Определение № 14002 от 29.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14002 гр. София, 29.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно частно гражданско дело № 20241100508051 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по повод подадена от Х. Л. В. частна жалба срещу Определение от з.з. на 26.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 42781/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 165 състав, с което на основание чл.130 ГПК е върната исковата молба и прекратено производството по делото като недопустимо. Частният жалбоподател моли да бъде постановена отмяна на атакуваното определение като неправилно.

Софийски градски съд, като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е сезиран с подадена на 22.07.2021 г. от Х. Л. В. искова молба, с която срещу Прокуратурата на Република България /ПРБ/ е предявен иск по „чл.2в ЗОДОВ и чл.47 ХОПЕС“ за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от 23 000 лв. за това, че ищецът бил „лишен от ефективни правни средства за защита във връзка с пр.пр.№ 4346/ 2019 г. на ВКП- Заместник на Главния прокурор“.

С обжалваното определение, постановено в з.з. на 26.04.2024 г., СРС, 165 състав е върнал исковата молба и прекратил производството по делото- на основание чл.130 ГПК, като е изложил мотиви, че образуваното срещу ПРБ производство „за заплащане на имуществено обезщетение от неразглеждане на молба от Зам.- главен прокурор е недопустимо и неспадащо сред хипотезите на ЗОДОВ“.

Това определение, по преценка на Софийски градски съд, е неправилно и следва да бъде отменено.

Предвид липсата на ясна и безпротиворечива конкретизация на предявения от Х.

В. иск, първоинстанционният съд е следвало не директно да прекрати производството по делото на основание чл.130 ГПК, а да даде на ищеца указания- съобразно чл.129, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, да изложи ясно и безпротиворечиво фактическите твърдения, с които обосновава спорното материално право, както и да изясни налице 1 ли е влязъл в сила акт на ПРБ с посочения предмет, какъвто към исковата молба не е представен, и едва тогава да извърши преценка за наличието на пречка за разглеждане на иска. Едва при неизпълнението на горепосочените указания в определения на ищеца срок първоинстанционният съд разполага с процесуалната възможност да върне исковата молба като нередовна, респ. да прекрати производството по делото, вкл. и на посоченото по- горе основание.

Като не е сторил това, СРС е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да му бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по отстраняване нередовности на исковата молба и изясняване предмета на инициирания от ищеца В. съдебен спор.

Следва да се отбележи наред с горното, че отговорността на държавите- членки за вреди, причинени на частноправни субекти в резултат на нарушение на правото на ЕС, е установена в общностното право- чл.4, § 3 ДЕС, и в практиката на СЕС, според която отговорността на държавите- членки по чл.4, § 3 ДЕС може да бъде ангажирана, независимо от това кой е органът, чието действие или бездействие е причинило вредите на частно-правния субект. Претендираните по реда на чл.4, § 3 ДЕС вреди следва да произтичат от решение на окончателна съдебна инстанция, но обстоятелството дали искът е предявен срещу съд, който е действал като окончателна инстанция, трябва да се прецени от гледна точка на основателността на иска, а не на неговата допустимост, тъй като се касае за наличието на материално- правно условие за уважаване на иска, а не за процесуална предпоставка за неговата допустимост.

Допустимостта на иска се преценява въз основа на твърденията, изложени в исковата молба, и доколкото в случая се твърди причиняването на неимуществени вреди от бездействие на прокуратурата, което не е конкретизирано, на този етап от производството не може да бъде извършена преценка за допустимостта на иска, поради което и с оглед изложеното по- горе обжалваното прекратително определение следва да бъде отменено.

Същевременно, дори да не е в обхвата на ЗОДОВ, с оглед наличната съдебна практика на ВКС за разглеждането на искове за обезвреда срещу органи на администрацията, когато не попадат в обхвата на ЗОДОВ, на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, извод за процесуална недопустимост на предявения от ищеца В. иск към настоящия момент също не може да бъде направен. Въпросът за основанието на иска е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта му, на който съдът следва да даде отговор с решението си.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от з.з. на 26.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 42781/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 165 състав, с което на основание чл.130 ГПК е върната исковата молба на Х. Л. В. и прекратено производството по делото като недопустимо, и

ВРЪЩА делото на СРС, 165 състав- за продължаване на съдо-производствените действия съобразно мотивите на настоящото въззивно определение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3