Определение № 2398 от 23.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2398 гр. Варна, 23.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500952 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.396, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №29409/31.03.2025г. от „Инвест Билд – Варна“ ЕООД, ЕИК 202786187, против Определение № 1026/23.01.2025г. по гр.д. № 400/2025г. по описа на ВРС, 30 състав, с което е допуснато обезпечение на предявените осъдителни искове от ищеца М. П. Д., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: ********, срещу ответника „Инвест БилдВарна" ЕООД, ЕИК: 202786187, със седалище и адрес: гр. Варна, ул.

„Димитър Икономов" 21, партер, чрез налагане на обезпечителни мерки „възбрана“ на правото на строеж на описан недвижим имот и „запор“ на банкови сметки след представяне на гаранция.

В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като исковата молба е нередовна поради противоречия в твърденията.

Сочи се, че ищцата е закупила имота на 25.08.2022г., а изпратената покана, с която е уведомила инвеститора, е от 24.08.2024г., т.е. близо две години след покупката. Излага се, че при наличие на данни кой е изпълнителят, който носи гаранционна отговорност, възниква въпросът защо искът не е предявен и срещу него, налице ли е разделност или солидарност между отговорните лица.

Твърди се, че имотът е прехвърлен на трето лице преди завеждане на делото в РС - Варна. Моли се за отмяна на обжалваното определение в цялост, в евентуалност за отмяната му само в частта, с която е наложена възбрана.

В срока по чл. 396, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което частната жалба се явява процесуално 1 допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по предявени обективно съединени искове, описани подробно в първоинстанционното определение като обстоятелствени твърдения и петитуми, от М. П. Д., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: ********, срещу ответник „Инвест БилдВарна" ЕООД, ЕИК: 202786187, със седалище и адрес: гр. Варна, ул.

„Димитър Икономов" 21, партер, като първоинстанционният съд е изложил мотиви, според които са налице всички положителни предпоставки за допускане на поисканото обезпечение.

Настоящият въззивен съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд.

Молбата е заведена от легитимирана страна, пред компетентния съд в хипотезата на чл.389 ГПК.

За да бъде допуснато исканото обезпечение, с оглед разпоредбата на чл.391 ГПК, следва предявените искове да са допустими и вероятно основателни с оглед представените доказателства, да е налице обезпечителна нужда, както и да е посочена допустима и подходяща обезпечителна мярка.

Въззивният съдебен състав счита, че, исковата молба удовлетворява формалните и съдържателни изисквания за редовност и че предявените с нея искове са допустими, като не открива твърдените от частния жалбоподател противоречия. Ищцата поддържа твърдения за солидарна отговорност на инвеститора и строителя, при което липсва неяснота в твърденията.

В конкретния случай, предмет на исковете са парични притезания.

Характерът на претенциите предполага наличието на обезпечителна нужда, доколкото всяко разпореждане на ответника с негово имущество би могло да доведе до затрудняване удовлетворяването на кредитора.

Посочените в молбата обезпечителни мерки по своя характер се явяват подходящи по отношение на предявените осъдителни искове, насочени към удовлетворяване на парични вземания и кореспондират на изпълнителни способи, целящи осигуряване на запазване имуществото на длъжника по начин да послужи за удовлетворяване на кредитора до размера на вземането му.

На осн. чл.397, ал.2 ГПК, съдът може да допусне няколко вида обезпечения до размера на цената на иска.

Съобразно дадените задължителни указания с т.5 на ТР 6/14.03.2014г. по т.д. 6/2013г. ОСГТК, принадлежността на имуществото, чиято възбрана се иска, към патримониума на ответника, не е предпоставка за допускане на обезпечението и не се изследва от съда, съответно не са необходими, респективно не следва да бъдат обсъждани доказателства за собственост на посочения в молбата недвижим имот. По арг. от по-силното основание от даденото с т.5 от ТР № 6/ 14.03.2014г. по тълк. д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение, то на доказване в обезпечителното производство не подлежи и стойността на имуществото, предмет на обезпечението /така Определение №593/17.07.2014 по дело №1822/2014 на ВКС, ТК, I т.о./.

2

В този смисъл съдът намира, че допуснатите от първоинстанционния съд обезпечителни мерки се явяват допустими, подходящи и адекватни.

В случая представените към исковата молба писмени доказателства към настоящия момент и за целите на обезпечението, удовлетворяват изискването за убедителност.

Изложеното налага извод за неоснователност на сезиралата съда частна жалба, поради което обжалваното определение следва да се потвърди изцяло.

Воден от горното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1026/23.01.2025г. по гр.д. № 400/2025г. по описа на Районен съд - Варна, 30 съдебен състав.

Определението не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл. 396, ал.2, изр. посл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3