Решение № 128 от 03.12.2021, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Нова Загора, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ

Административно наказателно дело № 20212220200406 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Настоящата жалба е подадена от „АЛАДИН ФУУДС" ООД, вписано в TP на АВ към МП сЕИК 115271421, със седалище и адрес на управление: **************, представлявано от К.А.Х., с ЕГН **********, действащ в качеството си на Управител чрез адв. Л.П. Б., със съдебен адрес в гр.София, район Люлин, бул. Европа №119 срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 585869-F613106 от 16.07.2021 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности" град Бургас в Централно управление на НАП.

В жалбата се твърди,че с наказателното постановление на „Аладин фуудс" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева - за това, че на 19.05.2021 г. в търговски обект - бърза закуска „Аладин фуудс", находящ се в гр. Нова Загора, ул. Петко Енев № 57, стопанисван и експлоатиран от проверяваното дружество, се установило, че на конкретно посочени в наказателното постановление дати поверяваното лице регистрира продажби в данъчна група „А"- резерв 1 НЗОК, вместо в данъчна група „Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност, с което било прието, че е осъществен състава на чл. 27, ал.2 във връзка с ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл. 66, ал.2, т.З от ЗДДС.

Изразява се от жалбоподателя несъгласие с констатациите, обективирани в оспорвания Акт за установяване на административно нарушение и наказателното постановление и се оспорват, като неверни. Твърди се, че не било извършено описаното деяние, респ. че деянието е несъставомерно.

Търговско дружество „Аладин фуудс" ООД стопанисвало обект за бързо хранене, като 1 предлагало за продажба храни и безалкохолни напитки. Дружеството не предлагало продукти от група „А", респ. не предлагало продукти, на които начислява ДДС в размер на 0 %. Това твърдение било видно от представените към настоящата жалба дневни финансови отчети - 2 броя. От съдържанието на отчетите се установявало, че търговецът предлага стоки и услуги като начисления ДДС върху тях е в размер на 9 % или 20 %.

Предвид изложеното жалбоподателят счита, че констатациите на актосъставителя са неверни и не отговорят на действителната фактическа обстановка.

След извършване на процесната проверка, било информирано за проблема дружеството, което поддържало системата за управление на продажбите - Мистрал Софтуер ЕООД.

Представители на дружеството уверили, че имат подобен проблем и с други клиенти, които използват фискални устройства DATECS FP2000, какъвто се ползвал и в процесния обект.

Били уведомени, че се наблюдава несъответствие при програмирано допълнително плащане във фискалното устройство, а именно - при плащанията въвеждани в паметта на фискалното устройство след извършени доставки по домовете. Въпреки че е било програмирано и отчитано в данъчна група „Г" с 9 % ДДС, типа на плащане като параметър, който се подавал от фискалното устройство като данни към НАП било тип резерв 1 - НЗОК. По този начин,регистрираните в обекта продажби в група „Г“ се отчитали в НАП,като такива от данъчна група „А“,т.е.налице било несъответствие между подадената и получената информация от НАП.

Предвид изложеното се обосновавал извод, че проверяваното търговско дружество е извършило всичко необходимо с оглед спазване на данъчните закони, като установеният от органите по приходите проблем не се дължал на причина, за която търговецът отговаря и която той може да отстрани.

От друга страна, дори и да се приемело, че продажбите от данъчна група „Г" неправилно са регистрирани, като такива от данъчна група „А", то върху стойността на всички продукти, отчитани като такива от данъчна група „А", е бил начисляван ДДС на стойност 9 % т.е. дължимия в конкретния случай данък е бил начислен и внесен в бюджета, поради което държавният бюджет не е бил ощетен. В този смисъл, дори и да е допусната неточност при регистрацията на продажбите, то тя се свеждала до неправилно регистриране на данъчната група към която принадлежат продажбите върху които се начислява ДДС на стойност 9 %, а не до неправилно начислена ставка на данъка върху добавената стойност.

На следващо място се твърди,че за правилното и законосъобразно развитие на производството пред административнонаказващия орган, било нужно изричното и конкретно посочване на продажба на стока или услуга, извършена в обекта, стопанисван от касатора, която продажба на стока или услуга е следвало да бъде отчетена в група Т", но е отчетена в друга група (група "А", според АУАН и НП) по смисъла на Наредба №Н-18. В конкретния случай, това изискване не е спазено. Липсата на конкретно посочване на продажба на стока или услуга (стоки или услуги) в процесното НП, която според 2 актосъставителя е неправилно отчетена в група "А" вместо в друга група по смисъла на чл.

27, ал. 1 от Наредба №Н-18, представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като препятствало правото на защита на наказаното лице - да узнае заради извършването на какво точно нарушение е ангажирана отговорността му.

В случай, че въпреки гореизложеното съдът приеме, че „Аладин фуудс" ООД е извършило административното нарушение, описано в НП, то се моли съдът да има предвид следното:

Атакуваното Наказателно постановление било издадено от наказващия орган в нарушение на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, която разпоредба задължавала последният да извърши задълбочена проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Законът за административните нарушения и наказания не съдържал дефиниция за "маловажен случай", поради което и предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, последната следвало да се извлече от НК.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" бил този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Преценката за "маловажност" следвало да се прави на база фактическите данни по съответния казус-вида на нарушението, начина на извършването му, вредните последици, степента на обществена опасност, охранявания с нарушената норма обект на защита, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчита същността и целите на административнонаказателната репресия.

