Решение № 3105 от 19.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3105 гр. Пловдив, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330117779 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Г. Г. Б. срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която се иска от съда да се прогласи за нищожен договор за кредит № *** от 2022г. При евентуалност моли да се прогласи нищожност на клаузата на чл. 5 от договора. Счита, че договорът за кредит е недействителен, тъй като е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а също и чл. 19 от същия закон. Липсвал начинът на изчисляване на ГПР, като в него не бил включен и разходът за представяне на поръчителство, в който случай би се превишило законовото ограничение на чл. 19. Клаузата на чл. 5 намира за неравноправна и в нарушение на законовите разпоредби на ЗПК. Твърди по договора да е отпусната сума в размер на 800 лв., като бил сключен договор за поръчителство с „Мултитюд Банк“, на което дружестео се задължил да заплати възнаграждение за поетата гаранция.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът намира иска за неоснователен, твърди, че поръчителството не е условие за сключване на договора за кредит, като потребителят имал избор да избере вида на обезпечението по кредита. Гарантът бил самостоятелно ЮЛ, а договорът за гаранция отделно правоотношение. Ето защо счита, че не е налице заблуждаваща търговска практика, сочи, че разходът за поръчител не се включва в ГПР, тъй като не влиза в общия разход по кредита съгласно законовата дефиниция. Отрича това възнаграждение да цели начисляване на допълнителни разходи по кредита. Потребителят разполагал с цялата необходима информация. Моли за отхвърляне на иска.

1

Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19 ЗПК; за клаузата на чл. 5 са предявени искове с правно основание чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10, чл. 10а и чл.

19 ЗПК.

За основателността на иска по чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК следва да са реализирани следните юридически факти – сключване на договор за потребителски кредит между страните и такива негови пороци, които водят до недействителността му и по-конкретно - нарушаване изискванията за посочване в договора на ГПР.

Страните не спорят по сключването на договора за предоставяне на потребителски кредит и договора за гаранция. Безспорно е и невключването на възнаграждението за поръчителя в ГПР.

Установява се от признанията на ответника в отговора на исковата молба и от чл.5 от договора за кредит (представен от ответника), че за сключване на договора за кредит кредиторът изисква предоставяне на поръчителство – това може да бъде избран от длъжника поръчител или предложеното от кредитора юридическо лице – „Фератум банк“ (с актуално наименование „Мултитюд банк“). Съгласно чл.5, обезпечението подлежи на одобряване. Договорите се сключвали от разстояние чрез електронна платформа, а гарантът е чуждестранно юридическо лице. В случая е избрано като поръчител именно предложеното от кредитора чуждестранно юридическо лице.

Въз основа на изложените факти, съдът счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ГПК, тъй като в него не е посочен действително приложимият между страните ГПР. За да направи този извод съдът има следните съображения.

След като „Мултитюд банк“ е предложено като поръчител именно от заемодателя и при сключване на самия договор за кредит се предлага опция за избор на този гарант, който е партньор на кредитора, съдът счита, че сумата към това дружество съставлява разход по кредита. Следва да се има предвид, че договорът за кредит и за поръчителство се сключват от разстояние, чрез електронната страница на заемодателя, дружеството-поръчител е чуждестранно юридическо лице. Дружеството – поръчител създава приоритет при кредитиране, доколкото е предложено от самия кредитор, което предпоставя неговото одобряване като вид обезпечение съгласно чл.5 от Договора за кредит. Тези обстоятелства, тълкувани в съвкупност, водят до извода, че предоставянето на поръчителство от „Мултитюд банк“ е допълнителна услуга по договора за потребителски кредит, предлагана и организирана от самия ответник, със свързано с него лице, предложено като поръчител. Въз основа на всичко изложено, възнаграждението по договора за поръчителство съставлява разход, свързан с потребителския кредит, и следва да се включва в информацията в договора за потребителски кредит, касаеща 2

ГПР. В противен случай биха се нарушили правата на потребителя да разбере какъв е процентът на оскъпяване на кредита, за разлика от кредит от други кредитори, които не предлагат конкретно обезпечение.

Съдът счита, че изискването за посочване на ГПР в договора за потребителски кредит не е формално, а следва да е посочен действително приложимият между страните ГПР. Целта на тази норма е да гарантира правата на потребителя да сравни най-изгодните условия за кредитиране, като в противен случай всеки произволно посочен ГПР би изпълнил изискванията на закона. Поради нарушаване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за кредит се явява недействителен. Искът следва да се уважи на това основание и да не се разглежда евентуалният иск.

При този изход от спора, право на разноски има ищецът. Същият е направил разноски за държавна такса в размер на 50,68 лв. и платен адвокатски хонорар в размер на 2400 лв. с ДДС. Доказва се плащането на хонорара, като липсва възражение за прекомерност. Не се доказват исканите разноски за банкова такса от още 1 лв. и 15 лв. за куриерска услуга.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Фератум

България“ ЕООД, ЕИК:200599406, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост“ 3, бул.

„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет.9, офис 20, по предявения от Г. Г. Б. с ЕГН: ********** постоянен адрес: *** иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, че Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № *** от 2022г., сключен между тях, е недействителен, поради нарушаване изискванията за посочване на годишния процент на разходите по кредита в потребителския договор.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406, да плати на Г. Г. Б. с ЕГН: **********, разноските в производството, както следва: 50,68 лв. за държавна такса и 2400 лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3