на 3122,67лв. Посочва се, че към този момент е била изтекла давността по наследеното задължение. На 22.10.2024г. ищцата получила Покана за доброволно изпълнение. Счита, че давността 1 не е прекъсвана или спирана по отношение на праводателя на ищцата след последното извършено от него плащане по изпълнителното дело на дата 08.01.2018г., като не са били извършвани никакви действия срещу него насочени към изпълнение и давността на вземането спрямо ищцата е изтекла най-късно на 08.01.2023г. Посочва се на следващо място, че спорното право на „**** М.“ **** като правоприемник с договор за цесия от 31.01.2018г. на „***** “ **** е било удостоверено като изпълняем дълг с цитираната погоре заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, като въз основа на нея е издаден изпълнителен лист в полза на взискателя срещу солидарно задължени две физически лица за събиране на изискуеми задължения по договор за потребителски кредит от 10.04.2013г. Ищцата приела наследството на починалия длъжник с конклудентни действия, но взискателят по делото не е насочил никакво изпълнение от 08.01.2018г. до смъртта на М. М., нито след това до 17.10.2024г., когато е издал запорното съобщение. Счита, че доколкото се касае за изпълнение на установено в неоспорена по исков ред заповед за изпълнение парично задължение по чл. 417 ГПК, началото на давността не може да предшества пропускането на срока за подаване на възражение на длъжника по реда на чл. 414, ал. 2 о т ГПК.

Стабилизирането на заповедта има преклудиращо действие, което е възприето в съдебната практика, като се позовава на решение №3/4.02.2022 г. по гр.д.№1722/2021 г. на 4-то г.о. на **** , решение №118/ 7.07.2022 г. по гр. д. №4063/2021 г. на 3-то г. о. на **** по прилагане на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, както когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Макар да е издадена спрямо няколко осъдени солидарно лица, заповедта за незабавно изпълнение, въз основа на която е издаден и изпълнителен лист се стабилизира за всеки от тях поотделно, поради неподадено възражение от конкретния длъжник. В процесния случай, възражението било пропуснато от праводателя на ищцата и от този момент започвало да тече общ петгодишен давностен срок относно парично задължение за присъдена изискуема главница. Това начало на давността настъпило в хода на висящо принудително производство по изпълнителното дело. От датата на последното плащане от праводателя на ищцата, посочено по-горе, са изминали повече от 6 години и половина, като действията, извършени през 2024г., не могат да се зачитат като прекъсване на срок, който вече е бил изтекъл. Претендира се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се излагат съображения за неоснователност на предявения иск. Сочи, че към датата на депозиране на исковата молба не са настъпили последиците на изтекла погасителна давност в полза на ищцовата страна. За установените вземания със заповед за изпълнение тече 5-годишна погасителна давност от датата на влизането й в сила. В конкретния случай, на наследодателя на ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение по образуваното изпълнително дело № 416/2016 г. по описа на **** С. Я., като същата била в влязла в сила поради неподаването на възражение в законоустановения за това срок. Следователно с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се е получил крайният ефект, именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането, като по аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, за цялото вземане следва да се прилага 5-годишната погасителна давност. На следващо място се позовава на разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК, съгласно който текст изпълнителното производство се спира в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 /в случай на смърт на някоя от страните/ и т. 3 от ГПК, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление. В процесния случай длъжникът М.М. бил починал на 03.03.2020г. Излага, че със смъртта на длъжника, погасителната давност спира да тече, тъй като със смъртта му по силата на закона се спира и изпълнително производство спрямо конкретния длъжник и спират да текат всички срокове, като не могат да бъдат извършвани никакви процесуални действия от съдебния изпълнител до конституирането на наследниците на длъжника. Посочва че 2 след 03.03.2020г. съдебният изпълнител не бил уведомил ответното дружество, че длъжникът М. М. е починал, което бездействие не следва да се вменява във вреда на взискателя. От 17.10.2024г., когато съдебният изпълнител конституирал наследниците на починалия длъжник започнала да тече нова погасителна давност, тъй като освен, че са изпратени покани за доброволно изпълнение до наследниците, са наложени запори на установените им активи. След 08.01.2018г. до депозирането на исковата молба, взискателят по изпълнително дело № 416/2016г. на **** С. Я. не е бездействал, като са извършени множество изпълнителни действия, с които е перемпцията и прекъсната погасителната давност: На 04.04.2018г.; 23.01.2019г. 09.07.2019г; на 25.06.2021г.;

