Решение № 324 от 07.05.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Бургас, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна Н. Йорданова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело № 20252100100532 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Б. С. Д., ЕГН********** от *****, чрез адв. Н. Димитров, с адрес на призоваване гр.

София, площад Позитано№2, сграда Перформ Бизнес Център, ет.3 срещу Застрахователно дружество Бул Инс АД, ЕИК831830482, със седалище гр.

София, бул. Джеймс Баучер №87, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано на 03.09.2024г., в местност Живака, в землището на село Ново Паничарево, община Приморско по черен път в пресечна горска местност, при управлението на МПС, рег.№******, при което ищецът е ударен докато си почива на земята по време на сеч на дърва, както и сумата в размер на 4828 лева-имуществени вреди-извършени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция 11.11.2024г до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че водачът на МПС, рег.№****** е нарушил правилата на движение като се е движил с несъобразена скорост с пътните и атмосферните условия. Поддържа се, че в пряка причинно1 следствена връзка с процесното ПТП ищецът получил фрактура на лява илиачна кост с ход към сакроилична става, диастаза на симфиза и множествени фрактури в областта на таза. Посочва се, че ищецът е приет на лечение в УМБАЛ Бургас в периода 03.09.2024г.-17.09.2024г., като е лекуван оперативно с открито наместване на фрактурата на илиачна кост с вътрешна фиксация, извършена е открита репозиция и поставена остеосинтеза с две плаки. Според ищеца впоследствие лечението му продължило с различни рехабилитационни процедури в МБАЛ Средец ЕООД в периода 18.12.2024г.27.12.2024г., а след това в домашни условия, където му е оказвана чужда помощ за изпълнение на ежедневните занимания и тоалет. Посочва, че изпитвал болки, налагало се да пие обезболяващи, влошено било и психичното му състояние.

С исковата молба се ангажират доказателства. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ за автомобил, рег.№***** в периода 28.03.2024г.-27.03.2025г. , както и, че ищецът е сезирал застрахователя с извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, получена от ответника на 11.11.2024г. Въвежда възражение за съпричиняване, което не е конкретизирано. Оспорва иска за неимуществени вреди по размер като завишен и неотговарящ на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

БОС е сезиран с искове по чл. 432, ал.1 вр. чл. 493 от Кодекса за застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, който е допустим предвид изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от КЗ.

Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно се установява се по делото от събраните гласни доказателства –показанията на разпитаните свидетели Х. Д. и Ж. З., че на 03.09.2024г. в местността Живака, в землището на село Ново Паничарево, община Приморско, ищецът Б. С. Д. пострадал по време на обедна почивка докато 2 работил като дървосекач в гората. Свидетелят Х. Д.-син на ищеца поддържа в показанията си, че баща му се бил излегнал в дясно от горски черен път, като една част от тялото му попадало върху пътя. По това време свидетелят Ж. З., който управлявал МПС Тойота, модел Ланд круизър, рег.№******, преминал през горския път и блъснал пострадалия Б. Д.. Свидетелят З. пояснява, че горският път, върху който е станал инцидента е излазен път за извозването на дървесина и не е асфалтиран. Посочва, че отишъл в гората, защото се наложило да се ремонтира трактора, с който свид. Х.в Д. работил, за да събира дървесина, като баща му Б. Д. му помагал. Свидетелят З. тръгнал към тях с личния си автомобил, знаел къде е точното местонахождение на работниците в гората. Спрял се да говори с другите работници, които стояли в страни от пътя и решил да направи маневра на заден ход, за да е по-лесен ремонта на трактора. Преди да предприеме маневрата на заден ход водачът З. тръгнал с автомобила леко напред, тъй като частите били отзад в колата. При тръгването напред той нямал добра видимост и не забелязал ищеца, който се бил излегнал върху пътя. Обяснява, че преди това пострадалият бил предупреден от останалите работници да стане и, че свид. З. идва с колата, но той не се отместил от пътя и отговорил, че няма страшно.

Няма спор по делото, че е налице застраховане на гражданската отговорност на водача на МПС Тойота, рег.№****** при ответника – застраховател по време на настъпването на застрахователното събитие.

От приетото по делото заключение по авто-техническата експертиза на вещото лице В. П., неоспорено от страните и кредитирано от настоящата съдебна инстанция, съдът приема, че водачът Ж. З. предприел маневра с автомобила напред без да се убеди, че изпълнението на маневрата не създава опасност за останалите участници в движението и не е съобразил поведението си с атмосферните условия.

