Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 64 от 04.05.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Наказателно дело от общ характер 857/2026
Вид
Присъда № 64
Подписан
04.05.2026
В сила
20.05.2026
Състав
Асен Иванов Даскалов

Цитирани разпоредби

  • чл.30 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл.31 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 3, ал. 2, т. 1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл.73 ал.1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл.11 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.354а ал.3 т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл.55 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.55 ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.93 т.7 · Наказателен кодекс
  • чл.93 т.9 · Наказателен кодекс
  • чл.9 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.212 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.371 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.372 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ

/Присъда №64/04.05.2026г. по НОХД №857/2026г.по описа на РСПЛЕВЕН/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е повдигнала обвинение срещу Н. Н. К. ЕГН: ********** - за това, че на 09.02.2026г. в гр.Плевен, държал без надлежно разрешително /чл.73 ал.1 и чл.30 ЗКНВП/ високорискови наркотични вещества, както следва: 0,147 гр. ДМС и метамфетамин на стойност 5,28€, 0,078 гр. метамфетамин на стойност 2,8€, 0,089 гр. метамфетамин на стойност 3,15€, 0,198 грама марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 5,02 %, на стойност 2,04€, всичко на обща стойност 13,27€ - престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК.

В хода на съдебното производство подсъдимият Н. Н. К. отправи искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК и по – конкретно – при условията на чл.371 т.2 НПК. Съобразявайки, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, Съдът на основание чл.372 ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на РП - ПЛЕВЕН поддържа повдигнатото обвинение и счита същото за доказано по несъмнен начин. Относно параметрите на наказателната отговорност счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл.55 НК, в размер на около единадесет месеца лишаване от свобода, с приложението на чл.66 НК, като на основание чл.55 ал.3 НК, да не бъде налагано наказание глоба.

Защитникът на подсъдимия счита, че обвинението е доказано по безспорен начин. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в минимален размер, изпълнението на което, да бъде отложено за подходящ изпитателен срок. Подсъдимият пледира в същия смисъл и изразява съжаление за извършеното деяние.

От направеното от страна на подсъдимия самопризнание съобразно чл.371 т.2 НПК, както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които ги подкрепят, Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Н. Н. К. е ***, български гражданин, със средно-специално образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН: **********.

Към 09.02.2026г. подсъдимият Н. Н. К. не притежавал разрешително за дейности по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Въпреки това, към посочената дата и без надлежно 1 разрешително /чл.73 ал.1 и чл.30 ЗКНВП/ имал в свое държане високорискови наркотични вещества, както следва: 0,147 гр. ДМС и метамфетамин на стойност 5,28€, 0,078 гр. метамфетамин на стойност 2,8€, 0,089 гр. метамфетамин на стойност 3,15€, 0,198 грама марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 5,02 %, на стойност 2,04€, всичко на обща стойност 13,27€. На същата дата, около 13:30 часа, К. бил извън дома си /гр.ПЛЕВЕН ул. „***“ №8а, ап.007/, като в десен джоб на дрехата си носел един брой станиолова свивка, съдържаща 0,089 гр. метамфетамин на стойност 3,15€. Всички останали наркотични вещества, отбелязани по-горе, държал в дома си, в полиетиленови пликчета, хартиени и станиолови свивки.

Междувременно, полицейските органи при ОДМВР-ПЛЕВЕН, получили оперативна информация, че К. държи в себе си наркотични вещества. Била създадена съответна организация, при което дежурни полицейски служители – Г.М.Г., И.Д. и П.В.С. локализирали подсъдимия, който се придвижвал в близост до нон-стоп, находящ се в гр.ПЛЕВЕН, бул.

