Решение № 110 от 10.05.2023, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Сандански, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20221250200545 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*********“ ЕООД, ЕИК –********* със седалище и адрес на управление – гр.*********, ул.“********* № ********* представлявано от управителя *********, със съдебен адрес: гр. ********* ул.“*********“ №****, ет.*****, офис ********* чрез адв. П. С. – АК – *********, против Наказателно постановление № 42-0000636/11.03.2022г. н а Директор РД „АА“ София , с което на дружеството-жалбоподател, за извършено нарушение по чл.57, ал.1 от Наредба 11 от 31.10.2002г. на МТС, на основание чл.53 ЗАНН и чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАВПр му е наложено административно наказание “Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

С жалбата се оспорва издаденото НП като незаконосъобразно. Излагат се съображения за наличие на съществени нарушения на установените в ЗАНН административно-производствени правила, в противоречие с материално-правните разпоредби на ЗАвПр, при неизяснена фактическа обстановка, което е довело до накърняване правото на защита на 1 дружеството-жалбоподател в производството преде административнонаказващия орган. Твърди се също, че е налице липса на материална компетентност както на актосъставителя, така и на АНО. Излагат се съображения за приложение на чл.28 ЗАНН. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, за дружеството-жалбоподател – се явява процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, като се позовава на представеното писмено становище .

РД "Автомобилна администрация"- София, редовно призовани, не изпращат представител. В писмото, с което е изпратена жалбата и административно наказателната преписка се иска потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на разноските.

Районна прокуратура – Благоевград, уведомена по реда на чл.62, ЗАНН - не се явява представител и не изразява становище по спора.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

Административно наказателното производство срещу жалбоподателя е образувано, затова, че на 22.02.2022 г., около 13.30 часа в сградата на ОО“АА“ Благоевград“, град Благоевград, ул.“Св.Д. Солунски“ № 77А, при извършена тематична проверка по документи на „*********“ *********, с лиценз на Общността № 6410/13.11.2017г. за провез на товари, контролните органи констатирали следното нарушение:

На 29.06.2021г. превозвачът е допеснал да управление водач Е. Т. на МПС влакач СКАНИЯ от категория N********* видно от тахографски лист от 28.06.2021г./29.06.2021г., като е осъществил обществен превоз на товари видно от CMR № *********г. без водачът да притежава валидно удостоверение за психологическа годност за превоз на товари към дата на превозът , видно то справка в база данни на ИИ АА гр. София.

Описаното е изложено в АУАН № *********, съставен на 22.02.2022г. от свидетеля К., с който е започнало административно-наказателното 2 производство.

На основание чл.52, ал.4 от ЗАНН, съдът, след като провери акта за неговата законосъобразност и обоснованост, и след преценка на събраните доказателства и предвид тежестта на нарушението, наличие на подбуди за извършването им и целите на чл.12 от ЗАНН счете, че не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН. При издаване на настоящото НП, са взети предвид отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства при определяне вида и размера на наказанието.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното

0000636/11.03.2022г. на Директор РД „АА“ София,

НП

№

42-

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и наложил на дружеството-жалбоподател административното наказание по чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози – „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за нарушение по чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2022г. на МТС.

Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон

Настоящият съдебен състав намира обаче, че дружествотожалбоподател не е извършило нарушението, за което му е наложено адм.наказание - "имуществена санкция". Аргументи:

Съгласно т. 8 от Преамбюла на Директива 2006/126/Ео на Европейския Парламент и На Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на моторни превозни средства "На основание на пътната безопасност следва да се определят минимални изисквания за издаване на 3 свидетелства за управление на моторни превозни средства. Необходимо е изпитите за управление на превозно средство и лицензирането да бъдат хармонизирани. Във връзка с това следва да се дефинират знанията, уменията и поведението, свързани с управлението на моторни превозни средства, изпитът по управление на превозно средство следва да се основава на тези концепции и следва да се предефинират минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на такива превозни средства".

Като т.9 предвижда, че "доказателство за изпълнение на съответствието с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство от водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или товари, следва да предоставят, когато свидетелството се издава и периодично след това. Този редовен контрол съгласно националните правила за съответствие с минималните стандарти ще допринесе за свободното движение на хора, ще избегне изкривяването на конкуренцията и по-добре ще взема предвид специфичната отговорност на водачите на такива превозни средства. На държавите-членки следва да се позволи да налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на други превозни средства. Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление на превозно средство и поради това следва да се определят от срока на валидност на свидетелството. ".