БОС намира, че инцидентът е настъпил на път по смисъла на пар.6, т.1 от ДР на Закона за движението по пътищата път. Според легалната дефиниция в пар.6, т.1 от ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Налице са основания за ангажиране на отговорността на деликвента Ж. З., който е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП Съгласно цитираната разпоредба водач на пътно превозно средство, който ще 3 предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

След инцидента пострадалият Б. Д. е транспортиран до Спешното отделение при УМБАЛ Бургас и постъпил за лечение в Отделението по ортопедия и травматология, където е пролежал в периода 03.09.2024г.17.09.2023г., след което изписан с подобрение. Поставена му е окончателна диагноза фрактура пелвис видно от приложената епикриза, находяща се на стр.8 по делото. Проведени са оперативни процедури с много голям обем и сложност на таза, тазобедрена и колянна става чрез открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, друга неуточнена кост. След протекция на пикочен мехур е извършена открита репозиция и остеосинтеза с две плаки, поставена е примостяваща реконструктивна плака между латерална маса на секрум и илиачна кост и затворена фрактурата на илиачна кост.

По делото е представен болничен лист с поставена диагноза „множествени счупвания на лумбосекрална част на гръбначния стълб и таза закрито“, видно от който ищецът е ползвал отпуск в периода 03.09.2024г.17.10.2024г.

Приложена е епикриза на ищеца от МБАЛ Средец ЕООД за проведена физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателния апарат в периода 18.12.2024г.-27.12.2024г. По снетата анамнеза по данни на пациента е извършен контролен преглед след проведена физиотерапия, като пациентът е съобщил за персистиране на оплакванията от болки в кръста, таза с изтръпване на ляв крак, ограничени и затруднени движения. В периода 18.12.2024г.-27.12.2024г. Б. Д. е ползвал отпуск по болест за провеждането на рехабилитационните процедури в МБАЛ Средец ЕООД.

Вещото лице С. Шкетивиева в изпълненото по делото заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза, посочва, че след инцидента 4 ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване /фрактура/ на лява хълбочна /илиачна/ кост, ангажиращо съответната кръстово-хълбочна става /сакро-илиачна става/, разединяване на лонно съчленение /диастаза на пубична симфиза/, състояние по повод извършване на медицинска операция по повод травмите с поставяне на метални елементи /остеосинтеза/ в УМБАЛ Бургас. Извършени са разходи за лечение от ищеца в размер на 4770лв. за имплант и плака и 53 лв. потребителска такса, които са били необходими за оперативното лечение на описаните счупвания.

На 15.11.2024г. ищецът е бил прегледан при доктор Д.Ч., като му е издаден амбулаторен лист№24320А05274Е и поставена диагноза „счупване на пубиса /срамна кост“ с доуточняване фрактура на таз. По време на прегледа са констатирани нарушена походка и мускулна слабост в двата долни крайника.

В периода 18.12.2024г.-27.12.2024г. е проведена рехабилитация чрез пасивно мускулно-скелетни упражнения в МБАЛ Средец.

Според вещото лице Ш. описаните по-горе травматични увреждания са получени в резултат от притискащо действие с или върху твърди тъпи предмети, като отговарят да са получени по начина, съобщен от пострадалия вследствие на процесното ПТП. Счупването на лявата хълбочна кост, ангажиращо и съответна кръстово-хълбочна става, трайно затруднява движението на ляв долен крайник за срок 10-12 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес. Разединяването на лонно съчленение трайно затруднява движението на двата долни крайника за срок от 10-12 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес.

По време на прегледа от вещото лице Ш. ищецът е съобщил за болка и изтръпване в областта на целия лев крайник, за невъзможност да лежи на лява страна поради болка, да стои прав продължително време поради омаляване на краката, както и, че при ходене на всеки 20-30 метра се налага да спира за кратка за почивка.

Установява се от показанията на свид. Х. Д., депозирана пред настоящата съдебна инстанция, че баща му Б. Д. след изписването от болницата е спазвал в продължение на шест месеца домашен постелен режим, бил на памперси, не можел самостоятелно да се обслужва без чужда помощ, ползвал катетър.

Постепенно започнал да се изправя и близките да го вдигат, като след шестия месец се предвижвал с инвалидна количка. Към разпита на свидетеля, проведен в с.з. на 28.07.2025г., пострадалият се предвижва с помощта на бастун и изпитва постоянни болки в таза и коляното, не може да стои прав повече от пет-шест минути, не може да извършва физическа работа.

Свидетелства, че преди това баща му е бил шофьор, но вече се страхува от 5 автомобили и не може да кара.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Нормата на чл.432 от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, който поема задължение да заплати на увреденото лице обезщетение за причинените му вреди.

По делото беше безспорно установено, че нарушавайки правилата за движение - чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водачът на застрахованото при ответника МПС, за което е сключена застраховка „гражданска отговорност“ е допуснал ПТП, вследствие на което са причинени твърдяните в исковата молба телесни увреждания на ищеца. Предвид събраните в настоящето производство писмени и гласни доказателства БОС приема за доказан по категоричен и несъмнен начин фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.

Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е съпричиняване, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.