Определение № 619 от 14.08.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 619 гр. Враца, 14.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20251400500464 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по реда на чл.248, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Въззивното производство първоначално е образувано въз основа на документ, озаглавен въззивна жалба вх. № 4707/24.09.2025 г., подадена по електронна поща на 23.09.2025 г. от И. Н. В. от с.*** , чрез пълномощника й адвокат Т. Т. от АК-Враца, с която се обжалва решение № 133/04.09.2025г. на Районен съд - Мездра, постановено по гр. дело № 1501/2024г. в частта за разноските, в която И. Н. В. от с.*** е осъдена да заплати на Н. И. В. с ЕГН ********** от с.***, деловодни разноски в размер на 850.00лева.

По отношение обжалваната част за разноските жалбоподателят сочи, че решението е необосновано поради това, че въпреки че искът е отхвърлен, разноските били възложени на ответника, които преди приключването на делото на 06.04.2025 г. изпълнил задължението съответстващо на претендираното от ищеца право по делото.

Освен това първоинстанционният съд неправилно бил преценил фактическа обстановка за да направи извод за основателността на иска към момента на подаване на исковата молба.

Като взе предвид че направеното във въззивната жалба оплакване по отношение решението на РС - Оряхово е само в частта му за разноските, въззивният съдебен състав e приел, приема, че жалбата следва да бъде квалифицирана като искане по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, поради което и с Определение 570/16.10.2025 г. е прекратил производството по в.гр.дело № 464/2025г. по описа на Окръжен съд – Враца и е върнал делото на Районен съд - Мездра за произнасяне по направеното с въззивната жалба искане по чл.248 от ГПК на ответника И. Н. В., за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските.

След връщането на делото на РС-Мездра с обжалваното определение № 126 / 12.02.2026 г. първоинстанционният съд е приел, че след като иска е бил основателен към момента на предявяването му в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, тъй като поведението на ищеца е провокирало депозираното на иска.

Приел е, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските, 1 тъй като същите са присъдени именно във връзка с приетия резултат за основателност на иска към момента на депозиране на исковата молба, поради което и е оставил без уважение съдържащото се във въззивната жалба на И. Н. В., депозирана чрез адв. Т., против решение № 133 постановено на 04.09.2025г по настоящото дело, искане за изменение на решението в частта за разноските.

Недоволна от определението е останала ответницата И. Н. В., чрез адв. Т., която го обжалва с частна жалба вх. № 1079/25.02.2026 г. като поддържа, че първоинстанционният съд неправилно приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Твърди, че ищецът не е имал правен интерес от решение по делото, тъй като в хода на делото видно от приетия като доказателство по делото приемо-предавателен протокол от 06.04.2025 г. е получил вещите, предмет на делото.

Твърди, че не бе била отнела тези вещи по насилствен или скрит начин, а дала срок на насрещната страна да изнесе вещите си в едноседмичен срок от уведомлението, поради което и намира, че не е станала причина за завеждане на иска.

По изложените съображения частната жалбоподателка моли съда да отмени обжалваното определение и й присъди направените разноски пред двете инстанции.

Ответникът по частната жалба в срока за отговор чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна.

Излага, че исковата молба е депозирана на 20.12.2024 г., ответницата е оспорила иска, а искът е отхвърлен единствени поради извършеното връщане на процесните вещи.

І. По допустимостта на частната жалба:

Частната жалба е подадена от упълномощен от страната – частен жалбоподател адвокат, подадена е в едноседмичния срок от получаване на съобщението за обявяването на обжалваното определение, поради което и настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима.

ІІ. По правилността на обжалваното определение:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба, депозирана на 20.12.2024 г. от Н. И. В. от с.***, против И. Н. В. от с.***, с предявен иск на основание чл. 76 от ЗС да бъде осъдена ответницата да върне на ищеца владението на следните вещи: ловна пушка 16 калибър ИЖ-58, боеприпаси за нея 60 бр., метална каса за оръжие, ъглошлайф „Девалт”, електрическо ренде „Райдер”, винтоверт „Бос”, ръчен електрически циркуляр „Райдер” прахосмукачка 1200 W, хладилник с фризер „Краун”, слънчев панел „Витак” 410 W, хладилна витрина 80W, пистолет за боядисване „Райдер”, телевизор „Нео” 32 инча, телевизор „Елит” 20 инча, гаранционни карти за описаната техника, дървено бюро, дървена маса, три пластмасови стола, дървен люлеещ се стол, метален стелаж „КТН” с 4 рафта, метален стелаж „КТН” с 5 рафта, електрическа готварска печка, метална камина 10 kW, лира за печка на дърва, сателитни чинии - 2 бр., гардероб с надстройка, пълен дрехи, нова черга 10 метра навита на топ, и две черги по 2 метра, захар 15 пакета по 1 кг, 4 пакета бяло брашно тип 500, 4 литра олио и 5 буркана свинска мас.

