Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260312 от 07.10.2020, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 6727/2019
Вид
Решение № 260312
Подписан
07.10.2020
В сила
19.01.2021
Състав
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260312 / 7.10.2020г. гр. Перник, 07.10.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 6727 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Георги Георгиев, срещу А.Р.З., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 4696.80 лева, от които сумата от 1829.21 лева – представлява главница по договор за кредит № **********/30.10.2017 г., 767.23 лева – представлява възнаградителна лихва и 2100.36 лева – представлява стойността на закупен пакет от допълнителни услуги, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от договор за кредит № **********/30.10.2017 г., сключен между ищеца и ответницата. Твърди се, че договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита – 2000 лева, срок на кредита – 24 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 49.89 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 41.17 % и лихвен процент на ден – 0.11 %.

Твърди се, че ответницата е закупила и пакет от допълнителни услуги към договора за кредит на стойност общо 2400.96 лева. В тази връзка се твърди, че общото задължение на ответницата възлиза в размер на 5368.32 лева като размерът на всяка погасителна вноска е 223.68 лева, а падежната дата 15-то число на месеца.

На следващо място се твърди, че преди сключване на договора за кредит ответницата е била запозната с условията по същия, бил й е предоставен „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация относно потребителски кредит“ и същата е приела да сключи договора при тези параметри. Посочва се и че ответницата е била наясно със съдържанието на пакета от допълнителни услуги, какво представлява същият и че има възможност да не сключва такъв, както и неговата стойност, но въпреки това е изявила желание да се ползва от предлагания пакет от допълнителни услуги.

Твърди се, че след сключване на договора ищецът е изпълнил надлежно задълженията си по същия като е превел на ответницата сумата от 2000 лева.

Допълва се, че към договора е сключен и Анекс № 1/16.04.2018 г., с който е отложена една вноска и страните са уговорили нов погасителен план.

На следващо място в исковата молба се твърди, че първоначално длъжникът е изпълнявал точно задълженията си по кредита, но впоследствие е започнал да допуска забава в плащанията, като на 15.04.2018 г. е преустановил същите. В тази връзка се уточнява, че ответницата е заплатила три пълни месечни вноски по договора за кредит и една вноска частично. Посочва се, че поради допуснатата забава на плащанията кредиторът се е възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем като е изпратил съобщение в този смисъл до ответницата на 04.07.2018 г. Поддържа се, че дори посоченото уведомяване за предсрочната изискуемост да не е редовно, то последната следва да се счита уведомена за същата с връчването на препис от исковата молба. В тази връзка се посочва, че неизплатената част от задълженията на ответницата по договора за кредит и пакета допълнителни услуги към него възлиза на 4696.80 лева, която се претендира изцяло с исковата молба.

На последно място се обръща внимание, че макар към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не всички вноски по договора за кредит да са били с настъпил падеж, то следва да се вземат предвид падежиралите вноски към датата на приключване на устните състезания.

Излагат се подробни доводи, че ищецът, а и дружеството кредитодател не са банки, а небанкови финансови институции, поради което спрямо тях не намирали приложения разясненията, дадени в т. 18 към ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.

С исковата молба са представени Договор за потребителски кредит № **********/30.10.2017 г. със споразумение за предоставяне на пакет от допълнително услуги към него, общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД, погасителен план към договора, преводно нареждане, искане за отпускане на потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация, извлечение от сметка, заявление за промяна на погасителен план, анекс № 1 към договор за потребителски кредит нов погасител план и уведомително писмо.

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор. В депозираното възражение по реда на чл. 414 от ГПК ответницата е посочила, че действително е в облигационни отношения с ищеца като му дължи суми по договора за кредит, но възразява срещу дължимостта на вземанията за 767.23 лева – възнаградителна лихва и 2100.36 лева стойност на закупен пакет от допълнителни услуги. С тези аргументи се иска предявените искове за тези суми да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание, проведено на 14.09.2020 г., от процесуалният представител на ищеца е постъпила писмена молба, с която изразява становище за неоснователност на възраженията на ответника. Иска се исковите претенции да бъдат уважени.