В тази връзка жалбоподателят счита, че са налице единствено и само смекчаващи вината обстоятелства, а именно: липсата на други нарушения на фискалната политика, които да са установени при извършената проверка, както и обстоятелството, че в случая не се касае за неотчитане на приходи, държавният бюджет не е ощетен, нарушението е извършено за първи път. Всички тези обстоятелства давали основание да се приеме, че очевидно описаното в АУАН административно нарушение разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията по чл.27, ал.2 от Наредба №Н18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, както и че предвидения дори минимален размер на санкцията се явява несъразмерно тежък на извършеното нарушение.

Предвид всичко гореизложено жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да се отмени оспорваното № 585969-F613106 от 16.07.2021г.,издадено от Началник отдел“Оперативни дейности гр.Бургас в ЦУ на НАП,като неправилно и незаконосъобразно,както и да му се присъдят сторените по делото разноски.

Жалбоподателят или негов представител не се явяват в откритото съдебно заседание и не изразяват становище.

АНО също не изпраща представител за участие в о.с.з.,но чрез своя процесуален представител-юрк.Д.Ж. депозира писмено становище по жалбата.Заявява,че същата е 3 неоснователна,респ. обжалваното НП е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено като такова.Твърди,че по безспорен начин е установено процесното административно нарушение,което било формално и се касаело за обективна отговорност на нарушителя и не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Районна прокуратура Сливен не изразява становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното:

Св.П.К. и друг служител на НАП-А.С. извършили проверка на търговски обект,стопанисван от жалбоподателя,находящ се в гр.Н.Загора,на ул.“П.Енев“,№57-бърза закуска.Проверката е извършена по спазване на данъчното и осигурителното законодателство.В обекта не се установила разлика в касовата наличност.Фискалните бонове съдържали всички изискуеми законови реквизити.Извършена е била контролна покупка от страна на проверяващите,преди започване на проверката на стойност 6.57лева,за което е бил издаден касов бон №0366663 0144/19.05.21г.

Установено е още в хода на проверката,че за периода 01.01.2021г. до 18.05.2021г. има регистрирани продажби в група А,резерв 1-НЗОК.Установени са и регистрирани продажби за периода 01.01.2021г.до 10.02.с.г.отчетени в данъчна група „Б“ и „Г“,като допълнително плащане 1 и отложено плащане.В тази връзка са дадени обяснения от Управителя на обекта,че става въпрос за плащания по ваучер и разносна търговия.За така извършената проверка е съставен констативен протокол серия АА с бл.№0067242/19.05.2021г.Проверката е продължила един час,видно от същия протокол.Протоколът е подписан от проверяващите и присъстващите К.П. и Д.Х.-служители в дружеството-жалбоподател.

Св.К. в с.з.потвърди констатациите от проверката,чрез своите показания.Св.М. заяви,че в негово присъствие и на другите лица – актосъставител,П.А. и представител на дружеството-нарушител е бил съставен АУАН.

Въз основа на констатациите от проверката и след извършен преглед в информационните масиви на НАП и разпечатана справка за регистрирани данни от Z задачи за ФУ с рег.№4224984 е съставен АУАН №F613106/24.05.2021г. от св.П.К., в присъствието на участвалата в проверката П.А. и неприсъствалия на проверката Т.М. и представител на жалбоподателя, в офиса на НАП Бургас.Актът е съставен за констатираното административно нарушение,изразяващо се в това,че на посочените в АУАН дати има регистрирани множество продажби и за точно посочени суми.Жалбоподателят като лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г.на МФ регистрира продажби в данъчна група „А“-резерв 1-НЗОК,вместо в данъчна група „Г“-за стоки и услуги,продажбите, на които се облагат с 9% ДДС.Посочено е в процесния АУАН,че с това си деяние нарушителя е осъществил състава на нарушение по чл.27,ал.2 във вр. с ал.1 от горецитираната Наредба и във вр.с чл.66,ал.2,т.3 от ЗДДС.Непосредствено след съставянето му препис от АУАН е бил връчен на упълномощено от нарушителя лице.

Постъпило е писмено възражение от нарушителя вх.№ на НАП 26-А496/31.05.2021г.,което по своето съдържание е сходно със съдържанието на процесната 4 жалба.Към същото са приложени копие от договор с фирмата доставчик на софтуерния продукт за „връзка“ с НАП и регистриращи продажбите,както и уведомително писмо от фирмата доставчик до жалбоподателя,съдържащо обяснение на възникналия проблем.

На основание съставения АУАН е било издадено обжалваното НП от Н-к отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП Даниел Вълканов,с което на апелатора на основание чл.185,ал.2 ,изр.2 във вр.с чл.185,ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500/петстотин/лева.Препис от НП е връчено на представителя на жалбоподателя на 04.08.2021г.,а жалбата е подадена по пощата на 09.08.2021г.,видно от приложеното по делото копие на пощенски плик.

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.