Решение № 2703 от 19.07.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 6064/2022
- Вид
- Решение № 2703
- Подписан
- 19.07.2023
- В сила
- 24.05.2024
- Състав
- Татяна Лефтерова
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.61 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 293 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2703 гр. Варна, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Т.Л. при участието на секретаря Д.С.Д. като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20223110106064 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „БНП П.П.Ф. С.А., Париж”, рег. № 542097902, чрез „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б., ЕИК **********, със седалище и адрес на управление **********, с която против Х. Ц. Х., ЕГН **********, с адрес: **********, по реда на чл.422 вр. чл.415 ГПК, са предявени обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №342/26.01.2022 г. по ч.гр.д. № 677/2022 г. по описа на ВРС, за следните суми: - 540,57 лева /петстотин и четиридесет лева и 57 стотинки/, представляваща главница, задължение по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, с номер CARD-**********, сключен на 31.07.2019 г., между „БНП П.П.Ф.“ като кредитор и Х. Ц. Х., ЕГН **********, като кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.01.2022 г., до изплащане на вземането; 166,97 лева /сто шестдесет и шест лева и 97 стотинки/, възнаградителна лихва за периода от 01.06.2020 г. до 13.04.2021 г.; 42,97 лева /четиридесет и два лева и 97 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 06.04.2021г. до 16.01.2022 г. Претендират се сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
1
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
По силата на Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-**********, сключен на 31.07.2019 г., между страните, от разстояние, ищецът предоставя на кредитен лимит в размер на 700 лева. Сключването на договора е в съответствие с изискванията на ЗПФУР, като инициативата за встъпване в облигационното правоотношение е на ответника. Описва конкретните действия по сключване на договора. Сочи, че между страните е договорена възможността потребителят да се възползва от предоставени му допълнителни услуги – „Превод на пари по сметка“ и „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“, като за втората услуга е предвидено начисляване ГЛП и същата е включена в ГПР. В исковата молба се сочи, че на 13.08.2019 г. ответникът се е възползвал от тази услуга, като е извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код CREX – 17179836 за закупуване на стоки и услуги на изплащане. До 15-то число на месеца кредиторът издава извлечение за извършените трансакции, което се изпраща на електронната поща на кредитополучателя. Последният е длъжен да погаси задължението на падежните дати – всяко 1-во число от месеца, когато се дължи фиксираната месечна вноска. На 01.06.2020 г. ответникът извършва последно плащане по кредита, като след тази дата не погасява задължения. С покана от 13.04.2021 г. ищецът обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем. Предоставената на ответника кредитна карта е блокирана от страна на ищеца.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът, чрез особен представител, представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва между страните да е налице валидно облигационно правоотношение, като заявява, че между страните не е възникнала връзка, основана на сочения от ищеца договор. Възразява срещу твърдението, че уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита му е връчено. Намира за неясен начинът, по който са изчислени договорната възнаградителна лихва и мораторната лихва. Оспорва процесния договор като недействителен, като твърди наличие на неравноправни клаузи. Настоява за отхвърляне на предявените искове изцяло, като неоснователни.
2
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правана страна, следното:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 вр. чл.84, ал.1 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Исковете са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.
Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по чл. 410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № 7573/2021 г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №342/26.01.2022 г. по ч.гр.д. № 677/2022 г. по описа на ВРС, за следните суми: - 540,57 лева /петстотин и четиридесет лева и 57 стотинки/, представляваща главница, задължение по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, с номер CARD-**********, сключен на 31.07.2019 г., между „БНП П.П.Ф.“ като кредитор и Х. Ц. Х., ЕГН **********, като кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.01.2022 г., до изплащане на вземането; 166,97 лева /сто шестдесет и шест лева и 97 стотинки/, възнаградителна лихва за периода от 01.06.2020 г. до 13.04.2021 г.; 42,97 лева /четиридесет и два лева и 97 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 06.04.2021г. до 16.01.2022 г., както и сторените разноски в заповедното производство.
Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът представя искова молба, с която предявява претенцията си за установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на 3 което е задължението на ответника да престира определена или определяема парична сума, на сочените от ищеца основания, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. По отношение на твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника – заплащане на дължими суми, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение.
