Решение № 385 от 15.10.2024, Районен съд - Перник

МОТИВИ към Решение № 385/15.10.2024 г. по административнонаказателно дело №20231720200620/2023 г. по описа на РС-Перник

Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. Перник от 28.03.2023 г., с което на основание чл.

375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата И. В. Л., родена на *** в гр. Г.. обл. В., с ЕГН:

**********, с адрес: ****, *** образование, ****, работи на длъжност **** /към момента на внасяне на постановлението, **** към момента на постановяване на решението на съда/ в „****“-гр.С., ****, за извършено от нея, съгласно постановлението, престъпление по чл.325 ал.3 вр. ал.1 от НК, , а именно за това, че на 17.11.2021 г., в гр. Перник, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с peг. *** е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно преминала с автомобила по стъпала, водещи към прилежащия училищен двор на СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“ - гр. Перник и навлязла в него, като се насочила към играещи в двора деца, след което обърнала посоката на движение на автомобила и увеличавайки скоростта му отново преминала с автомобила по стъпалата, напуснала училищния двор и избягала от местопроизшествието - престъпление по чл.325 ал.3 вр. ал.1 от НК, като прокурорът е предложил същата да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК за повдигнатото обвинение за- престъпление по чл.325 ал.3 вр. ал.1 от НК.

Делото е разпределено на принципа на случайното разпределение на шести наказателен състав ПРС, НО, видно от протокол за случайно разпределение на делата, приложено след кориците на делото, като още на същата дата, на която се делото е било разпределено – на 29.03.2023 г., съдията-докладчик, се е произнесъл с Разпореждане №848 от 29.03.2023 г, като спазвайки императивния срок, визиран в НПК, е спазил същия за насрочване на делото, в едномесечен срок от постъпването му, и делото е било насрочено за 13.4.2023 г., за която дата са били призовани РП-Перник, обвиняемата и нейният защитник. За посочената дата се е явила лично обвиняемата и прокурорът, внесъл предложението, като не се е явил защитникът на обвиняемата- адвокат Ю., като съдът е докладвал и приел по делото, молба, постъпила по имейл с рег.№ 7655/10.04.2023 г. от адв. И. Ю.САК, защитник на обвиняемата, с която уведомява съда, че не му е възможно да се яви на насроченото за днес съдебно заседание, тъй като на същата дата е ангажиран по други три дела и посочва дати, на които му е било възможно да се яви пред съда, като съдът съобразявайки същите и графикът на шести наказателен съдия, а именно, че същият заседава в четвъртък, е насрочил делото за 1.6.2023 г. В проведеното заседание на 1.6.2023 г., са се явили обвиняемата, нейният защитник- адвокат Ю., както и представителя на прокуратурата, внесъл предложението- прокурор Е. М., като по искане на защитата досежно начина на протичане на производството, то е взето становище за протичането му по общия ред, с призоваване на всички свидетели и вещите лица, които са описани в Постановлението РП-Перник, в 1 какъвто смисъл са били изявленията на обвиняемата и нейния защитник, като прокурорът е посочил, че с оглед посоченото от защитника на обвиняемата и от обвиняемата, и ненакърняване нейното процесуално право на защита, не се противопоставя на искането на защитата на обвиняемата, както и на заявеното от тях, че желаят делото да се гледа по общия ред. Съдът, след като е взел предвид становищата на страните, и в частност на обвиняемата и нейния защитник, че желаят по делото да се проведе пълно съдебно следствие чрез провеждане на разпит на всички свидетели и вещи лица по делото, е уважил искането на страните и да се проведе съдебно следствие в посочения смисъл, като е съобразил и датите и времето, през което защитникът на обвиняемата може да се яви и е насрочил делото за 1.09.2023 г., за която дата и час, съдът е постановил да се призоват свидетелите и вещото лице от списъка, приложени към постановлението, с което е инициирано производството по делото.

Предвид множество постъпили молби, по време на съдебната ваканция и преди това от един от свидетелите по делото- св. Й., досежно пътуване за продължителен период от време в ****, съдът след размяна на молбите, е насрочил делото за 31.08.2023 г., когато защитникът не се е явил, и по искане на обвиняемата, която е държала на присъствието му, то делото е било отложено, съобразно и молба от защитника на 14.09.2023 г., когато и в което съдебно заседание, са били разпитани вещото лице, изготвило видеотехническата експертиза в хода на ДП, както и свидетелите, посочени в списък на постановлението, като по делото, след това заседание и по страните, в проведените след това множество съдебни заседания, са били събрани огромен набор от писмени и гласни доказателства по делото, в това число са били назначени и изслушани и още две експертизи по делото, като посочените доказателства, за първи път са събирани едва в хода на съдебното следствие, което обективно е довело, до протичане на делото, в един по -дълъг период от време, но с ритмични извършвани действия по същото, до последното съдебно заседание от 15.10.2024 г., когато и делото и приключило пред първата инстанция, с решение по реда на чл. 78а НК.

В пледоарията си в последното по делото с.з, пред ПРС, прокурорът е изложил една изключително подробна пледоария, с която е отправил искане до съда, да постанови решение, с което да освободи обвиняемата от наказателна отговорност и й наложи административно наказание-глоба, близо до минималния, предвиден в закона срок, и предвид и времето на протичане на делото в двете фази на процеса, като и поискал и налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. В мотивите си, прокурорът е акцентирал на следното, а именно, че счита, че събраните доказателства чрез разпитите на свидетелите и заключенията на назначените експертизи, обосновават по безспорен начин, че извършеното от обвиняемата И. В. Л. деяние осъществява признаците на престъпление по чл.325 ал.3 вр.ал.1 НК. Излага, че не се спори по въпроса дали на инкриминираната дата обвиняемата е влязла с управлявания от нея автомобил в двора на училище „Д-р Петър Берон“-гр.Перник, както и дали е преминала с автомобила си през стъпалата на входната порта, водеща към училищния двор, преминавайки след това през двора на училището, докато там са играели ученици от един от учебните класове, както и дали е осъществила по-нататъшните действия до напускането на училищния двор, отново преодолявайки стъпалата на входната 2 врата, при това след като е провела разговор с охраната на училището и поконкретно с охранителя, който е бил на работа в този момент. В тази насока събраните доказателства, включително и тези, събрани чрез обясненията на самата обвиняемата прокурорът сочи, че са еднопосочни и безпротиворечиви.

