Определение № 343 от 09.05.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 343 гр. С., 09.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20241800500289 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Д.З.“ АД, срещу Определение № 90 от 29.01.2021 г., постановено по гр. д. № 1/202 3 г. по описа на РС – гр. К., с което е оставено без разглеждане искането на „Д.З.“ АД за изменение на Решение № 226 от 21.08.2023г. в частта за разноските, присъдени в полза на третото лице Агенция „П.И.“ - ОПУ С..

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извода на районния съд, основан на предходно определение на ОС- С., че указанията на въззивния съд, обективирани в това определение, сочат като момент на отправяне на искането по чл. 248 от ГПК датата на подаване на частната жалба на „Д.З.“ АД срещу Определение № 691 от 31.10.2023 г. по гражданско дело № 1/2023 г. на КРС. Застъпва противното становище, а именно – че смисълът на указанията е бил, първоинстанционният съд да се произнесе по депозираната в срок молба по чл. 248 от ГПК, ревизирайки постановения акт в частта му за разноските.

Счита, че КРС незаконосъобразно е отказал да се произнесе в цялост по правилността на обжалвания акт поради превратно тълкуване на указанията на въззивния състав. Развива съображения по същество, касаещи приложимостта на разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК и неправилното несъобразяване на Определение № 691 от 31.10.2023 г. с нея. Намира, че същото определение противоречи на задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 6/2017 г. от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, чиято приложимост към настоящия случай обосновава по аналогия.

Изразява становище, че молбата с правно основание чл.248 от ГПК слага начало на производството по частно обжалване, тъй като е процесуална предпоставка за допустимостта на обжалване с частна жалба на решението в частта му касателно изменение на разноските. Изтъква, че, съгласно така посоченото тълкувателно решение, въззивният съд проверява служебно за правилността на определенията на първата инстанция и не е ограничен от оплакванията в частната жалба, като цитира дословно част от мотивите на 1

ВКС, но без да ги анализира и да прави изводи въз основа на тях. В заключение сочи, че КРС неправилно и незаконосъобразно е присъдил разноски в полза на третото лице - помагач в процеса. Моли съда да отмени обжалваното Определение № 90 от 29.01.2024 г. на Районен съд К. по гражданско дело № 1/2023 г. и да постанови друго, с което уважава искането му.

В срока за отговор насрещната страна Агенция „П.И.“ - ОПУ С., е депозирала такъв, с който изразява становище за неоснователност на жалбата и оставянето й без уважение. Споделя мотивите на КРС, изложени в обжалваното определение. Подчертава, че с молба по чл. 248 от ГПК ЗАД “Д.З.” е поискало изменение на Решение № 226 от 21.08.2023 г. по гражданско дело № 1/2023г., в частта за разноските, присъдени на община К..

По тази молба PC- К. се бил произнесъл с Определение № 691 от 31.10.2023 г., като във връзка с обжалването му, СОС постановил Определение № 25 от 12.01.2024 г., с което е счел, че подадената частна жалба, в частта й относно присъдените в полза на АПИ разноски, има характер на молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на Решение № 226 от 21.08.2023 г., по гр.д. № 1/2023 г. на РС-К.. Споделя извода на въззивния съд, че компетентността по произнасянето по така направеното искане от страна на ЗАД “Д.З.” по чл. 248 от ГПК, е на РС- К., който се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство Определение № 90 от 29.01.2024 г., като е оставил без разглеждане искането относно присъдените разноски на Агенция „П.И.” поради изтекъл преклузивен срок на обжалване. Моли съда да остави без уважение депозираната частна жалба, ведно със законните последици от това.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени данните по делото и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството по гр.д. № 1/2023г. на К.ския районен съд е било образувано в резултат от обезсилване на решението, постановено по гр.д. № 538/2020г. на този съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото КРС е отхвърлил предявения от “Д.З.” АД иск срещу Община К., като е присъдил разноски в полза на ответника и на третото лице Агенция „П.И.“ - ОПУ С..

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, но в последния ден от срока за неговото обжалване ищецът е подал молба по чл. 248 от ГПК за изменението му в частта за разноските, присъдени в полза на ответника.

Изложени са съображения във връзка с осъществяваното процесуално представителство на тази страна и се претендира за намаляване на присъдените й разноски до нормативно установените размери.

С Определение № 691 от 31.10.2023 г. КРС е оставил молбата без уважение.

Определението е обжалвано пред СОС, като в частната жалба са наведени доводи не само във връзка с разноските в полза на ответника, но и във връзка с разноските, присъдени в полза на третото лице – помагач.

С Определение № 25 от 12.01.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 19/2024г., Софийският окръжен съд е отменил обжалваното определение на КРС и е изменил първоинстанционното решение в частта за разноските, които ищецът “Д.З.” АД е бил осъден да заплати на ответника Община К..