„***“ №74. Приближили К., легитимирали се и го попитали дали държи в себе си забранени от Закона предмети, при което подсъдимият отговорил отрицателно. След това, под предлог, че изважда личната си карта, К. бръкнал в десния джоб на дрехата си и хвърлил на земята вече споменатата станиолова свивка, съдържаща метамфетамин. Полицейските органи запазили местопрестъплението и сигнализирали своите колеги от 01 РУ-ПЛЕВЕН, за необходимост от изпращане на разследващ екип, за извършване на оглед на местопроизшествие. Докато изчаквали пристигането на такъв екип, Н. К. по свой почин уведомил полицейските служители, че в дома си също държи наркотични вещества, които желае да предаде доброволно – и именно това сторил по-късно на същия ден, като с нарочно съставения Протокол, предал на св.П.С. 0,147 гр. ДМС и метамфетамин на стойност 5,28€, 0,078 гр. метамфетамин на стойност 2,8€, 0,198 грама марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 5,02 %, на стойност 2,04€, съхранявани в полиетиленови пликчета, хартиени и станиолови свивки; срещу разписка от същата дата, така приобщените наркотични вещества били предадени на разследващия полицай по делото /л.36 от ДП/.

С първо действие по разследването – оглед на местопроизшествие, извършен при условията на чл.212 ал.2 НПК, започнало досъдебно производство пр.пр. №110***г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, в хода на което, Н.

Н. К. бил привлечен към наказателна отговорност, за извършено престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК.

Така изложената фактическа обстановка се приема от Съда за безпротиворечива и в съответствие с направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК. Доказва се по убедителен начин от събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали, както следва:

2 показания на свидетелите Г.М.Г., П.В.С. /л.19 – 22 от ДП/. Единственият аспект от показанията на свидетелите, който Съдът не приема, се отнася до направени от страна на подсъдимия извънсъдебни признания на неблагоприятни за него факти и обстоятелства, тъй като в тази част, показанията на свидетелите влизат в разрез с изискванията на НПК /Решение № 55 от 24.01.2003 г. на ВКС по н. д. № 74/2002 г., II н. о., Решение № 717 от 15.11.2007 г. на ВКС по н. д. № 419/2007 г., I н. о./. Ето защо, в частта на свидетелските показания, в които части се възпроизвеждат направени от страна на К. извънсъдебни самопризнания, Съдът приема свидетелските показания за недопустими и не основава Присъдата си върху тях;

Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л.2 – 7 от ДП/;

Протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум /л.8 – 13 от ДП/; заключение по физико-химическа експертиза /л.27 – 33 от ДП/, от което се установяват вида, количеството, спецификите на високорисковите наркотични вещества, посочени по-горе, като в резултат на изследването, е изразходвано цялото им количество; вещото лице отбелязва, че метамфетаминът и канабисът са поставени под контрол в Списък І съобразно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗКНВП - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“. Съдът счита експертното заключение за обективно, обосновано, небудещо съмнение в неговата правилност, поради което му отдава вяра;

Протокол за доброволно предаване от 09.02.2026г. /л.34 от ДП/;

Протокол за оценка на наркотични вещества /л.35 от ДП/, от който се установява стойността на високорисковите наркотични вещества, инкорпорирана в изложението по-горе; веществени доказателства – опаковки към опаковки към ХЕ №5***г. на БНТЛ при ОД на МВР-Плевен, приложени към предната корица на материалите на ДП; характеристична справка /л.25 от ДП, л.16 от делото/; справка за съдимост /л. 9 от делото/.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, Н. Н. К. ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК – на 09.02.2026г. в гр.Плевен, държал без надлежно разрешително /чл.73 ал.1 и чл.30 ЗКНВП/ високорискови наркотични вещества, както следва: 0,147 гр. ДМС и метамфетамин на стойност 5,28€, 0,078 гр. метамфетамин на стойност 2,8€, 0,089 гр. метамфетамин на стойност 3,15€, 0,198 грама марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 5,02 %, на стойност 2,04€, всичко на обща стойност 3

13,27€.

Налице е деяние, изразило се в действие – държане /трайно осъществяване на фактическа власт/ върху високорискови наркотични вещества - 0,147 гр. ДМС и метамфетамин на стойност 5,28€, 0,078 гр. метамфетамин на стойност 2,8€, 0,089 гр. метамфетамин на стойност 3,15€, 0,198 грама марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 5,02 %, на стойност 2,04€, всичко на обща стойност 13,27€; както вече беше отбелязано, метамфетаминът и канабисът са поставени под контрол в Списък І съобразно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗКНВП „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“. Същевременно, съобразно чл.73 ал.1 ЗКНВП, за медицински, научни и лабораторни изследвания, за образователни цели, както и за поддържане работното състояние на служебните кучета, разкриващи наркотични вещества, е допустимо издаването на разрешение на физически и юридически лица да произвеждат, придобиват, внасят, изнасят, съхраняват и използват ограничени количества високорискови наркотични вещества. При положение обаче, че разрешение за подобно боравене с високорискови наркотични вещества не е налице, приложима е забраната, предвидена в чл.30 ЗКНВП, съобразно която „Забранява се производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от списъка по чл. 3, ал. 2, т.

