Решение № 18155 от 05.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18155 гр. София, 05.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110111633 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от [*******], ЕИК [*******], срещу П.

Д. Е., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 12.08.2022 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36140/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [*******], аб. № [*******] за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.

Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.

Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Б., оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са неоснователни. Оспорва от представените с исковата молба документи да се установява наличието на договорно правоотношение между страните – молбата декларация не била подписана в молителната част от ответника. Моли за отхвърляне на исковете и произнасяне по 1 въпроса за разноските съобразно изхода от спора.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

По отношение на предявените искове не се констатира липса на правен интерес от предявяване на същите, с оглед което и съдът приема, че следва да се произнесе по същество на същите.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое 2 лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност, водят до извода, че ответникът е придобил правото на собственост върху имота през 1995 г. Видно е от съдържанието на приобщения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот [*******] г. ответникът е закупил [*******], а по нова номерация [*******], находящ се в [*******], [*******]. Представено е и удостоверение, издадено от [*******], съгласно което адресът [*******] [*******] е идентичен с административен адрес:

[*******].

Подадена е от страна на ответника на 11.07.2002 г. молба декларация до ищеца, с която е заявено искане партидата за имота, находящ се на процесния адрес, да бъде разкрита на името на ответника. В същата е посочено, че семейството, което обитава имота, се състои от три лица. Декларацията е подписана от ответника в частта, с която е декларирано, че имотът ще бъде ползван за жилищни нужди от семейството му.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника до право на собственост върху недвижимия имот. Ищецът пълно и главно е доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи цената на потребената през исковия период в имота топлинна енергия.

В допълнение на горното и във връзка с обстоятелството, че се касае за неформален договор при публично известни общи условия, следва да се посочи, че това положение е нормативно установнео - съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.В конкретния случай ответникът не твърди, а и не установява по делото по отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните, използвайки установения в закона механизъм. С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Ето защо и несъмнено е, че страните са били обвързани от договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия, като приложими са общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР., публично достъпни на интернет сайта на търговеца.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени 3 доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите.

По делото са представени протокол от проведено на 22.06.2002 г. общо събрание на етажните собственици от сградата, находяща се на адрес: [*******], [*******], на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение в процесната етажна собственост с [*******], както и договор № [*******] с предмет извършване на услугата топлинно счетоводство. Ето защо и съдът приема, че по решение на мнозинството от етажните собственици е било взето решение топлинната енергия, доставяна в сградата на етажната собственост, да се разпределя от конкретното дружество по системата за дялово разпределение, като без значение в тази връзка се явяват възраженията на ответника, релевирани от особения му представител, в тази насока.

Като доказателства по делото са приети изравнителни сметки и документи за главен отчет за имота, видно от които след приключването на всеки от двата отоплителни сезона, включени в процесния период, до уредите в имота е осигуряван достъп, съответно отчет е бил извършван. Установява се също така, че потребителят е положил подпис, с което е потвърдил констатациите относно показанията на индивидуалните разпределители, а също и че в имота се ползва вода, подгрявана с топлинна енергия, от три лица.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение е осъществявано от [*******]. През исковия период съгласно заключението на СТЕ и приетите писмени доказателства е осигуряван достъп до уредите в имота за извършване на отчет. В апартамента е имало четири отоплителни тела, присъединени към топлопреносната инсталация, с монтирани на тях 4 бр. разпределители.

Отчетените стойности са били отразени в съставените изравнителни сметки. Не е начислявана ТЕ за отопление на общите части. ТЕ за сградна инсталация е начислена според пълния отопляем обем на имота /238 куб.м./. Топлинна енергия за подгряване на вода е начислявана според броя на лицата, пребиваващи в имота, в съответствие със заложеното в нормативната уредба. Вещото лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Експертът е достигнал до извод, че дяловото разпределение за периода е било извършено в съответствие с Методиката, приложение към Наредба № I6-334 за топлоснабдяването.