Ответникът

А.Р.З. редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1146/05.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1654/2019 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника А.Р.З., който е депозирал възражение срещу същата.

Страните не спорят, а и от представено по делото копие от Договор за потребителски кредит № **********/30.10.2017 г. се установява, че на 30.10.2017 г. между ищеца, като заемодател, и ответника, като заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 2000 лева, срок на кредита 24 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 49.89 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 41.17 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 2967.36 лева. Към договора обаче е закупен и пакет от допълнителни услуги на стойност 2400.96 лева. В тази връзка общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 5368.32 лева като ежемесечната вноска е в размер на 223.68 лева.

По делото липсва спор, а и от представеното платежно нареждане е видно, и че от страна на ответницата – кредитополучател по договора за кредит на 30.10.2017 г. е усвоена сумата в размер на 2000 лева.

На следващо място страните не спорят, а и от представеното извлечение от сметка се установява, и че от страна на ответника са постъпили плащания в размер на 671.52 лева. Видно от извлечението с посочената сума са погасени 170.79 лева от стойността на главницата и 200.13 лева от стойността на лихвата – съгласно погасителния план.

Погасени са и 300.60 лева от стойността на пакета от допълнителни услуги.

От представено по делото заявление за промяна на погасителен план от 28.03.2018 г. е видно, че ответницата е поискала отлагане на една вноска по кредита. В тази връзка и между страните е сключен анекс № 1 от 16.04.2018 г. Видно от приложен към същия погасителен план последната вноска по кредита вече е с дата 15.12.2019 г., като е отложена вноската от 15.03.2018 г.

От представено по делото уведомление до ответника е видно, че ищецът е упражнил правото си да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми. Уведомлението е изпратено на 04.07.2018 г., но липсват данни същото да е достигнало до заемодателя.

По делото е извършена и съдебно счетоводна експертиза.

От същата се установява, че сумата от 2000 лева е преведена от страна на заемодателя в полза на ответницата на 30.10.2017 г. В изпълнение на задълженията си по кредита ответницата е направила плащания в размер на 671.52 лева. С посочената сума в счетоводството на ищеца са погасени 170.79 лева от стойността на главницата, 200.13 лева от стойността на лихвата и 300.60 лева от стойността на пакета от допълнителни услуги – съгласно погасителен план.

Съгласно експертизата ако по договора за кредит не е налице задължение в размер на 2400.96 лева – за пакет от допълнителни услуги с внасяне на сумата от 671.52 лева биха били погасени – лихва 372.83 лева и главница 298.89 лева. В тази връзка и неплатените задължения по кредита биха били в размер на 2295.84 лева, от които 1701.11 лева – главница и 594.73 лева – лихва за периода от 15.05.2018 г. до 15.12.2019 г.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото вещото лице е отговорило пълно, изчерпателно и обосновано на поставените му въпроси. Същото е работило въз основа на представените по делото документи и е проучило счетоводството на ищеца. Освен това липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на спора.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Искът е с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника по Договор за потребителски кредит № **********/30.10.2017 г, за което е издадена заповед № 1146/05.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1654/2019 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 от ЗПК.

В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (24 месеца), падежите на всяка вноска (15-то число на съответния месец), брой на вноските (24), сумата на кредита (2000 лева), ГЛП (41,17 %), ГПР (49,89 %) и общата сума дължима от потребителя (5368,32 лева – сбор от сумата по кредита, възнаградителна лихва и пакет възнаграждение по пакет от допълнителни услуги), поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.

Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Това е така, тъй като всяка вноска е в един и същи размер от 223.68 лева, а техният брой и падеж е също посочен: 24 броя и 15-то число на съответния месец, т. е. съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 от ЗПК. В договора се съдържа разяснение за правото на потребителя да получи информация за обстоятествата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.