Съгласно разрешението дадено с ТР №1/2020 г. от 27.04.2020 г. на ВКС, ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
На основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. С определението по чл.140 ГПК, съдът е указал на страните, че за изпълнение на това свое задължение не е необходимо да е налице възражение от страна на потребителя, независимо от обстоятелството, че твърдение за наличие на неравноправна клауза в процесния договор за кредит е въведено от особения представител на ответника, с отговора на исковата молба.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза, от заключението, на която се установява, че процесният кредит е усвоен в размер на 540,57 лева, като сумата е формирана от дължимия остатък към 27.05.2020 г., в размер на 501,02 лева и начислената месечна такса при ползване на картата, в размер на 40 лева, за периода от 15.06.2020 г. до 15.03.2021 г., като е сумата е намалена с бонус от 0,45 лв. В констативносъобразителната част на експертизата, вещото лице е разяснило, че главницата се формира от изтеглените суми, извършените разплащания с картата, начислените такси, като с получените суми по кредитната карта, главницата се намалява.
По делото е представен препис от договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD – **********/31.07.2019 г., сключен по реда на чл.6 ЗПФУР. След текста на 4 същия, в графа „кредитополучател“ е посочено, че е подписан електронно от Х. Ц. Х., на дата 31.07.2019 г., като доказателства в тази връзка не са представени. Съгласно договора, ищецът се задължава да предостави на ответника, револвиращ кредит с лимит 700 лева, при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в приложението, а именно: ГЛП – 35 %, ГРП – 44,90 %, такса за теглене на пари в брой от банкомат – 2 лв. + 2 % от изтеглената сума; месечна такса за обслужване – 4 лв.; минимална погасителна вноска – 60 лева, дължима до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението /чл.13/. В чл.4 договора е предвидена възможността за използване на услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора, като е уговорено, че за всяка услуга ще се подписва приложение, съдържащо конкретните параметри на трансакцията.
Предвидено е неплатените вноски по тази услуга да се удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит. По делото е представено и приложение CREX-17179836/31.07.2019 г., за усвоена сума в размер на 335,71 лева, за закупуване на стоки на посочената стойност, като относимостта на това доказателство към предмета на спора не бе установена. В приложението към ССчЕ също липсват каквито и да е данни за тази сума.
Не се установи да са спазени изискванията на чл.18 ЗПФУР, който поставя в тежест на доставчика да докаже, че е предоставил на потребителя необходимата преддоговорна информация, че е получил съгласието на последния за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор; че са спазени сроковете по чл.12, ал.1 и ал.2 ЗПФУР. На основание чл.18, ал.2 ЗПФУР, за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП /ЗЕДЕУУ – загл. изм. ДВ бр. 85/24.10.2017 г./. По делото нито се представиха, нито се ангажираха доказателства в тази връзка, като тежестта за установяване на горните обстоятелство е на ищеца.
С разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗЕДУУ, препращаща към чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 5
1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), е дадено определение на електронен документ – всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Не се установи да са спазени изискванията на Регламента, относно определяне на подписа на лицето, в процесния договор, като електронен, а именно – потребителят да е предоставил на кредитора данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва .
Ищецът не сочи данните, които използва за валидиране на електронния подпис на потребителя.
Съгласно §1, т.14 ДР ЗПУПС, издаването на платежни инструменти /какъвто е кредитната карта/ е платежна услуга, предоставяна от доставчик на платежни услуги, сключил договор с платеца за предоставяне на платежен инструмент за иницииране на платежни операции и за тяхната обработка. По делото не се доказа, а и не се твърди, между страните по делото да е сключен рамков договор – изискване на чл.60 ЗПУПС, както и ищецът, действащ като доставчик на платежни услуги, да е спазил изискването на законовия текст, а именно, преди ползвателят на платежни услуги да бъде обвързан с рамков договор или с предложение за сключване на такъв, да е представил на потребителя, изчерпателно изброената в законовия текст, предварителна информация /напр., но без да е изчерпателно - относно максималния срок за изпълнение на предоставяните платежни услуги; всички такси и комисиони, дължими от ползвателя на платежна услуга на доставчика, включително тези, които са свързани с начина и периодичността на предоставяне или осигуряване на разположение на информацията по този закон, както и разбивка по вид и стойност на тези такси, в случаите, в които това е приложимо; правото на ползвателя на платежни услуги да получи по всяко време условията на рамковия договор в съответствие с чл. 61, защитните мерки и пр./. Тук следва да се посочи, че освен към съдържанието, ЗПУПС поставя изисквания и към формата, в която информацията по чл.60 се представя на потребителя. Съгласно нормата на чл.61 ЗПУПС, същата следва да бъде предоставена на хартиен или друг дълготраен носител, във вид на разбираем текст, а когато рамковият договор е сключен чрез средства за дистанционна комуникация и не е налице възможност доставчикът на платежни услуги да спази изискванията на чл.60, той изпълнява задълженията 6 си незабавно след сключване на рамковия договор.