18.04.2023г. и 10.10.2024г. са входирани молби с искане за извършване на изпълнителни действия; На 05.03.2019г. е изходирана призовка за принудително изпълнение и напомнително съобщение до работодател на длъжника Ц. М.; На 24.04.2023г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор на банкови сметки;

На 17.10.2024г. са изпратени покани за доброволно изпълнение до наследниците на длъжника М. М., като са изпратени запорни съобщения за налагане на запори на установените им активи. Сочи, че за правилно изчисляване на установения давностен срок следва да се вземе предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявен с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и спрените давностни срокове до отмяната му. Претендира се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – копие от изпълнително дело № 416/2016г. по описа на **** С. Я*, препис–извлечение от акт за смърт № ****/04.03.2020г., удостоверение за наследници с изх. № ****/05.03.2020г., удостоверение с изх. № ****/08.11.2024г., се установява, че: На 04.07.2016г. по молба на „****“ **** било образувано изпълнително дело **** на **** С. Я., рег. № **** на **** въз основа на издадени по ч.гр.д. 389/2016г. на Д. р. с. Заповед №***** от 10.06.2016г. по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 348 от 10.06.2016г. срещу солидарни длъжници Ц. С. М. и М. Г.М. с ЕГН ********** за вземане в размер на 3495,75лв. главница, 248,49лв. законна лихва, 497,13 лв. наказателна лихва, 84,83 лв. държавна такса и 454,14 лв. адвокатско възнаграждение. По изп. дело на 23.08.2016г. били наложени запори върху 3бр. **** на М. М. и върху трудово възнаграждение на Ц. М.. На 26.09.2017г. били наложени запори върху вземанията на двамата длъжници от „**** ***“ ***. На 08.01.2018г. М. М.внесъл 40 лева, а на същата дата и 26.03.2018г. Ц. М. внесла общо 390 лева за погасяване задължението по изп. дело. На 04.04.2018г. е входирана молба от „*** М.“ **** за конституирането му като правоприемник на „*****“ **** съобразно договор за цесия от 31.01.2018г. На 23.01.2019г. от „**** М.“ **** е входирана молба с искане за извършване на справки и изпълнителни действия, въз основа на която на 28.01.2019г. бил насрочен опис и оценка на запорираните 3 бр. **** на М. М. за 27.02.2019г.

М. М. починал на 03.03.2020г. и оставил трима наследници – съпруга Ц. М. и деца Г. М. М. и С. М. М..

На 05.03.2019г. е изпратено напомнително съобщение до работодател на длъжника Ц. М.; На 09.07.2019г., 25.06.2021г., 18.04.2023г. и 10.10.2024г. от взискателя са входирани молби с искане за извършване на изпълнителни действия срещу длъжник Ц. М.; На 24.04.2023г. от ****са изпратени запорни съобщения за налагане на запор на банкови сметки на длъжника Ц. М.;

На 19.04.2023г. и 04.01.2024г. след молби респ. от 18.04.2023г. и 03.01.2024г., по искане на **** били извършени справки относно регистрирани доходи в **** и банкови сметки в **** спрямо двамата длъжници.

Н а 11.10.2024г С. М. и Г. М. били конституирани от *** като страни по изпълнителното дело в качеството им на наследници на длъжника М.М.. На 16.10.2024г. **** разпоредил да се изпратят покани за доброволно изпълнение до Г. М. и С. М. /получена от нея на 22.10.2024г./ за олихвяема сума 1165,25лв, ведно със 3 законната лихва, която към момента на издаването на запорно съобщение е 812,86лв. и неолихвяема сума 858,23лв., както и такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ***** в размер на 286,33лв., с посочен общ размер на задължението в размер на 3122,67лв. На 16.10.2024г. **** постановил налагането на запор върху вземанията на С. М. по банкови сметки и за трудово възнаграждение като на 17.10.2024г. били изпратени съответните запорни съобщения до трети задължени лица.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание чл. 439 от ГПК.

Искът по чл. 439 ал.1 ГПК /аналогичен на чл. 254 /ГПК отм./ е предоставен на страните в изпълнителния процес за оспорване предприетото срещу длъжника изпълнение по конкретното изпълнително дело образувано въз основа на съдебно изпълнително основание /или и несъдебно, ако е издадено при действието на ГПК/отм./, като изискването на чл. 439 ал.2 ГПК е искът да се основава на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене /неприложимо при несъдебните изпълнителни основания, доколкото при издаването им не е било провеждано съдебно дирене/.