С депозирания от ответницата на 31.01.2025 г. в срока по чл. 131 от ГПК от отговор същата оспорва иска по основание и размер, иска да бъде отхвърлен като неоснователен и претендира разноските по делото.

Във второто открито съдебно заседание по делото на 09.05.2025 г. е представен и е приет приемо-предавателен протокол удостоверяващ връщането на процесните вещи от ответницата на ищеца.

С постановеното първоинстанционно решение по делото първоинстанционния съд е отхвърлил предявения иск поради изпълнение от ответника на исканата 2 престация в хода на делото. Решението не е обжалвано освен в частта за разноските и е влязло в сила.

Отговорността за разноски е в резултат от изхода на делото е санкция към страната, която неоснователно е предизвикала правния спор.

Ответницата е оспорила иска като неоснователен с отговора на исковата молба, поради което и ищецът е имал правен интерес за завеждане на делото.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГК урежда отговорността на ищеца за разноски пред ответника когато неоснователно е завел иска, тъй като ответникът да е признал иска и да е изпълнил задължението си.

По настоящото дело не са налице и двете кумулативни предпоставки, тъй като ответникът е оспорил иска по основание и размер с отговора на исковата молба. След като искът е отхвърлен порази изпълнение на задължението на ищеца в хода на делото, независимо от първоначалното оспорване на иска то отговорността за разноските е на ответника – частния жалбоподател.

Присъдените разноски са в размер на 50 лв. внесена държавна такса и 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Няма възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, разноските за били претендирани от ищеца ще с исковата молба, поради което и правилни и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че всички разноски от общо 850 лв. следва да бъдат заплатени от ответника на ищеца.

Предвид на изложеното частната жалба срещу определението за разноските се явява неоснователна.

Водим от изложеното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 126 / 12.02.2026 г. по гр.д.№ 1501/2024 г. по описа на Районен съд-Мездра, с което е оставена без уважение молба, озаглавена въззивната жалба на И. Н. В., депозирана чрез адв. Т., против решение № 133 постановено на 04.09.2025г по гр.д.№ 1501/2024 г. по описа на Районен съд-Мездра, искане за изменение на решението в частта за разноските като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 619 гр. Враца, 14.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20251400500464 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по реда на чл.248, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Въззивното производство първоначално е образувано въз основа на документ, озаглавен въззивна жалба вх. № 4707/24.09.2025 г., подадена по електронна поща на 23.09.2025 г. от И. Н. В. от с.*** , чрез пълномощника й адвокат Т. Т. от АК-Враца, с която се обжалва решение № 133/04.09.2025г. на Районен съд - Мездра, постановено по гр. дело № 1501/2024г. в частта за разноските, в която И. Н. В. от с.*** е осъдена да заплати на Н. И. В. с ЕГН ********** от с.***, деловодни разноски в размер на 850.00лева.

По отношение обжалваната част за разноските жалбоподателят сочи, че решението е необосновано поради това, че въпреки че искът е отхвърлен, разноските били възложени на ответника, които преди приключването на делото на 06.04.2025 г. изпълнил задължението съответстващо на претендираното от ищеца право по делото.

Освен това първоинстанционният съд неправилно бил преценил фактическа обстановка за да направи извод за основателността на иска към момента на подаване на исковата молба.

Като взе предвид че направеното във въззивната жалба оплакване по отношение решението на РС - Оряхово е само в частта му за разноските, въззивният съдебен състав e приел, приема, че жалбата следва да бъде квалифицирана като искане по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, поради което и с Определение 570/16.10.2025 г. е прекратил производството по в.гр.дело № 464/2025г. по описа на Окръжен съд – Враца и е върнал делото на Районен съд - Мездра за произнасяне по направеното с въззивната жалба искане по чл.248 от ГПК на ответника И. Н. В., за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските.

След връщането на делото на РС-Мездра с обжалваното определение № 126 / 12.02.2026 г. първоинстанционният съд е приел, че след като иска е бил основателен към момента на предявяването му в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, тъй като поведението на ищеца е провокирало депозираното на иска.

Приел е, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските, 1 тъй като същите са присъдени именно във връзка с приетия резултат за основателност на иска към момента на депозиране на исковата молба, поради което и е оставил без уважение съдържащото се във въззивната жалба на И. Н. В., депозирана чрез адв. Т., против решение № 133 постановено на 04.09.2025г по настоящото дело, искане за изменение на решението в частта за разноските.

Недоволна от определението е останала ответницата И. Н. В., чрез адв. Т., която го обжалва с частна жалба вх. № 1079/25.02.2026 г. като поддържа, че първоинстанционният съд неправилно приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.