Решение № 309 от 02.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Пловдив, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20245300900564 по описа за 2024 година

Предявени са главен иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, съединен с евентуален иск с правно основание чл.134 ТЗ.

Ищецът И. К. Г., ЕГН **********, от ***, чрез пълномощник адв.А. Г., твърди, че е съдружник в ответното дружество с размер на дяловото участие 50 %, като останалите 50 % от капитала принадлежат на настоящия ликвидатор К. Д.. На 22.02.2024 г. в търговския регистър е обявено решение на ОС Пловдив, въз основа на което е открито производство по ликвидация по отношение ответника. С нотариален акт от 21.03.2019 г. дружеството е придобило недвижим имот, подробно описан в исковата молба в *** Имотът е закупен след решение на общо събрание на съдружниците за сумата 72 500 лв. Твърди се, че с цел осигуряване на средства за закупуване на имота, ищецът е отпуснал заем на дружеството в размер 72 500 лв., за което е съставен договор за заем. Договорът е сключен на датата на нотариалното изповядване на горната сделка, когато продажната цена, осигурена изцяло от ищеца, е заплатена на продавача в брой. Срок за връщане на заема не е бил уговарян.

Ищецът не разполага с екземпляр от договора за заем, но в потвърждение на същия са подписани пред нотариуса декларации по чл.66, ал.2 от Закона за мерките срещу изпиране на пари, в които ищецът и другият съдружник Д. са потвърдили, че средствата за закупуване на имота са осигурени от И. Г. и са дадени в заем на дружеството. Ликвидаторът е обявил в търговския регистър покана до кредиторите по чл.267 ТЗ на 01.04.2024 г., но не е съставил междинен баланс към момента на прекратяване на дружеството заедно с пояснителен доклад, които да станат достояние на съдружниците, съответно вземането на ищеца не е признато за ликвидно и изискуемо. С покана, връчена на ликвидатора на 12.09.2024 г., ищецът е предявил вземането си, произтичащо от договора за заем, но отговор на същата до момента няма. Заемът не е върнат и след предложение от ищеца за възстановяването му, 1 получено от ответника на 30.05.2023 г. Въз основа на изложените твърдения, в исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 35 000 лв., частично от 72 500 лв., дължима по договора за заем за закупуване на недвижим имот от 21.03.2019 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника “ФИТОПОЛИС ЕКО ОЙЛ“ООД-в ликвидация, ЕИК 204695252, седалище и адрес на управление **, представлявано от ликвидатора К. В. Д., чрез пълномощник адв.М. Б., който оспорва така предявения иск. Оспорва да е сключван договор за заем между страните.

Оспорва заемна сума в сочения от ищеца размер да е била дадена от ищеца на ответника, както и да е постигнато съгласие за нейното връщане. Сумата е наредена от дружеството към продавача по договора за продажба на имот. Евентуално, ответникът възразява, че вземането е погасено по давност. Поддържа, че давността за процесното вземане започва да тече с възникването му, тъй като същото е безсрочно. Договорът за заем по твърдения на ищеца е сключен на 21.03.2019 г., следователно вземането за връщане на заема е погасено по давност на 22.03.2024 г. По изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В допълнителната искова молба ищецът въвежда допълнително евентуално основание на исковата си претенция, като поддържа при условията на евентуалност (ако не се установи заемно правоотношение между страните), че сумата 72 500 лв. съставлява допълнителна парична вноска по смисъла на чл.134 ТЗ, дадена само от съдружника И. Г. целево – за закупуване на недвижимия имот, описан в исковата молба, и подлежаща на връщане от дружеството, като срок за връщане не е определян. Решението за допълнителни парични вноски е обективирано в протокол от 21.03.2019 г., в който се съдържа и волята на съдружниците за закупуване на имота. По възражението за погасителна давност ищецът счита, че давността тече не от възникване на задължението, а от момента, в който е било възможно връщане на заема да бъде поискано, който момент не съвпада с този на покупка на недвижимия имот. Изтъква се, че дружеството не е отписвало задължението в годишните си финансови отчети. Формулирано е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума евентуално като допълнителна парична вноска, направена от ищеца за закупуване на имот, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

В отговор на допълнителната искова молба ответникът оспорва и евентуалната претенция. Възразява, че не е взимано решение от дружеството да се прави допълнителна парична вноска. Оспорва решението за закупуване на имот от 21.03.2019 г. да съставлява решение за допълнителни парични вноски, както поддържа ищецът. Възразява по това да са правени допълнителни парични вноски и да са осчетоводявани такива, в частност оспорва ищецът да го е правил. Оспорва да са били налице предпоставки по чл.134 ТЗ за вземане на подобно решение. Възразява за изтекла погасителна давност и по отношение евентуално претендираното вземане, което също е безсрочно, като исковата молба е подадена повече от 2

5 години след възникване на вземането на 21.03.2019 г. По изложените съображения ответникът моли да бъде отхвърлен и евентуално съединеният иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се, че на 27.07.2017 г. в търговския регистър е вписано „ФИТОПОЛИС ЕКО ОЙЛ“ООД, ЕИК 204695252, гр.Пловдив. Считано от 25.09.2018 г., съдружници в него са ищецът И. К. Г. и К. В. Д., двамата с равно дялово участие, като същите са и управители, представляващи дружеството заедно. С решение от 29.01.2024 г. по т.д.№363/2023 г. на ОС Пловдив търговското дружество е прекратено на основание чл.155, ал.1, т.1 ТЗ и е открито производство по ликвидация, като за ликвидатор е назначен К. В. Д..

Установява се, че на 21.03.2019 г. ответното дружество е закупило недвижим имот – жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в *** подробно описана в приложения по делото НА за покупко-продажба на имот №143, том 1, рег.№4117, дело №140/2019 г. на нотариус Т. К., район на действие РС Пловдив. В нотариалния акт е записано, че цената за имота в размер 72 500 лв. е изплатена изцяло на продавача преди изповядване на сделката. Установява се, че в същия ден е взето единодушно решение на общо събрание на съдружниците за закупуване на горния имот за сумата 72 500 лв. Сумата 72 500 лв. е наредена от сметка на „ФИТОПОЛИС ЕКО ОЙЛ“ООД по сметка на продавача „АДВ БИЛДИНГСТРОЙ“ООД на 21.03.2019 г., видно от платежното нареждане на л.53.

Според приложеното на л.120 извлечение, на 21.03.2019 г. сметката на „ФИТОПОЛИС ЕКО ОЙЛ“ООД е била „захранена“ със сумата 73 900 лв., внесена в брой от ищеца И. К. Г..

Установява се, че при съставяне на горния нотариален акт от всеки един от съдружниците във „ФИТОПОЛИС ЕКО ОЙЛ“ООД е представена декларация по чл.66, ал.2 ЗМИП, в която е декларирано, че произходът на средствата в размер 72 500 лв. за покупка на сградата е от заем, даден на дружеството от съдружника И. К. Г. (л.19 и л.20).

Приети са по делото основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според които в оборотната ведомост и в баланса на дружеството за 2019 г. няма отразени задължения във връзка със сумата 72 500 лв., която е наредена по сметка на продавача на недвижимия имот на 21.03.2019 г. Произходът на паричните средства, послужили за превода, според счетоводните записвания е от касата на дружеството, но към този момент дружеството не е разполагало с парични средства в брой в касата, с които да извърши захранване на разплащателната сметка със сумата, необходима за продажбата.

Следователно средствата са дошли от другаде. Не е отразено счетоводно задължение към ищеца за сумата 72 500 лв. Не е преобразуван финансовия резултат по ЗКПО с подобно задължение в годишната декларация по чл.92 ЗКПО. През 2019 г. е отчетена печалба, за която става ясно, че е от продажба на имот (самостоятелен обект в придобитата сграда на **), като до края на 2022 г. са изплатени дивиденти на съдружниците в размер 149 150 лв. В допълнителното заключение вещото лице е взело предвид постъпилото по делото извлечение от сметка, според което вносител на сумата, необходима за закупуването на процесния имот, е ищецът и е представило в табличен вид правилните счетоводни 3 записвания, които е следвало да бъдат взети, в т.ч. да бъде записано задължението към ищеца в сметка „Други кредитори“. Направен е извод, че балансът на дружеството за 2019 г. не е вярно и честно представен.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем за потребление заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е неформален, реален договор, който се счита за сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума.

От момента на получаването за заемателя възниква задължението да върне сумата в определения срок, а ако такъв не е уговорен – в 1-месечен срок след поканата – чл.240, ал.4 ЗЗД. В производството по иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. (В този смисъл решение №542/28.12.2011г. по гр.д.№167/2011г. на ВКС, ІV г.о.) В аспекта на горното, съдът намира, че от доказателствата по делото се установява възникване на заемно правоотношение между страните, по което ищецът е заемодател, а ответникът – заемополучател. Както се каза по-горе, договорът за заем е неформален, за това за доказването му не е необходимо представяне на писмен документ. За сключването на такъв договор може да се съди по неговото изпълнение чрез предаване на средства с посоченото заемно основание. В тази връзка от приетото по делото извлечение от сметка на ответното дружество се установява, че в деня на процесната покупко-продажба ищецът е внесъл в брой по сметка на дружеството сумата 73 900 лв., след което част от нея, равна на 72 500 лв., е била наредена на продавача по нотариалния акт. Като основание за внасяне на сумата от ищеца е посочено „захранване“, което не сочи директно на заемно намерение или съгласие между ищеца и ответното дружество по смисъла на чл.240 и сл.ЗЗД. Според заключението на счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, внесената от ищеца сума не произхожда от касата на дружеството, в която по това време е нямало налични парични средства. Не се установява внесените пари по сметка на ответното дружество да принадлежат на дружеството, поради което няма пречка да се приеме, че същите са лични средства на вносителя. Или доказва се предаване на твърдяната сума пари от ищеца на ответника. Според съда от доказателствата по делото може да се направи извод и за това, че сумата е предадена в заем на ответника. В тази насока следва да бъде ценена изходящата от настоящия представляващ ответното дружество К. Д. декларация по чл.66 ЗМИП, в която същият е заявил, че средствата за закупуване на имота са дадени в заем от съдружника И. Г.. Признанията на страната за неизгодни за нея факти се ползват с доказателствена стойност в гражданския процес, а представената декларация съставлява именно такова признание. Вярно е, че в същата не фигурира 4 задължаване на ответника да върне средствата, което е основно задължение на заемополучателя по договор за заем, но използваното в декларацията понятие „заем“ и в житейски смисъл означава нещо, предоставено, за да се ползва или употреби и върне след това. Не би дал в заем този, който не е получил уверение, че даденото ще му бъде върнато.