Решение № 65 от 29.09.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Бургас, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело № 20262001000063 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 70 от 06.03.2026 г., постановено по т.д. № 72/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е осъден ЕТ “Валентино-Луидор – В. Д. К.”, ЕИК **********, да заплати на “Агро ферт груп” ЕООД, ЕИК *********, следните частични вземания за неустойки за договорно неизпълнение на задълженията на продавача по рамков договор за продажба на зърно от 23.12.2020 г.: 86 919,62 € неустойка за 2021 г. – част от общ размер 255 645,94 €; 86 919,62 € неустойка за 2022 г. – част от общ размер 251 291,78 €; 81 806,70 € неустойка за 2023 г. – част от общ размер 255 645,94 €, заедно със законната лихва върху тези главници за времето от 13.06.2024 г. до пълното им изплащане. Присъдени са разноски.

Против решението е постъпила въззивна жалба от ответника ЕТ “Валентино-Луидор – В. Д. К.”. Поддържа се, че то е неправилно – постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и необосновано.

Съдът не изпълнил задължението си да извърши тълкуване на представения рамков договор в съответствие с чл. 20 ЗЗД. Договорът не съдържал подробно описание на правата и задълженията на страните, не била определена цената (тя била само определима), налице била съществена липса на много други условия по договора – краен срок на плащане, начин на прекратяване, рекламации, отговорност при погиване и др. Касаело се за рамков договор, а не за конкретен договор за продажба. Не се съдържали и 1 задължения за купувача, вкл. да закупи стоката. Начинът на определяне на цената водел до пълна неяснота за бъдещото измерение и за това, дали търговецът може да изпълни договора.

От заключението на СИЕ се установило, че за 2021 г. разликата между цената по договора и цената, която реално е постигната от ищеца, е 5 %, а за следващите 2 години доближава 10% от цената на търгуване, при това само в полза на купувача, т.е. предвидена е по-ниска изкупна цена, като към момента на сключване на договора това обстоятелство е нямало как да бъде известно на въззивника. Изрично било предвидено, че при противоречие на договора със закона приложим е договорът, а не ТЗ, като така страните са изключили запълването на липсващите уговорки с приложими правни норми. С оглед рамковия характер на договора за продажба на зърно конкретно правоотношение по доставка и продажба следва да се счита възникнало след конкретно сключване на договор, в който да бъдат индивидуализирани условията по него, както и правата и задълженията на страните. Такъв конкретен договор за доставка и продажба не бил сключван. Тъй като се претендира неустойка по рамков договор и задължението по този договор не е поето по конкретно правоотношение, то тази неустойка губела своята обезщетителна и санкционна функция.

Съдът не разгледал задълбочено възражението на ответника за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави. В решението не били обсъдени конкретните критерии за нищожност на неустоечната клауза, посочени в ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В контекста на практиката на ВКС следвало да се има предвид, че в договора липсва предвидена възможност страната да прекрати договора, който е с дълъг срок – 5 години; не са предвидени никакви задължения за купувача; продавачът е длъжен да продава на цена, която е окончателна, твърда и не подлежи на корекции. С оглед установеното от вещото лице продавачът е следвало да продава на цена, по-ниска от пазарната през отделните години. Макар клаузите да се преценяват към момента на сключването на договора, в конкретния случай не са предвидени никакви възможности на продавача да ревизира явно неизгодния за него договор, нито да го прекрати. Налице била неравнопоставеност на страните по правоотношението, вкл. и във връзка с уговорената неустойка за неизпълнение на задължението за неплащане на цената от страна на купувача, съпоставена със законната лихва при забавени плащания. Прави се сравнение между реализираната печалба от ищеца за 2 2022 г. и 2023 г., която била в понисък размер от договорената неустойка, като в тази връзка са оспорени изводите на съда относно размерите на печалбата през периода от 2021-2023 г., които не кореспондират с приетото по делото заключение на вещото лице.

Освен това ищецът не е претъпял каквото и да е вреди, тъй като договорът е рамков и той е имал възможност да закупи необходимите количества от други доставчици.

Уговорената неустойка надхвърляла обезпечителната, обезщетителната и санкционна функция и водела до неоснователно 2 обогатяване.

Ищецът в нито един момент не само не е изпълнил своето задължение, но не е имал готовност и не е манифестирал такава готовност да изпълни своето задължение при положение, че съгласно уговореното в договора изпълнението на двете престации е едновременно. Съдът не се е произнесъл по това възражение на ответника, а е приложил нормата на чл. 327, ал. 1 ТЗ, според която плащането става с предаването на стоката или на документите, които дават право на купувача да я получи. По този начин съдът не се е съобразил с изричните клаузи на договора, предвиждащи, че стоката се доставя и продава на купувача срещу заплащането на договорената цена, а също че при противоречие между текста на договора и текста на закона, се прилага договорът, още повече, че нормата на чл. 327,ал. 1 ТЗ е диспозитивна.

Така съдът допуснал подмяна на волята на страните. От заключението на назначената по делото СИЕ било установено, че в нито един момент ищецът не е имал възможност да заплати доставките поради липса на финансов ресурс. Не била налице една от предпоставките да бъде ангажирана отговорността на ответника да заплати уговорената неустойка, а именно – ищецът-кредитор да е изпълнил задължението или да е бил готов да изпълни.

Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от ищеца “Агро ферт груп” ЕООД, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Обжалваното решение било правилно и законосъобразно. Съдът извършил тълкуване на уговорките по договора между страните съобразно с разпоредбата на чл. 20 ЗЗД. Сключен бил рамков договор, който позволявал да се правят многократни доставки, които представляват отделни продажби. Те са подчинени на формалните договорки в рамковия договор. Задълженията на купувача били включени иманентно като такива по търговска продажба и били уредени в закона. Начинът на определяне на цената не водел до пълна неяснота на договора, а начинът на прекратяване или разваляне бил регламентиран в закона и ако е желаел, ответникът е можел да развали или прекрати договора, което той не е сторил.

Назначената СИЕ била ненужна. Тя правела сравнение между цената по договора и реално постигнатата цена от ищеца в търговските му отношения.

Такава експертиза би имала смисъл само, ако е имало поне една извършена доставка. Липсата на достатъчно индивидуализация на вида стока по договора се дължала на липсата на доставки от страна на продавача.

Неоснователни били възраженията на въззивника, че насрещните задължения на купувача не са достатъчно индивидуализирани, защото те са напълно уредени като естествени задължения, там където продажбата е уговорена като законов регламент. Нямало пречка в рамков договор да се уговаря неустойка за неизпълнение, която важи при наличие на такова по всяка отделна търговска продажба. Правилно съдът посочил в мотивите си, че 3 неустойката не е прекомерна, като по този начин служебно е проверил всички основания за нищожност на клаузата.

По отношение на твърдяното накърняване на добрите нрави се сочи, че справедливостта е източник на правото съгласно чл. 52 ЗЗД и това я изключва от понятието “добри нрави”. Не били събрани доказателства, че процесната клауза накърнява добрите нрави. Оспорват се подробно твърденията в жалбата, които според въззивника водят до извод за нищожност на клаузата за неустойка - относно липса на възможност да се прекрати договора; липса на уговорени задължения за купувача; продавачът е задължен да продава на твърдо определена цена; страните по договора са неравнопоставени, тъй като уговорената неустойка за неизпълнение на задължението на купувача да плати цената е значително по-ниска от тази, който продавачът дължи при неизпълнение на своите задължения. Без значение за дължимостта на неустойката било дали ищецът е могъл да закупи съответните количества зърно от други продавачи.

Оспорва се виждането на въззивника, че уговорената неустойка нямала обезщетителен характер и водела до неоснователно обогатяване на ищеца, тъй като по делото се претендирала сума на основание договор, а не на извъндоговорно основание. Оспорва се твърдението, че ищецът, като купувач, не е разполагал в нито един момент със средства, за да заплати количеството зърно, което ответникът би му доставил, съобразно уговорките в договора.

Иска се потвърждаване на обжалваното решение и да се присъждане на сторените разноски. Не се правят доказателствени искания.

Апелативен съд – Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и с определение по чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по същество.

Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искова молба, уточнена по указание на съда, от “Агро ферт груп” ЕООД против ЕТ “Валентино – Луидор – В. Д. К.”. Ищецът изложил твърдения, че ответникът не изпълнил задълженията си по сключен между тях рамков договор за продажба на зърно от 23.12.2020 г. и не му доставил уговорените количества мека пшеница, поради което му дължи уговорената между тях неустойка: 500 000 лв. за 2021 г., 491 484 лв. за 2022 г. и 500 000 лв. за 2023 г. Отправил искане да бъде осъден ответникът да му заплати части от тези задължения: 170 000 лв. от неустойката за 2021 г., 170 000 лв. от неустойката за 2022 г. и 160 000 лв. от неустойката за 2023 г., заедно със законната лихва от предявяването на иска до пълното изплащане.

Ответникът оспорил претенциите. Възразил, че не е подписвал договорът, на който ищецът основава претенциите си; че не е възникнало 4 задължение за плащане на неустойка; евентуално – че уговорката за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави.

С обжалваното решение окръжният съд приел, че претенциите на ищеца са основателни и ги уважил.

При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл. 269 ГПК Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество:

Обективното право не съдържа нарочна правна уредба за “рамков договор”. Теорията и практиката приемат, че това е договор, с който се определят общите условия за бъдещи сделки и който намира приложение в търговски отношения, при които се очакват многократни поръчки, доставки или услуги. Рамковият договор може да бъде повече или по-малко конкретен, като съдържанието му подлежи на установяване във всеки конкретен случай.

Обстоятелството, че един договор е сключен като рамков не изключва възможността с него да се уговорят последиците от неизпълнението му.

В случая с процесния договор – рамков договор за продажба на зърно от 23.12.2020 г. – страните са уговорили следното: продавачът се задължил в пет поредни стопански години, т.е. от 2021 г. до 2025 г., вкл., да доставя и продава на купувача зърно (мека пшеница); за всяка година следвало да продавачът да доставя по 10 000 МТ; купувачът се задължил да заплаща договорената продажна цена; цената била уговорена в чл. 1.2 въз основа на борсовата цена към 31 юли на съответната година; зърното следвало да се доставя на партиди с автомобилен транспорт за сметка на продавача до база, посочена от купувача; уговорен е краен срок на доставките за съответната стопанска година – последният ден на м. октомври. Уговорени са последиците от неизпълнение на договора, като при неизпълнение на задължението за доставка в договорения срок продавачът дължи неустойка от 50 лв. за всеки метричен тон недоставена стока.