Акт от 02.07.2021, Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е № 261 гр. В., 02.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.ският районен съд………….… наказателна колегия в публичното заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Андрей Дечев

Съдебни заседатели: ………...……...…

Членове:……...…………… при секретаря П. Йорданова и в присъствието на прокурора………………………………… като разгледа докладваното от съдията Дечев…………… НАХД № 320…… по описа………… за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от И. М. Н., ЕГН:**********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 20-0953-001781/17.03.2021 г. на Началник сектор към ОД на МВР – В., Сектор „Пътна полиция“ - В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца“, за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1от ЗДвП

– „глоба” в размер на 10 /десет/ лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 /десет/ лв. за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з.

Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 16.12.2020г. в 15.15 ч. в гр. В. на бул. „Панония в посока от, л.а. „Г.М.“ към ул. „Ц.С.В.“, до бензиностанция „Газпром“ , жалбоподателят И.Н. управлявал л.а. „Ауди“ с Р.В.Д. № 309М839, като при проверката от контролен орган при Сектор „Пътна полиция“ – В. към ОД на МВР – В. - мл. автоконтрольор Н.А.А., като при проверката е установено, че временните регистрационни табели са валидни до 27.11.2021 г., жалбоподателят не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролния талон от свидетелството за управление.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите Н.А.А., В.Д.Т., Б.И.Б. и административно-наказателната преписка.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Атакуваното наказателно постановление е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво е установено извършването на посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административно нарушение, а именно по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Изпълнителното деяние се е изразило в управление на

МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, водачът не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролния талон от свидетелството за управление. Нарушенията са доказани от обективна и субективна страна. По делото безспорно са установени авторството и вината на нарушителя, както и изискуемата от закона причинно-следствена връзка между деянията и обществената опасност, за което са наложени административни наказания на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца“, за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.

1, т. 1, пр. 1от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 /десет/ лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 /десет/ лв. за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в допустим от закона размер, като наказанието е съобразено със степента на обществената опасност на нарушението и нарушителя. Атакуваното наказателно постановление съдържа законоустановените реквизити, описани в чл. 57 от ЗАНН.

В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №

20-0953-001781/17.03.2021 г. на Началник сектор към ОД на МВР – В., Сектор „Пътна полиция“ - В., с което на жалбоподателя И. М. Н., ЕГН:**********, с адрес ***, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца“, за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1от ЗДвП

– „глоба” в размер на 10 /десет/ лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 /десет/ лв. за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя И.

М. Н., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, да заплати на ОД на МВР - В., сумата от 100 лева, представляваща направени разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване в

14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..

РАЙОНЕН СЪДИЯ : Ан. Д.