2

Същевременно, въззивният съд е преценил, че, в частта относно присъдените в полза на третото лице АПИ – ОПУ С. разноски, частната жалба има характер на молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на Решение № 226 от 21.08.2023 г., по гр.д. № 1/2023 г. на РС- К. по отношение на разноските, присъдени в полза на това лице. Поради това е изпратил молбата на “Д.З.” АД по разноските на третото лице, инкорпорирана в частната му жалба, за разглеждането й по чл. 248 от ГПК от страна на РС- К..

На 29.01.2024г. първоинстанционният съд е постановил обжалваното в настоящото производство Определение № 90, с което е оставил без разглеждане като просрочена молбата по чл. 248 от ГПК н а “Д.З.” АД относно присъдените разноски на третото лице Агенция „П.И.” – ОПУ С..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, с оглед подаването й в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В случая препис от Решение № 226 от 21.08.2023 г., по гр.д. № 1/2023 г. на РС-К. е бил връчен на ищеца на 07.09.2023г., поради което срокът за неговото въззивно обжалване е изтекъл на 21.09.2024г. (арг. от чл. 259, ал. 1 от ГПК).

В последния ден на този срок ищецът “Д.З.” АД е подало молба по чл.

248 от ГПК, но, видно от обстоятелствената част и петитума й, тя касае само разноските, присъдени в полза на ответника Община К..

Едва в частната жалба срещу Определение № 691 от 31.10.2023 г. КРС, с която тази молба се оставя без уважение, ищецът за първи път възразява и срещу разноските, които е осъден да заплати в полза на третото лицепомагач.

При тези данни следва да се приеме, че молбата на “Д.З.” АД по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 226 от 21.08.2023 г., по гр.д. № 1/2023 г. на РС-К. в частта за разноските в полза на третото лице - помагач Агенция „П.И.” - ОПУ С. е инкорпорирана в частната жалба срещу Определение № 691 от 31.10.2023 г. КРС.

Тази жалба (и съдържащата се в нея молба по чл. 248 от ГПК), обаче, е подадена на 15.11.2023г., т.е. почти два месеца след изтичане на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Поради това тя е просрочена и правилно е била оставена без разглеждане.

Във връзка с това, не съответства на действителното фактическо положение твърдението на жалбоподателя, че въззивният съд бил дал указания на КРС „да се произнесе в пълнота по правилността и законосъобразността на постановения акт в частта му за разноските“ по „депозираната в срок молба с правно основание чл. 248 от ГПК“. Такива указания не се съдържат в Определение № 25 от 12.01.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 19/2024г. на Софийския окръжен съд, а този съд не е изразявал 3 становище, дали молбата е подадена в срок или не. Единствените указания, които се съдържат в акта на СОС, касаят третирането на част от въззивната частна жалба като молба по чл. 248 от ГПК и изпращането й за разглеждане от КРС, вкл. с произнасяне по допустимостта й (с оглед момента на отправяне на искането).

Неоснователно жалбоподателят се позовава по аналогия на Тълкувателно решение № 6/2017 г. от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС и черпи аргументи от него в подкрепа на жалбата си. На първо място, недопустима е аналогия между правомощията на първоинстанционния съд в производство по чл. 248 от ГПК и правомощията на въззивния съд в производство по частна жалба. На второ място, цитираното тълкувателно решение действително постановява, че в производството по частна жалба въззивния съд не е ограничен от разпоредбата на чл. 269, изр. второ от ГПК, а действа в условията на пълен въззив, т.е. съдът служебно проверява правилността на обжалвания акт и на невъведени в частната жалба оплаквания. Но дори този принцип да се отнесе и към производството по чл. 248 от ГПК, той единствено би задължил съда да извърши пълна проверка на правилността на съдебния акт в посочената от молителя част от разноските, вкл. и на непосочени в молбата основания. Това, обаче, не означава, че съдът е длъжен служебно да се произнесе и по непосочени в молбата разноски (каквито в случая са разноските в полза на третото лице – помагач, непосочени в първоначалната молба от 21.09.2023г. на “Д.З.” АД по чл. 248 от ГПК ).

Противното би означавало да се разшири не само обхвата на въззивната проверка, но и нейния предмет, за каквато интерпретация цитираното погоре тълкувателно решение не дава основание.

На последно място, съдът не обсъжда наведените в жалбата доводи по приложимостта на чл. 78, ал. 10 от ГПК, тъй като те касаят въпроса за разноските по същество, а предмет на настоящото производство е само допустимостта на разглеждането на този въпрос.

По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба на “Д.З.” АД се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното Определение № 90 от 29.01.2021 г., постановено по гр. д. № 1/2023 г. по описа на РС – гр. К., следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и направено съответно искане, в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените от него разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, каквито, с оглед предмета и сложността на производството, съдът определя в минимален размер от 100 лв.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 90 от 29.01.2021 г., постановено по гр. д. № 1/2023 г. по описа на РС – гр. К..

ОСЪЖДА “Д.З.” АД с ЕИК **** да заплати на Агенция „П.И.“, Областно пътно управление - С. с БУЛСТАТ **** сумата 100 лв. – разноски в производството.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен 4 срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5