Определение № 3132 от 04.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3132 гр. София, 03.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502989 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

С определение № 3253 от 21 август 2024г. по т. д. № 339/2024г.

Софийски градски съд, ТО, 23 състав е върнал исковата молба, в частта по предявения иск за признаване за установено, че договор от 30.12.2020 г. е неистински документ. За да постанови частичното връщане на исковата молба, СГС е приел, че посоченият иск е процесуално недопустим поради липса на правен интерес. В тази връзка е посочил, че търсената с иска защита цели да се обори обвързващата съда формална доказателствена сила на подписания договор, която цел ще се постигне с установяване със сила на пресъдено нещо на неистинността или съответно с потвърждаване истинността на документа в производството по оспорване по чл. 193 ГПК, което по същество представлява произнасяне по предявен от ищеца инцидентен установителен иск за установяване истинността на документа.

Срещу това определение е подадена частна жалба от ищеца „Индустриал Партс“ ООД с оплакване, че е незаконосъобразно и с искане за отмяната му. Основните доводи на частния жалбоподател се свеждат до обосноваване допустимост на иска, приет за недопустим от съда, поради това, че истинността на документа е от значение за правоотношението с източник неоснователно обогатяване, а откриването на производство по чл. 193 ГПК касае висящ процес и не може да се извърши служебно, като в случая няма 1 основание за откриването му, тъй като не е налице хипотеза, при която по делото е представен документ, чиято истинност да се оспори.

Насрещната страна, с която е възникнало процесуално правоотношение, - „А1 България“ ЕАД е взело становище, след връчване на препис от частната жалба в съдебно заседание в първоинстанционното производство, проведено на 24.10.2024г., че същата е неоснователна.

Частната жалба е допустима, вкл. като подадена срещу преграждащ производството съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол, правото на жалба е упражнено от заинтересувано лице в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК с редовна жалба, а по същество е основателна. При произнасянето си по нея, съдът взе предвид следното:

В исковата молба, по която е образувано първоинстанцинното производство, ищецът поддържа, че договор за предоставяне на лиценз Windows Server от 30.12.2020г. и Приложение № 1 към него не носи подпис на органния му представител, както е посочено в него. Поискал е от съда да признае за установено, че документът, в който е материализиран договорът, е неистински поради това, че не е подписан от управителя му, като е изтъкнал, че тази неистинност е от значение за искането му, също предявено в процеса, за връщане на даденото по този договор.

В отговора на искова молба ответникът - „А1 България“ ЕАД е оспорил исковете с възражения, че договорът, оспорен от ищеца, е валиден, а евентуално се е позовал на приложението на нормата на чл. 301 ТЗ поради осчетоводяването от ищеца на фактурите, издадени въз основа на договора, евентуално е възразил и, че услугата е била предоставяна по предходен договор, сключен между страните, който не е бил прекратен.

В допълнителната си искова молба ищецът се е противопоставил на защитната теза на ответника с доводи, че посочената от ответника презумпция е неприложима при липса на съгласие за сключването на договора от името на управителя на дружеството, а евентуално е посочил, че се е противопоставил веднага след узнаването на договора, въз основа на който са издавани фактурите, сумите, по които не дължи и иска връщане на даденото.

Ответникът от своя страна е потвърдил позицията си за приложимост към спора на нормата на чл. 301 ТЗ.

Процесуалният въпрос, поставен на разглеждане в настоящото 2 производство, е за законосъобразността на преграждащия производството акт за частично връщане на исковата молба, който, с оглед мотивите на съда за постановяването му, предпоставя отговор на въпроса за съотношението в случая между иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК и производство по извършване на проверка истинността на документ по чл. 193 ГПК, чиято истинност е оспорена от ищеца още с исковата молба. С оглед посоченото погоре относно предприетата от ищеца защита, а и защитата по същество на ответника срещу исковете, САС намира, че предявеният иск, счетен за недопустим от СГС поради липса на правен интерес, е допустим. Не е налице основание за частично връщане на исковата молба (за прекратяване на производството) като приетото от първоинстанционния съд. В разглеждания случай не се касае за инцидентно оспорване истинността на документ, представен във висящия процес и противопоставен на ищеца, за да се открива производство по чл. 193 ГПК за проверка на неговата истинност и да се отрече правният интерес от предявяването на иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, въпреки че действително и в производството по чл. 193 ГПК би се формирала сила на пресъдено нещо относно резултата от оспорването (вж. мотиви към ТР № 5 от 14.11.2012г. по тълк. д. № 5/2012г., ОСГТК на ВКС). Ищецът е поискал, предявявайки иска по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, да се обори формалната доказателствена сила на документ (чл. 180 ГПК), в който е материализиран посочен от него договор, по който той фигурира като страна.

Обосновал се е, че правният му интерес за предявяването на иска произтича от това, че документът, в който е обективиран договорът, се ползва за реализиране на права, произтичащи от договора, чието възникване той оспорва и във връзка с това е предявил и иск за връщане на даденото.

Следователно документът, документиращ оспорван от ищеца договор, му е „противопоставен“ извън процеса, установимо и от процесуалното поведение на ответника, като с договора ответникът черпи права, които ищецът отрича.

Въпрос по същество е дали неавтентичността на документа засяга действителността на обективирано в него съгласие на страните, при положение и, че по делото се установи постигането му чрез изявяване на воля от лица, чиито волеизявления имат обвързващи правни последици за представляваните от тях субекти, вкл. и при предпоставките на чл. 301 ТЗ (които не са изключени при оспорването на автентичността на документа), което обаче не лишава ищеца от правен интерес да предяви избрания от него 3 установителен иск, предвиден в закона.

Така мотивиран, въззивният съд счете, че предявеният иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, - приет за недопустим поради възможността за откриване на производство по чл. 193 ГПК за проверка на истинността на същия документ, за откриването на каквото производство към момента на подаване на исковата молба, с която е предявен обсъжданият иск, формално не са налице предпоставки по делото, - е допустим. Правният интерес от оспорването (който принципно е зачетен от СГС) е производен от отричането с исковата молба на вземанията с източник договорът, документиран в оспорения документ, на които насрещната страна поддържа, че е носител.

По изложените съображения обжалваното определение е незаконосъобразно, а частната жалба срещу него е основателна. То подлежи на отмяна, а делото следва се върне на първоинстанционния съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия, вкл. и по проверка редовното предявяване на иска, който САС прие, че в конкретния случай не е лишен от правен интерес като абсолютна предпоставка за съществуване на правото на иск.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3253 от 21 август 2024г. по т. д. № 339/2024г. на Софийски градски съд, ТО, 23 състав, с което е върната исковата молба, в частта й по предявения иск за признаване за установено, че договор от 30.12.2020 г. е неистински документ.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4