Присъда № 20 от 30.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 20 от 29.03.2022 г. по ВНОХД № 122 по описа на ОС – Пловдив за 2022 г.

С Присъда № от 08.03.2021 год., постановена по НОХД № 6135/2020 г., РС – П. е признал подсъдимият А.А.З. за виновен в това, че на 12.05.2020 г. в гр. П., в немаловажен случай е държал акцизни стоки – тютюневи изделия, общо 19.995 кг. нарязан тютюн /тютюн за пушене (за лула и цигари)/ на обща стойност 3363.16 лева /при цена от 168,20 лева за един килограм/ без бандерол, когато такъв се изисква по закон - а именно, съгласно чл.2 т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове - „На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“; съгласно чл.12 ал.1 от Закона за акциза и данъчните складове: „Тютюн за пушене /за лула и цигари/“ е: т.1 тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка; т.3 фино нарязан тютюн за свиване на цигари, отговарящ на изискванията на т.1 и 2, при който повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици имат широчина на нарязване помалка от 1,5 мм.“; съгласно чл.100 ал.1 от Закона за акциза и данъчните складове: „...и тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само облепени с бандерол“, както и съгласно чл.28 ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия - „Тютюневи изделия се транспортират,пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове“ и на основание чл. 234, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева. На основание чл.66, ал. 1 НК първоинстанционният съд е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия А.А.З. наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. На основание чл. 234, ал. 5 НК предметът на престъплението - 2 броя черни найлонови чувала, съдържащи общо 19,995 кг. нарязан тютюн без бандерол, е отнет в полза на държавата, а на основание чл.

189, ал. 3 НПК подсъдимият А.А.З. е осъден да заплати направените по делото разноски, както следва: 274,70 лева по сметка на ОД на МВР – П. и 20 лева по сметка на Районен съд – П..

В срока по чл. 319, ал. 1 НПК срещу присъдата на РС – П. е постъпила въззивна жалба от адв. Д.К. в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия А.А.З.. В жалбата се излага становище за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване вместо него на друг, с който подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

По делото е постъпило допълнително изложение към въззивната жалба, в което се излагат подробни съображения в подкрепа на направеното искане.

Сочи се, че от събраните по делото доказателствени източници не може да се направи категоричен и несъмнен извод за виновността на подсъдимия.

1

Излагат се доводи, че в процесния случай не е установено наличието на всички визирани от законодателя елементи от състава на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК от обективна и субективна страна. Оспорва се доказателствения анализ на първоинстанционния съд, като се поддържа, че по делото не е установено изпълнителното деяние „държане“ да е било извършено от подсъдимия з., както и че не е осъществена субективната страна на посоченото престъпление.

По така подадената въззивна жалба е образувано ВНОХД № 1662 г. по описа на ОС – П. за 2021 г., като с постановената по него Присъда № 30 от 16.09.2021 г. въззивният съд е отменил първоинстанционната такава и вместо това е признал подсъдимия з. за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение.

Срещу въззивната присъда е подаден касационен протест от прокурор в ОП – П. с искане за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – П.. В протеста са изложени доводи за наличие на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. С Решение № 60182 от 18.01.2022 г., постановено по н. д. № 998/2021 г. по описа на ВКС, присъдата е отменена, а делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на ОС – П. от стадия на съдебното заседание. В посоченото решение съставът на ВКС е приел за споделяема позицията на ОС – П., че вмененото на подсъдимия з. деяние не покрива състава на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК. Приел е също така обаче, че допуснатите от въззивния съд пропуски в оценъчната му дейност налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за отстраняване на констатираните процесуални нарушения. Посочил е, че при новото разглеждане на делото след извършване на свой самостоятелен анализ на доказателствените източници новият въззивен състав следва да обсъди доколко, ако се приеме причастност на подсъдимия з. към деянието, то не представлява административно нарушение по чл. 126 ЗАДС, което подлежи на санкциониране.

Така, предмет на настоящото второ поред въззивно производство е присъдата на РС – П., с която подсъдимият з. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление чл. 234, ал. 1 НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът моли съдът да приеме, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е обвинен. Поддържа изложените в допълнението към въззивната жалба съображения за несъставомерността на инкриминираното деяние и конкретно за липсата на „държане“ като елемент от обективната страна. Моли за произнасяне в този смисъл.

В правото си на лична защита и предоставената му последна дума подсъдимият поддържа доводите на защитника си и моли да бъде оправдан.

Представителят на ОП – П. счита обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, поради което и моли да бъде потвърдена. Излага становище, 2 че при второто разглеждане на делото първоинстанционният съд се е съобразил с дадените от ВКС указания, като е отстранил напълно допуснатите нарушения на процесуалните правила.

П.ският окръжен съд, след като обсъди приложените по делото доказателства, съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 НПК и дадените указания в Решение № 60182 от 18.01.2022 г., постановено по н. д.

№ 998/2021 г. по описа на ВКС, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е възприел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А.А.З. е роден на ***** г. в гр. П., живущ в гр. П., ул.

„****“ № **, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, живущ на семейни начала, неосъждан, ЕГН:

**********.

Същият живеел на съпружески начала със свидетелката Ф.С.С. в къща, находяща се в гр. П., ул. „****“ № **. На 12.05.2020 г. около обяд в ІІІ РУ гр.