Оспорвало се обаче от страна на защитата въпроса дали обвиняемата е действала съзнателно и с изискуемия мотив, доколкото е повдигнато деяние, осъществяващо признаците субективно съставомерно по чл.325 ал.3 НК. В този смисъл, представителят на държавното обвинение, излага, че в тази насока обясненията на обвиняемата следва да бъдат ценени единствено като защитна версия, като по време на съдебното следствие от страна на защитата били представени множество доказателства, представляващи публикации, разработки в сферата на професионалното занимание на обвиняемата, сертификати за участия в семинари и редица други свързани с професионалното й развитие документи, включително и представеното в днешно съдебно заседание Допълнително споразумение към трудов договор, видно от което същата е назначена вече на длъжност „****“, внушавайки по този начин усещане, че с добрите си професионални постижения обвиняемата сочи на доказателство за гарантирано високите й нравствени и морални качества, както и, че зачита установения правов и обществен ред.

Безспорно според прокурора е, че личността на дееца има значение за определяне степента на обществената му опасност, като евентуален извършител на престъпление, но в конкретния случай опитът на защитата за такова внушение личало според прокурора очевидно, тъй като по начало се оспорвала субективната съставомерност на извършеното деяние чрез излагане от страна на обвиняемата твърдения за прилошаване по време на деянието вследствие на заболяванията, от които страда, които пък са довели до „невменяемостта й“. Според прокурорът защитната линия е в две посоки– или да се докаже, че обвиняемата е действала в състояние на невменяемост или алтернативно, ако е действала съзнателно – да се приеме, че извършеното от нея деяние е малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 НК, вземайки за подобен извод изключително ниската степен на обществена опасност на дееца при обсъждането на конкретния случай. Прокурорът излага доводи, защо счита, че чл.9, ал.2 НК, е напълно неприложима в случая, както и прави собствен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, за да изведе извод, че обвиняемата не само е била в състояние на вменяемост по време на извършване на деянието, но и че същата е извършила престъплението, за което е предадена на съд, както от обективна, така и от субективна страна, като прокурорът освен на гласните доказателства по делото, акцентира и на заключението на тройната СППЕ, което моли съда да кредитира при изводите, си, не само защото при изготвянето му са участвали повече експерти в областта на психологията и психиатрията, за разлика от първото заключение, но и защото от констативно съобразителната част на това заключение се установявало, че всичките си изводи вещите лица са направили въз основа на подробен анализ на събраните в хода на разследването по ДП и в съдебното следствие доказателства, за разлика от заключението на Комплексната съдебно психиатрична и медицинска експертиза. Прокурорът в пледоарията си прави подробен разбор на двете заключение, и защо извежда извод, че релевантно е това по тройната експертиза, и то следвало да залегне в изводите на съда, като сочи и че в заключението на тройната съдебно 3 психиатрична и съдебно психологична експертиза вещите лица са използвали единствено убедителни научни доводи при обсъждането на всеки релевантен факт, установяващ се от събраните по делото доказателства. Затова и предлагам на съда да кредитира като обосновано и правилно именно това заключение.

Що се отнася до липсата или наличието на хулигански мотив, който също е изискуем в състава на подобно престъпление, за каквото е повдигнато обвинение в конкретния случай, според прокурорът, който да обосновава действията на обвиняемата от субективна страна, сочи, че представителят на обвинението не възразил срещу направеното от страна на защитата искане да бъдат приети като доказателства документите, удостоверяващи високите постижения на обвиняемата в професионалната й дейност не защото те са били относими към установяване степента на обществена опасност на деянието и дееца, а именно защото е намерил същите за относими към установяване на наличието на интелектуалния момент на умисъла, като е видно, че обвиняемата очевидно притежава необходимия интелект не само да предвиди общественоопасните последици от деянието си и да формира съзнание за обществено опасния характер на това деяние, но и да прецени, че мястото, където е навлязла с автомобила си е училищен двор, независимо от твърденията на обвиняемата, че не знаела, че това е училище. В конкретния случай прокурорът във връзка с възраженията на защитата относно вида на сградата сочи, че наред с огромната табела, поставена високо на лицевата стена на училищната сграда така, че да може да се възприеме от всекиго, а и от всяка позиция пред лицето на сградата, сочи, че е известно училище в град Перник, известно като „руското училище“ и всеки трайно установил се в града обитател, който отглеждал деца в училищна възраст, неминуемо е чувал за него, тъй като то било едно от училищата, които се ползвали в града с добро реноме. Изтъква в този смисъл, че в хода на съдебното следствие, се изяснило, че обвиняемата живее в гр.Перник от около 20 години, тъй като е **** за жител на града, след брака им двамата са се установили да живеят в града трайно и са отгледали дъщеря на почти ** годишна възраст. Затова предлага на съда твърденията на обвиняемата, че не е знаела, че това било училище, да не бъдат кредитирани, тъй като е било повече от очевидно, че са не само част от защитната й версия, но са и нелепи от житейска гледна точка.