Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5326 от 09.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 6670/2024
Вид
Решение № 5326
Подписан
09.12.2024
В сила
22.05.2025
Състав
СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 19, ал. 1, т. 1 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 20, ал. 1 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 20, ал. 1, т. 1 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 51 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 8, ал. 2 и ал. 3 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 8, ал. 2 и ал. 3 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 5326 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря Бранимира В. И.а Пенова като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20241110206670 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ АД, ЕИК *********, против Наказателно постановление № 299 от 18.07.2023 г., издадено от Началник на ГПУ – София към РДГП – Аерогари – ГДГП – МВР, с което на основание чл. 51 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) за нарушение чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се поддържа, че в случая са допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство – непосочване в АУАН и НП на законовите разпоредби, за които се твърди, че са нарушени. Акцентира се, че и в двата процесуални документа е посочено, че са нарушени чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, но последната разпоредба е неприложима, тъй като "***" АД е превозвач, а нормата създава задължения за чужденците, които влизат или преминават транзитно през територията на Р.България, а не за превозвача. Сочи се, че разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ предвижда задължение за превозвача 1 да установи редовността на документа за пътуване на чужденеца и наличието на българска виза, когато такава е необходима, като тази норма е бланкетна и не дава яснота за правното основание. На следващо място се твърди нарушение на нормите на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, тъй като не са посочени императивните разпоредби на паспортно-визовия режим, които са нарушени. Поддържа се, че в случая е налице недоказаност на нарушението, тъй като съгласно чл. 20 от Регламент (ЕО) № 562/2006 г. вътрешните граници могат да се преминават на всяко място, без да се извършва гранична проверка на лицата, независимо от тяхната националност, респ. нарушението е несъставомерно.

По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление изцяло.

В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от юрк. ***, с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа становище за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, респективно моли същото да бъде потвърдено, а депозираната срещу него жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.05.2023 г. около 15:00 ч. в гр. София на ГКПП – Аерогара София, при извършване на гранична проверка на влизане в страната на пътници, пристигнали с полет FB432 от Париж за София, било установено, че след като е бил длъжен да провери документите за пътуване преди да извърши услугата по превозване на лицето ***, род. на *** г., гражданство ***, с документ за пътуване на лице с друго гражданство № ********. изд. на *** г. от Франция, превозвачът „***“ АД превозил пътника до Р. България без валидна виза или разрешение за пребиваване, като издал превозни документи – билет и бордна карта.

2

Проверката била извършена от свидетеля С. *** М., който констатирал, че лицето притежавало единствено документ за пътуване на лице с друго гражданство, издаден от Р.Франция.

Въз основа на така извършената проверка и констатациите при същата, свидетелят С. *** М., заемащ длъжността командир на отделение при ГКПП – Аерогара София, съставил акт за установяване на административно нарушение № 285 на 08.06.2023 г. срещу дружеството – въззивник „***“ АД, с който било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на 19.05.2023 г. около 15:00 часа на ГКПП – Аерогара София, след като е бил длъжен да провери документите за пътуване преди да извърши услугата по превозване на гражданската на *** ***, род. на *** г., притежаваща документ за пътуване на лице с друго гражданство № ********, изд. на *** г. от Франция, я е превозил до Р. България без валидна виза или разрешение за пребиваване, като издал превозни документи – билет и бордна карта.

Нарушението било квалифицирано от актосъставителя по чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.

АУАН бил съставен в присъствието на свидетелите П. К. и *** в отсъствието на представител на жалбоподателя, който бил редовно призован за съставяне на АУАН, но не изпратил представител. АУАН бил връчен на надлежно упълномощено лице на 09.06.2023г. който посочил възраженията си.

В АУАН не било посочено защо е необходима виза на лицето, нито били посочени разпоредбите, които вменяват задължение на граждани на трети страни да притежават виза.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № 299 от 18.07.2023 г., издадено от Началник на ГПУ – София към РДГП – Аерогари – ГДГП – МВР, с което на основание чл.

51 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) за нарушение чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – 3 актосъставител С. *** М. и свидетелите П. И. К. и К. Н. М..

От показанията на свидетелите С. *** М., П. И. К. и К. Н. М. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетелите представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същите са възприели непосредствено фактически обстоятелства, възпроизведени в административнонаказателното производство, като съдът се довери на показанията им и ги кредитира изцяло.

От същите се установява, че превозената от дружеството – въззивник гражданка на *** е пътувала единствено с документ за пътуване на лице с друго гражданство, издаден в Р.Франция, без да е притежавала разрешително за пребиваване или виза.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В 4 този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи компетентността им.

Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като са връчени надлежно на представител на санкционираното лице.

На следващо място съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, в която връзка е необходимо да бъде отбелязано следното:

Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват. Съдържанието на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ е възпроизведено и в чл. 8, ал. 1 от същия закон.

В чл. 20, ал. 1 ЗЧРБ са посочени задълженията, които има превозвач, който превозва по въздух до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата. Съгласно т. 1 превозвачът трябва да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква.

В чл. 8, ал. 2 и ал. 3 ЗЧРБ са посочени случаите, при които не се изисква виза – когато това е предвидено в Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в международен договор, по който Република България е страна, или в акт на Министерския съвет, както и когато чужденецът притежава валидно разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.

Изискването за наличие на виза при влизане на територията на Р.България, следва обаче от разпоредбата на чл. 1 от Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15.03.2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване. Съгласно чл. 1, т. 1 от този регламент, гражданите на третите страни, които са изброени в списъка в Приложение 1, трябва да притежават 5 виза при преминаване на външните граници на държавите-членки. Видно от това приложение, гражданите на *** следва да притежават редовна виза за влизане в Р.България, така както е приел и предходен състав при първото въззивно разглеждане на делото, а и касационният състав, върнал делото за ново разглеждане.

Визираната по – горе разпоредба обаче не е посочена нито в АУАН, нито в НП, което представлява и по мнението на настоящия съдебен състав нарушение на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т.

6 от ЗАНН. Следва да се държи сметка, че в АУАН липсва каквото и да е позоваване на Регламент (ЕС) 399/2016, а в атакуваното наказателно постановление позоваването е на чл. 6, ал. 1, т. б, според който текст при планиран престой на територията на държавите членки с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180 - дневен период, при което се отчита 180 – дневният период, предшестващ всеки ден от престоя, за влизането на гражданите на трети страни се прилагат следните условия: да притежават валидна виза, ако такава се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета (1), с изключение на случаите, когато те притежават валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване.

Видно от изложеното и тук липсва позоваване на Регламент (ЕО) № 539/2001, който реално съдържа задължението за наличие на виза /в този смисъл Решение № 3505 от 28.05.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 3427/2021 г. и Решение № 6664 от 24.11.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 8034/2020 г./.