П. постъпила оперативна информация за това, че в къщата се съхранявали акцизни стоки без бандерол, а именно тютюн. Според получения сигнал подсъдимият з. оставил в шахта пред жилището си два чувала с тютюн. За проверка на сигнала била сформирана група в състав от свидетелите Е.Й.Т. и А.В.Т., които с патрулен автомобил и свидетеля К.Б., свидетеля К.М. и полицай Ч.Д. посетили дома на подсъдимия. Там заварили само свидетелката С., а подсъдимият з. бил излязъл. Още с влизането си в коридора свидетелите Т. и Т. усетили силна миризма на тютюн. Свидетелката С. информирала полицейските служители, че подсъдимият ще се върне скоро, като отрекла да знае нещо за тютюн и заявила на служителите на МВР по този въпрос да говорят с „мъжа “. Докато се провеждал разговора и се изяснявало кой живее в имота, подсъдимият З. също пристигнал на адреса. Полицейските служители го запитали дали държи тютюн в имот, на което първоначално подсъдимият отговорил отрицателно. След като му казали, че имат сигнал и за това са дошли, подсъдимият посочил, че в шахтата пред къщата наистина имало тютюн. Свидетелите Т. и Т. запазили местопроизшествието и уведомили в дежурната част на полицейското управление. На място била изпратена оперативна група и било извършено претърсване, при което в шахта към къщата били намерени и иззети 2 черни найлонови чувала, пълни със ситно нарязана жълто-кафява листна маса с миризма на тютюн.

Намерените чували със съдържанието им били иззети, а подсъдимият з. бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.

Според заключението на изготвената в хода на досъдебното производство физико-химическа експертиза сухата нарязана листна маса с кафяв цвят и аромат на тютюн, с общо нето тегло 19,995 кг., представлява нарязан тютюн, който може да се използва за пушене, без да се подлага на допълнителна индустриална обработка. Същият е бил подложен на 3 съответната обработка – сушене, овлажняване, ферментация и нарязване на тънки ленти. Широчината на влакната, на които е нарязан изследваният тютюн, е от 0,80 до 1,8 мм. и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка. С тези характеристики изследваният тютюнев материал попада в обхвата на продуктите, дефинирани в чл.12 ал.1 т.1 ЗАДС като „тютюн за пушене (за лула и цигари): тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки, и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка“.

В хода на досъдебното производство е била изготвена и стоковооценителна експертиза, според заключението на която обикновеният тютюн за пушене без бандерол е с единична цена 168,20 лева за килограм или общата стойност на приобщените като веществено доказателство 19,995 кг. тютюн възлиза на 3363,16 лева.

Описаната по-горе фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена въз основа на: показанията на свидетелите Е.Й.Т., А.В.Т., К.И.Б., както и частично от показанията на свидетелката Ф.С.С., дадени пред него, и обясненията на подсъдимия А.А.З., приобщените по делото писмени доказателствени източници и заключенията на изготвените стоковооценителна експертиза и физико-химическа експертиза.

Настоящият съдебен състав при извършването на собствен анализ на доказателствената съвкупност намира, че възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка като цяло е правилно установена, като в допълнение следва да бъдат направени следните уточнения и корекции:

Правилно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на свидетелите Е. Т., А. Т. и К.Б.. Тримата свидетелстват за получен сигнал за държане на акцизна стока (тютюн) без бандерол в дома на подсъдимия З. в гр.

П., ул. „****“ **, по повод на който заедно с автопатрул били изпратени за проверка. Показанията им кореспондират помежду си и досежно обстоятелството, че при пристигането им на адреса на място била свидетелката ФФ. С., като малко по-късно дошъл и подсъдимият з., а също така и досежно намирането на тютюна при слизане в избеното помещение на къщата. Предоставената от свидетелите информация относно мястото, на което бил открит тютюна, а именно в шахта, свързана с избеното помещение, намира своето потвърждение в протокола за претърсване и изземване и изготвения към него албум за посетено местопроизшествие, както и в показанията на свидетелката ФФ. С. и обясненията на подсъдимия з. в тази им част. И тримата свидетели Е. Т., А. Т. и К.Б. заявяват в показанията си, че докато били в дома му, подсъдимият признал, че откритият в шахтата тютюн е негов. Според свидетеля К.Б. първоначално подсъдимият отрекъл това, но впоследствие още преди да бъде отведен в районното управление променил версията си и казал, че тютюнът е негов. Показанията на свидетеля относно първоначалната позиция на подсъдимия се подкрепят от показанията на 4 разпитания по делото свидетел С.К., присъствал на действията по претърсване и изземване в качеството си на поемно лице, според които подсъдимият отрекъл да знае какво представляват намерените предмети и чии са те, а и от протокола за претърсване и изземване, в който последният е посочил, че намерените и иззети предмети не са негови и не знае откъде са.

При тези данни настоящият въззивен състав счете, че хронологично правилно при изграждането на фактическите си изводи първоинстанционният съд е проследил изявленията на подсъдимия, като е приел, че същият първоначално отрекъл намерените два чувала тютюн да са негови, но впоследствие променил своята позиция. Горната констатация не се променя с оглед наведените от подсъдимия твърдения за отправени в полицейското управление спрямо него и съжителката му заплахи за отнемане на малолетното им дете, целящи да мотивират някой от тях да „поеме вината“, доколкото по делото се установи, че още в дома си преди да бъде отведен в полицейското управление подсъдимият заявил, че намереният тютюн е негов.