Решение № 27 от 27.01.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. П., 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20241230100639 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, обективираща исковата претенция на С. М. Р., ЕГН **********, действаща чрез упълномощен процесуален представител - адвокат А. К., писан в БАК, срещу „С.К." ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Сл.“ № *, представлявано от Н. П. П., да се обяви за недействителен поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, Договор за паричен заем № 892425/2023 г., сключен между С. М. Р., ЕГН ********** и „С.К." ООД, ЕИК ****. При условията на евентуалност- в случай, че съдът отхвърли главния иск, предявява претенция да се признае за установено по отношение на „С.К." ООД, ЕИК ****, че неустоечната клауза в Договор за паричен заем № 892425/2023 г., сключен между С. М. Р., ЕГН ********** и „С.К." ООД, ЕИК ****, е нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за паричен заем № 892425/2023 година, по силата на който ответникът е предоставил на Р. чрез кредитен посредник „К.П." ООД с ЕИК **** заем в размер на 1 800.00 лева, при 40.05% лихва и 49.61% ГПР. Страните договорили, съгласно чл.5 от Договора, задължение за кредитополучателя да предостави на кредитодателя 1 обезпечение, по реда и при условията съгласно договора. Страните договорили- чл.11, задължение за кредитополучателя за неустойка, при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Сочи, че към момента на депозиране на исковата молба в съда общото задължение на кредитополучателя по договора възлиза на 4 252,50 лв. Счита Договора за паричен заем № 892425/2023 г. за недействителен, поради неспазване на разпоредбите на ЗПК. Сочи, че е усвоила заемната сума. Сочи, че ответникът „С. К.“ ООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.4 от ЗПК. Сочи, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Сочи, че чл.22 от ЗПК, съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Счита, че основание за недействителност на договора за потребителски кредит е свързано са изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума.

Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка, следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, посочва, че ГПР е 49.61% а възнаградителната лихва е 40.05%, но от съдържанието на договора не може 2 да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.

Твърди се в исковата молба, че поради гореизложеното в случая потребителят е поставен в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Сочи, че погасителният план е оформен с включено възнаграждение за неустойка, дължимо на вноски, което сочи, че още към момента на сключване на договора е било известно това оскъпяване, но няма данни този разход да е включен в ГПР. Твърди, че в случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

При условията на евентуалност - в случай, че съдът не приеме за доказан и основателен искът за недействителност на Договор за кредит № 892425/2023 г., предявява иск да се обяви за недействителна клаузата за неустойка от процесния договор, инкорпорирана в чл. 11 поради заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД и във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави- чл.26, ал.1, пр.3 и неравноправност- чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП. В тази връзка се твърди в молбата, че уговорената между страните в чл.11 от Договора неустойка е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя, посочено в чл.5 от същия, да предостави на кредитора обезпечение на дълга. Твърди, че това задължение е непарично. От неизпълнението му не произтича пряка вреда за кредитора. Неблагоприятните последици за него са свързани с евентуални затруднения при събиране на необезпеченото вземане. Твърди, че те могат да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е налице интерес от обезпечаване на дълга, тъй като ще разполага с допълнителна гаранция за събиране на вземането. С оглед на това, поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение- три дни от сключване на договора, е нелогично и икономически необосновано. Твърди, че недействителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за заемателя, наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, което прави неустойката нищожна. Сочи съдебна 3 практика в тази насока.

Ищецът твърди, че неустоечната клауза е формирана по такъв начин, че да заобикаля императивните законови разпоредби на чл.11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, регламентиращи разходите по кредита. Според ишеца, заплащането на неустойката представлява скрит косвен разход за кредитополучателя, който е свързан с кредита и увеличава цената му. Тя няма характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависи от размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита, но неминуемо води до възникване на допълнителни разходи за кредитополучателя, които са били известни на кредитора към момента на сключване на договора за кредит и е трябвало да бъдат включени в ГПР на основание чл. 19, ал.1 и ал.2 от ЗПК.

Твърди, че в случая това не е сторено. Твърди, че освен че заобикаля императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК за максималния допустим размер на разходите по кредита, и противоречи на задължителното изискване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредити.

Твърди, че клаузата противоречи на добрите нрави съгласно чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5, тъй като задължава кредитополучателя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Твърди, че е налице значителна нееквивалентност на насрещните престации в ущърб на потребителя, като по този начин неравноправно се третира икономически послабия участник в оборота и се използва недостига на материални средства у него за облагодетелстване на другата страна по сделката. Твърди, че това противоречи на установените в гражданския и търговския оборот неписани правила за добросъвестност, накърнява принципа на справедливост и равнопоставеност между гражданскоправните субекти и за еквивалентност на престациите по двустранни договори.

С гореизложеното ищецът обосновава правни си интерес от предявяване на искане да се признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за паричен заем № 892425/2023 г. на основание чл.22 от ЗПК е недействителен поради неспазване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, и алтернативно- да прогласи за нищожна клаузата за неустойка в чл.11 от процесния договор, която предвижда плащане на неустойка поради 4 заобикаляне на закона- чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, противоречи с добрите нрави- чл.26, ал.1, пр.3 и неравноправност- чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП във вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗД. В случай на отхвърляне на главния иск, прави искане да се прогласи за нищожна неустоечната клауза, като заобикаляща закона, накърняваща добрите нрави и поради това, че е неравноправна.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, действащ чрез договорен процесуален представител, депозира с вх. № 4905/05.06.2024 г. писмен отговор на исковата молба и насрещен иск. Прави искане по реда на чл.213 от ГПК настоящото дело да се съедини с гр.дело № 592/2024 г. и гр.дело № 603/2024 г. с твърдение, че делата са идентични. В случай, че не бъде уважено искането за обединяване на делата прави искане в случай на уважаване на исковата претенция на Р., на последната да не бъдат присъдени разноски за повече от едно производство. Цитира съдебна практика на районни съдилища, окръжни съдилища, ВАС /последната относно злоупотреба с право на разноски/. По същество на предявените искове заявява становище за неоснователност. В тази връзка оспорва всички доводи на ищеца за недействителност по смисъла на ЗПК на процесния договор. Счита, че недействителността на процесната неустоечна клауза не влече недействителност на целия договор. Твърди, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, а е договорена между страните за да обезпечи изпълнението на акцесорното задължение на заемателя. Твърди, че договорът е валиден, тъй като основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма; съобразени са всички регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 -12 и 20 и ал.2 ЗПК изисквания. Твърди, че не е налице нарушение и заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. Уговорената между страните неустойка не е включена в ГПР. Твърди, че неустойката е индивидуално договорена между страните, клаузата е напълно ясна и разбираема. Релевира подробни доводи и съображения. Ответникът оспорва и ищцовото твърдение за неравноправност на процесната неустоечна клауза. Счита, че клаузите на договора не са сключени във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Ответникът релевира възражение за недопустимост на настоящото 5 производство с довод, че правото на иск е упражнено от ищеца при условията на злоупотреба с право. Сочи, че в рамките на един месец- на 11.04.2024г., 12.04.2024 г. и 22.04.2024 г. в Районен съд- гр. П. са подадени от ищеца три искови молби срещу ответното дружество с една единствена цел: да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер.

Твърди, че съдът е длъжен служебно да следи дали извършваните пред него процесуални действия отговарят на правилото за добросъвестност, която страните си дължат по силата на чл.3 от ГПК, като при установяване на поведение, несъобразено с това правило, не следва да уважава неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.