Съгласно чл.7, т. 1 б. "А" от Директива 2006/126/ЕО, свидетелства за управление на моторно превозно средство се издават само на кандидатите: а) които са взели изпит по умения и поведение и теоретичен изпит и отговарят на медицинските стандарти в съответствие с разпоредбите на приложения ІІ и ІІІ. Приложение ІІІ минимални изисквания за физическа и психическа годност за управление на превозно средство важи при първоначалното придобиване на свидетелство за управление и при неговото подновяване. На държавите-членки се дава възможност да въведат в националните си законодателства и периодични медицински прегледи за физическа и психическа годност.

Предвид съдържащото се в чл.8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006г.

(която именно се явява издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДВП) 4 положение, че "удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три години от датата на неговото издаване......... " във връзка с чл. 58, ал. 1, т.3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, че водачът трябва да притежава свидетелство за управление на МПС за съответната категория и валидно удостоверение психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 151, ал. 4 ЗДвП предвижда, че кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите С1, С, D1, D и Ттм (трамвайна мотриса) трябва да са и психологически годни, като според чл.152, ал.1, т.2, б."б" министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.

От посочените законови текстове става ясно, че националният законодател е регламентирал при първоначалното придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, всеки кандидат да отговаря на изискванията за физическа и психологическа годност, като издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство удостоверява наличието на правоспособност за управление и психологическа годност.

По време на съдебното дирене и от приетите по делото писмени доказателства, е установено, че водачът Евдокимос Тсуркунтидис е притежавал валидно на СУМПС за категориите А, B, C, ВЕ, CE, издадено от Р Гърция /л.19 – 21 от делото/. Доказано е също обстоятелството, че превозът е извършван от търговско дружество със седалище в Република България и с товарен автомобил с българска регистрация.

Периодичното психологическо изследване на водачите по реда на Наредба № 36/15.05.2006 г. (чл.8), в допълнение към проверката за психологическа годност на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, не съвпада със срока на валидност на свидетелствотоза управление от съответната категория (чл. 51, ал. 3-5 ЗБЛД).

Всъщност правилата за проверка на психологическата годност в националния 5 закон се различават съществено с тези в Директива 2006/126 относно "умствената годност", така че прилагането на психологическото изследване по чл. 5 за срока по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. дублира това при издаване на свидетелството за управление. Това допълнително изискване, като наложен по-строг стандарт за психологическа годност на професионалните водачи, при положение че е установена при издаване на свидетелството за управление, не улеснява свободното движение, като цел на хармонизацията по Директива 2006/126 (съображение 2), а е непропорционално на преследваната цел затруднение, което възпрепятства лицата при свободното упражняване на правата, гарантирани от ДФЕС, в контекста на свободното движение на лица – свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги (вж. по аналогия решение от 28 ноември 1978 г., Choquet, Case 16/78, ECLI: EU: C: 1978: 210, т. 8). Изискването за допълнително удостоверяване на психологическата годност, при издадено и валидно свидетелство за управление на водача поставя в по-неблагоприятно положение българските професионални водачи, респ. наеманите на работа водачи от превозвачи със седалище в страната, и е несъвместимо с общия принцип на недопускане на дискриминация по член 18 ДФЕС при упражняване на основни права и свободи, гарантирани в членове 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС (вж. официално уведомително писмо на Европейската комисия до България от 15.07.2021г. за неправилно транспониране на Директива 2006/126.

В контекста на изложеното, в светлината на хармонизация и на целите на Директива 2006/126 (съображение 2), разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. следва да се тълкува по начин, че удостоверяването на психологическата годност на водач при международен автомобилен превоз на товари не може да се изисква на основания, различни от тези по Директива 2006/126 – при издаване и при подновяване на свидетелство за управление от съответната категория. Прилагането на това изискване (чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г.) при обстоятелствата по делото би довело до несъответстващ на правото на Съюза резултат, поради което, за да гарантира пълната ефективност на правото на ЕС (вж. в този смисъл решение от 15 май 2003, Mau, C-160/01, ECLI: EU: C: 2003: 280, т. 34), разпоредбата следва да бъде оставена без приложение (вж. в този смисъл решение от 18 декември 2007 г., Frigerio Luigi & C., C-357/06, EU: C:2007: