Определение № 1211 от 17.12.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1236/2025
- Вид
- Определение № 1211
- Подписан
- 17.12.2025
- В сила
- 17.12.2025
- Състав
- Александър Желязков, Десислав Любомиров, Атанаска Китипова
Цитирани разпоредби
- чл. 8, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.12 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.15 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1211 гр. София, 17.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Александър Желязков
Членове:
Атанаска Китипова
Десислав Любомиров при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора и Борислава Ив. Барболова като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20251000601236 по описа за 2025 година Производството е по чл.306, ал.3, вр.чл.313 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от осъдения И. В. М. чрез защитата му адв.И. И. от АК - Видин, срещу определение №470/25.09.2025г. постановено по ЧНД №399/2025 г. по описа на ОС Видин. В жалбата се твърди, че определението на ОС - Видин, с което е отказано допускане на кумулация между наказание „лишаване от свобода“ наложено на молителя по НОХД 374/2025г. по описа на ВОС и наказания „Лишаване от свобода“ наложени с Присъда №********** от 01.11.2023г. на НАКАЗАТЕЛЕН СЪД В МЕЦ, ФРАНЦИЯ и с Присъда №2311000083 от 25.03.2023г. на АПЕЛАТИВНА КАМАРА ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА НА АПЕЛАТИВНИЯ
СЪД НА БЕЗАНСОН, ФРАНЦИЯ, противоречи с разпоредбата на чл.8, ал.2 от НК, тъй-като Франция е страна членка на ЕС и съответно влязла в сила присъда на френски съд трябва да се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Р България.
Иска се отмяна определението и връщане на делото за продължаване на производството от друг съдебен състав.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата. Счита , че. първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са налице основания за 1 допускане на кумулацията, защото нямало доказателства, че присъди на наказателен съд в Мец и на Апелативна камера наказателни дела – Апелативен съд на Безансон във Франция са признати по съответния ред в Република България от бългалски съд. Налице била константно установена практика на Съда на ЕС, според която взаимното признаване на съдебни актове между държави членки на ЕС следва да се извършва без допълнителни формалности. Позовава се на решение на Съда на ЕС от 21.09.2017 г. по делото С – 171/2016 г. за приложението на рамково решение № 208675 на съвета, според диапозитива на което, рамковото решение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска взимането предвид на държава членка на предишна присъда, постановена от друга държава членка, да се обуслови от предварително провеждане на национална процедура за признаване на тази присъда от компетентни съдилища на първата държава членка.
Моли да се отмени акта на първоинстанционния съд във Видин и да да се допусне групиране между присъдите, посочени по-горе .
Осъденият поддържа казаното от защитника.
Прокурорът счита, че жалбата е основателна. Твърди, че не е необходимо чуждата присъда да бъде призната по реда на чл. 463 и следващите от НПК, а следвало да се вземе предвид разпоредбата на чл. 8, ал.
2 НК, защото когато не ставало въпрос за изпълнение, а зачитане на правните последици на чуждестранната присъда, посоченият ред по чл. 463 е неприложим. В хода на такова едно производство, визирано в чл.306 НПК при изследване на предпоставките за групиране на наказанията касателно присъда или присъди, постановени от държава членка на ЕС, неминуемо следвало да се съберат обстойни данни, посредством приложимите инструменти за взаимната помощ и да се изиска прецизна информация от осъдилата лицето държава, в случая Франция, касателно текста на осъдителните им актове, както и безспорно дали наказанието е изтърпяно и кога, и едва тогава да се реши въпроса по същество, във връзка с приложението на чл. 25, вр. чл. 23 НК..
Съдът, след като обсъди изложените в частната жалба доводи, съображенията на страните и прецени всички материали събрани по делото, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,
2 като депозирана в законоустановения срок и от процесуално легитимна страна. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
Производството по ЧНД №399/2025г. по описа на ОС Видин е образувано на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК по молба на осъдения М. за групиране на наказание „лишаване от свобода“ наложено на молителя по НОХД 374/2025г. по описа на ВОС и наказания „Лишаване от свобода“ наложени с Присъда №********** от 01.11.2023г. на НАКАЗАТЕЛЕН СЪД В МЕЦ, ФРАНЦИЯ и с Присъда №2311000083 от 25.03.2023г. на АПЕЛАТИВНА КАМАРА ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА НА АПЕЛАТИВНИЯ
СЪД НА БЕЗАНСОН, ФРАНЦИЯ. Съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.09.2025г., когато е постановил обжалваното определение. Съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на всички страни в производството.
В нарушение на чл.12, чл.13, чл.14, чл.15 и чл.18 от НПК съдът е отказал да допусне групиране на наказанията по посочените съдебни актове, без да даде възможност на страните да направят доказателствени искания и да изразят становището си съществото на делото, както и без да събира и обсъжда каквито и да било доказателства. Видно от протокола за съдебно заседание, преди даване ход на делото прокурорът е изразил становище, че следва да бъдат изискани документи от съдебните власти на Република Франция, към което становище след даване ход на делото се е присъединил и защитника. Без да обсъжда този въпрос, както и какъвто и да било друг въпрос свързан с доказване на релевантните за производството факти, без да даде ход на делото по същество и да изслуша страните, съдът е постановил обжалваното определение, с което практически се е произнесъл по същество на делото.
Допуснатото нарушение е особено съществено, тъй като е свързано с порочно провеждане на цялата процедура по разглеждане на делото в първата инстанция. Практически на страните не е била дадена възможността да упражнят процесуалните си права, като са били лишени от участие в процеса на доказване, какъвто напълно липсва, и от възможност да изложат съображения по съществото на делото.
С оглед на това съдът приема, че искането за отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция формулирано в частната жалба е основателно. Процесуалното нарушение е 3 съществено, тъй като в резултат на него практически се е стигнало до непровеждане на производство пред първата инстанция с участието на страните, коеито нарушение е неотстранимо от настоящата съдебна инстанция. Лишаването на последните от възможността да направят съответни доказателствени искания и да изложат аргументите си по съществото на делото представлява грубо нарушение на основни принципи на наказателния процес. Въпреки тази си незаконосъобразна дейност съдът е постановил съдебен акт, с който, видно от съдържанието на определението се е произнесъл по съществото на делото.
Мотивиран така и на основание чл.334, т.1, вр.чл.306, ал.3, вр.ал.1, т.1 от НПК, Софийски апелативен съд, V-ти състав ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №470/25.09.2025г. постановено по ЧНД №399/2025 г. по описа на ОС Видин.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4