1.“ – какъвто е и настоящият случай, доколкото Н. Н. К. не попада нито в хипотезата на чл.73 ал.1 ЗКНВП, нито – в тази на чл.31 ЗКНВП /също предвиждаща възможност за издаване на разрешение за боравене с ограничени количества наркотични вещества - за медицински, научни и лабораторни изследвания и образователни цели/.

Авторството на деянието, както и самото изпълнително деяние се доказват пряко от направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК, показанията на свидетелите Г.М.Г., П.В.С. и Протокол за доброволно предаване от 09.02.2026г. Косвено се доказват от Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, Протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум, веществени доказателства – опаковки към опаковки към ХЕ №5***г. на БНТЛ при ОД на МВР-Плевен.

Видът, количеството, естеството, характеристиките и стойността на високорисковото наркотично вещество се установяват пряко от заключението по приетата физико-химическа експертиза, Протокола за оценка на наркотични вещества, Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, Протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум.

От субективна страна, деянието по чл.354а ал.3 т.1 НК е извършено при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК:

4 подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици /държане на високорисково наркотично вещество без надлежно разрешително/ и е целял настъпването на тези последици. Красноречиво в тази насока свидетелства обстоятелството, че подсъдимият се опитал да изхвърли /да се освободи от/ държаното количество метамфетамин, в хода на полицейската проверка, както и че самостоятелно предложил на полицейските служители да им предаде находящите се в дома му, високорискови наркотични вещества. Субективната страна на деянието се доказва по убедителен начин от доказателствените материали посочени по – горе, от които се доказва и неговата обективна страна.

Наред с това, Съдът намира, че деянието не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.93 т.9 НК, съобразно която легална дефиниция „"Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид…“. Действително, касае се за малки количества високорискови наркотични вещества, на относително ниска стойност /13,27€/, но деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК. Следва да бъде подчертано, наред с това, че макар да се касае за малко по своето количество наркотично вещество, чиято стойност, също не е твърде висока, все пак, съдебната практика е отколешна, трайна и безпротиворечива в посока на това, че при преценка както на предпоставките на чл.9 ал.2 НК, така и на тези по чл.93 т.7 НК, стойността на имуществата е важен, но не единственият критерий. Особено съществено е това, че тази трайна съдебна практика касае престъпления с различна насоченост – както такива, които са против собствеността /където е напълно разбираемо стойността на имуществото да е основен признак при преценка на обществената опасност на деянието/, така и такива, които са против стопанството, реда и общественото спокойствие, общоопасни престъпления и др.; в тази насока могат да бъдат посочени например Решение № 37 от 21.1.1974 г. по н. д. № 860/73 г., I н. о., Решение № 64 от 8.II.1972 г. по н. д. № 658/71 г., II н. о., Решение № 82 от 24.08.2020 г. на ВКС по н. д. № 251/2020 г., III н. о., НК, Решение № 87 от 21.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 63/2015 г., I н. о., НК, Решение № 297 от 22.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 946/2013 г., II н. о., НК, Решение № 354 от 26.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 1090/2013 г., I н. о., НК, Решение № 289 от 12.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 739/2013 г., I н. о., НК и много други. Наред с това, следва да бъде подчертано, че съдебната практика е отколешна, трайна и безпротиворечива в посока на това, че при преценка както на предпоставките на чл.9 ал.2 НК, така и на тези по чл.93 т.7 НК, следва да бъдат взети предвид не само обществената опасност на деянието, но и тази на дееца. На първо място, тук следва да бъде посочено Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, където в мотивите на раздел ІІ, т.7, се посочва: