Решение № 5843 от 16.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5843 гр. София, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231100505265 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 16.02.2023 г. по гр.д. № 64088/19 г., СРС, IIІ ГО, 87 с-в е осъдил на основание чл. 187, ал. 5, т. 2, С.Д.В.Р. с адрес: гр.София, ул. „**** I“ № 5, да заплати на П. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Кочериново, ул. „****“ № 17, сумата от 1421,46 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г., формиран като разлика между положен от ищеца като държавен служител в С.Д.В.Р. при МВР нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като лихва от датата на подаване на исковата молба- 06.11.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 164,21 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2017 г. до 06.11.2019г. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК СДВР, с адрес: гр.София, ул.“**** I“ № 5 да заплати на П. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр.

Кочериново, ул. „****“ № 17, сумата от 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето производство. Осъдил е на основание чл.78, ал.6 от ГПК СДВР, с адрес: гр.София, ул.“**** I“ № 5 да заплати в полза на СРС сумата от 63,43 лв., представляваща държавна такса върху уважените искови претенции, както и сумата от 386 лв., представляваща изплатено от бюджета на съда 1 възнаграждение за вещото лице, изготвило приетата по делото ССЕ.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника СДВР, с адрес: гр.София, гр. София, ул. „**** I” № 5, представляван от Директора, чрез пълномощника юрисконсулт Д.И., с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че неправилно в решението е прието, че ищецът е полагал извънреден труд за процесния период 01.11.2016 г.-01.11.2019 г., който следва да се преобразува в дневен, респ. извънреден труд, чрез използване на допълнителен коефициент от 1,143, тъй като е налице празнота в уредбата за организацията и разпределянето на работното време и при наличието на такава празнота следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Счита, че по отношение заплащането на нощния труд на служителите в системата на МВР никога не е имало празнота относно заплащането му. В ДВ, бр. 98 от 08.12.2017 г. е обнародвана заповед на министъра на МВР № 8121з-1429/23.11.2017 г. за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00 и 06:00 ч., за полагането на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното заплащане на държавните служители в МВР. В точка 1 от заповедта е регламентирано, че „за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.“ Тоест, никога по отношение заплащането на нощния труд на служителите в МВР не е липсвала празнота, която би следвало да бъде запълнена чрез прилагането на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работна заплата и чл. 9, ал. 2 от нея. По аналогичен начин преди това е действала заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на МВР за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч., обнародвана в ДВ, където размерът на полагания нощен труд е 0,25 лева. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - по дневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумирано за тримесечен период. Според посочената разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 06:00 часа). Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно 2 възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за нощен труд (от 22:00 - 06:00 часа) - чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и допълнително възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР при работа извън работно време на служителите, работещи на смени, се дължи възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, което възнаграждение се заплаща е 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Изводът е, че през процесния период (01.11.2016 г. – 01.11.2019 г.) действащи са били следните наредби: Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в която в чл. 3, ал.3 е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24часов период, както и Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности (обн., ДВ, бр. 67 от 14.08.2018 г„ в сила от 14.08.2018 г., отм., бр. 78 от 4.10.2019 г., в сила от 4.10.2019 г.), в която в чл. 9 е посочено, че за всеки отработен нощен час или за част от него от 22:00 до 06:00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. В случая не е налице празнота за изплащането на нощния труд на ищеца, тъй като той е регламентиран в издадени за целта заповеди от министъра на МВР.

Заповедите относно определяне размера на допълнителните възнаграждения за нощен труд през процесния период са били: Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00 и 06:00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, съгласно която (т. 1) за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22:00 и 3

06:00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв. Същият е размерът на този вид допълнително възнаграждение, определен и с предходно действащата Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на МВР (отм.). Съгласно представената по делото Справка за периода 01.01.2017г. - 31.12.2019 г. всички дължими възнаграждения на ищеца са редовно заплатени, съгласно определената ставка от 0,25 лв.

Съгласно чл. 32, ал. 2 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. положеният труд извън редовното работно време не може да надвишава размера за компенсиране, предвиден в чл. 187, ал. 5 от ЗМВР - до 280 часа годишно, с изключение на случаите по чл. 187а, ал. 1 и 2 ЗМВР. Според чл.

18, ал. 1 и, ал. 3 от Наредбата държавните служители изпълняват служебните си задължения извън редовното работно време въз основа на заповед за полагане на труд извън редовното работно време, издадена от ръководителя по чл. 11 или оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции, а в случаите, когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен тримесечен период, тези часове се компенсират като труд извън редовното работно време и се отчитат с протокол по образец, без да се издава такава заповед. Според чл. 26, ал. 1 от Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. при сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем и получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време, който извънреден труд съгл. чл. 32, ал. 1 от Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. се компенсира при условията и в размерите, определени в ЗМВР - в случая съобразно горепосочената разпоредба на чл. 187, ал. 5, т. 2 и, ал. 6 от ЗМВР.

Незаконосъобразно първоинстанционният съд е решил, че на ищеца се дължи обезщетение за положен нощен труд преобразуван с коефициента, предвиден в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ (1.143), и съответно отработеното в повече вследствие на това преобразуване да се отчита като работа извън установеното работно време, т.е. като извънреден труд. В случая е неприложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, 4 в която в чл. 9, ал. 2 е предвидено, че нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и предвиденото в чл. 9 от нея, доколкото същата касае уредбата на трудови правоотношения по КТ, но не и служебни правоотношения по ЗМВР, който се явява специален закон съгл. чл. 142, ал. 2 от ЗМВР, според която разпоредба статутът на държавните служители по ал.

1, т. 1 (полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението) се урежда с този закон. С НСОРЗ се определят структурата и организацията на работната заплата, видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите (чл.

1) и същата важи за работниците и служителите по трудово правоотношение (чл. 2), т.е. не е приложима за настоящия случай, касаещ служебно правоотношение по ЗМВР. В МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до неприложимост на посочения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд чл.140 от КТ) Ако се извърши заместване по посоченото съотношение, за служители на МИР същото ще е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд (чл. 187, ал. 3 от ЗВМР), при което се получава коефициент 1. В такъв случай отработените часове нощен труд отново биха били същия брой, т.е. няма да се стигне до отработено над установеното работно време. Следователно не е налице основание и е недопустимо преобразуване на нощните работни часове в дневни с коефициент 1.143 съгл. чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. В случая също така липсват както доказателства, така и твърдения ищецът да е работил на смени, превишаващи заложените 12 часа за смяна, които да не са му били заплатени от СДВР.

Именно поради изясняване на въпроса, определената в националното право нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор, следва ли да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари, бе образувано дело пред Съда на Европейския съюз и всички дела с предмет заплащане на нощен труд бяха 5 спрени. С решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело С-262/20 г. не е констатирано нарушение на полагания 8 часов нощен труд от полицаите и пожарникарите, поради специфичния характер на тяхната работа. Съдът прима, че не се налагат специални мерки за правна уредба на работниците и служители от МВР, какъвто е и ищеца по настоящото дело, но те следвало да бъдат компенсирани под друга форма. Именно поради това, правното положение на служещите в МВР полицейски служители не е неравностойно спрямо тези по КТ и ЗДсЛ. В тази връзка законодателят в ЗМВР е предвидил полицейските служители да получават допълнителни материални блага, което оказва осезателно влияние за подобряване на общото материално и социално състояние-допълнително възнаграждение за прослужено време; увеличен размер на платен годишен о т п у с к , обезщетения при прекратяване на правоотношението в увеличен размер спрямо ЗДсЛ и КТ, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд по чл. 187, ал. 5, ал. 6 и ал.7 от ЗМВР, безплатна храна или левовата й равностойност, ободряващи напитки при работа от 22 00 - 06:00 ч.; допълнителните възнаграждения по чл. 179 и сл. от ЗМВР. Във връзка с изложеното се счита, че няма правни основания за преизчисляване за положен нощен труд, породено от превръщането на нощните часове в дневни по коефициент 1,143.