Определение № 299 от 15.03.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 299 гр. Стара Загора, 15.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20245500500147 по описа за 2024 година Производството е на осн. чл.275 във вр. с чл.410 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх.№ 827/16.02.2024г. от заявителя ,,А.К.П.З.“/АКПЗ/- ЕАД, гр.С. против Разпореждане № 231/12.02.2024г. по ч.гр.д.№ 81/2024г. по описа на РС- гр.Ч., обл.С., с което е било отхвърлено изцяло Заявлението на частния жалбоподател против длъжника му Н. Р. А. от с. О., общ.Б.Д., обл.С. за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на Разпореждането, като сочи подробни фактически и правни съображения в частната си жалба и моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло обжалваното Разпореждане на РС и да издаде исканата от него Заповед за изпълнение за отхвърлените суми, със законните последици от това.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в ч.жалба оплаквания, материалите по първоинстанционното дело, мотивите на атакуваното Разпореждане и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно процесуално-легитимирано лице, в предвидения законен 1- седмичен срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество, ч.жалба е основателна, тъй като първоинстанционното производство е било образувано по заявление по реда на чл.410 от ГПК от ,,А.К.П.З.“- EАД, гр.С. срещу длъжника Н. Р. А. от с.О., общ.Б.Д., обл.С., за издаване на Заповед за изпълнение за сумите: 600 лв. – главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем № 534570/09.06.2021г., 42,77 лв. – договорна лихва за периода от 16.06.2021г. до 1

06.10.2021г., 285,90 лв. – обезщетение за забава за периода от 17.06.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда /26.01.2024г./ до окончателното изплащане на вземането и съдебните разноски. В заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем от 09.06.2021г., сключен тогава между „С.К.“- ООД /като заемодател/ и Н. Р. А. /като заемополучател/, като заемателят има право да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице. Вземането е прехвърлено в полза на заявителя с договор за цесия от 14.06.2023 г. и приложение № 1 към него. С предходно разпореждане от 29.01.2024г. заповедният РС е указал на заявителя /ч.жалбоподател/ да представи по делото в законния 3- дневен срок от получаване на съобщението доказателства за договора за цесия и за съобщаването му на длъжника, като е било изрично указано, че при неизпълнение на указанията съдът на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК ще отхвърли исканото издаване на Заповед за изпълнение. С Молба от 01.02.2024г. заявителят е взел становище по указанията, изложил е подробно своите фактически и правни доводи и не е представил исканите от съда доказателства. С обжалваното Разпореждане заповедният РС е отхвърлил изцяло молбата за издаване на заповед за изпълнение, като отказът е обоснован с обстоятелството, че не отговаряла на изискванията на чл.410, ал.3 от ГПК и не били изпълнени указанията, дадени от съда с неговото Разпореждане № 168/29.01.2024г. Поради тази причина било предвидено и задължение за заявителя да представи съответния договор, от който произтичало претендираното вземане и относимите общи условия- т.е. пределите на изследване от РС в рамките на заповедното производство били значително разширени. Счита, че активната процесуална легитимация на заявителя също попадала в тези предели и следвало да бъде установена със съответните писмени документи, тъй като при наличие на законови задължения, РС следвало да изследва съответния потребителски договор за неравноправни клаузи, и по аргумент за по-силното основание, той имал задължение да изследва и дали заявителят е титуляр на претендираното вземане.

Въззивният съд в настоящия си състав счита, че Разпореждането е неправилно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК РС разглежда Заявлението и издава Заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на формалните законови изисквания по чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в дадения му законен 3дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р.България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р.България. Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК заявлението трябва да отговоря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК. Следователно изричното законово препращането не се отнася 2 до разпоредбата на чл.127, ал.2 от ГПК, предвиждаща задължение за ищеца /респективно заявителя/ да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му, понеже в заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това.

Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 от ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателя именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. Във всички останали случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в самото заявление, поради което РС няма законово право да тълкува тази норма разширително. Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема/кредиторазаемодател/, с оглед целта на производството, е да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона е извън обхвата на хипотезата по чл.410, ал.3 от ГПК. Затова нито непредставянето на договора за цесия, нито на доказателства за уведомяването на длъжника за нея се явява нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК.

Следователно РС е излязъл извън рамките на своята законова компетентност, като незаконосъобразно е указал на заявителя да представя допълнителни доказателства във формалното производство по издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

С оглед на всички тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното Разпореждане следва да бъде отменено, а делото- върнато на заповедния РС за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на конкретна преценка за основанията, предвидени в чл.411, ал.2 от ГПК, които са единствените законови пречки за евентуалното неиздаване на исканата от заявителя /ч.жалбоподател/ Заповед за изпълнение.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по-горен съд.

Ето защо воден от горните мотиви и на осн. чл.275 във вр. с чл.410 и чл.411 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло Разпореждане № 231/12.02.2024г. по ч.гр.д.№ 81/2024г. по описа на РС- гр.Ч., обл.С..

ВРЪЩА делото обратно на РС- гр.Ч., обл.С. за издаване на исканата Заповед за изпълнение по заявлението на „А.К.П.З.“- ЕАД, гр.С., освен ако са налице основанията по чл.411, ал.2 от ГПК, които са законовата пречка за издаване на заповед за изпълнение.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4