Решение № 260011 от 10.01.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 313/2021
- Вид
- Решение № 260011
- Подписан
- 10.01.2025
- Състав
- ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е гр.
София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на единадесети октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав съдия
Евгени Георгиев и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. № 313/2021 г., докладвано от съдия Георгиев, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. По исковата молба на ищеца Л.К.
[1] Л.К. е заявила в искова молба от 11.01.2021 г., че тя, покойната ѝ майка Д.П.и И.П. са били осъдени със съдебно решение, влязло в сила, да заплатят на К. К.-П.:
- 89 970,00 щ. д. плюс законната лихва от 01.04.1999 г.;
- 19 569,00 лева разноски. В решението си съдът не е приемал, че Л.К., Д.и И. П.солидарно са дължали на К. К.-П. сумите и не ги е осъждал за солидарното им заплащане.
[2] Въз основа на решението на 10.03.2006 г. съдът е издал изпълнителен лист. В него съдът също не е вписал, че сумите са се дължали солидарно.
[3] Впоследствие, по молба на К. К.-П. частен съдебен изпълнител (ЧСИ) И.е образувала изпълнително дело. По него ЧСИ И.е продала на публична продан за 170 000,00 лева апартамент, собственост на Л.К.. На 15.01.2007 г. ЧСИ И.е възложила апартамента на купувача.
[4] По-късно изпълнителното дело е преминало от ЧСИ И.към ЧСИ Б.. Той е насочил изпълнението към търговски обект, от който Л.К. и Д.П.са притежавали 2/3 идеални части. Този обект е бил техен, защото е бил построен в имот, от който те са притежавали 2/3 идеални части.
[5] Понеже всеки от длъжниците е отговарял разделно, Л.К. е изчислила, че 200 349,98 лева е бил сборът от нейното задължение и това на майка ѝ. За да погаси това общо задължение, на 03.12.2008 г. Л.К. е внесла по сметка на ЧСИ Б.30 349,98 лева (30 349,98 лева+170 000,00=200 349,98). Въпреки че Л.К. и Д.П.са били вече погасили задълженията си, на 25.04.2009 г. ЧСИ Б.е възложил на К. К.-П. търговския обект срещу заплащане на 155 100,00 лева.
[6] Междувременно, на 22.04.2009 г. Л.К. и Д.П.са предявили иск пред СГС, че не са дължали 100 174,89 лева - остатъка от вземането по изп. дело на ЧСИ Б.- защото те са били заплатили своята част от дълга, а остатъкът е бил задължението на И.П.. В хода на делото е починала Д.П.и съдът е конституирал като ищец наследникът ѝ по закон М.Д.. На 06.07.2018 г. Л.К. е закупила от М.Д. наследството, оставено от Д.П.на М.Д.. На 02.07.2020 г. е влязло в сила решение на СГС, с което той е уважил иска за недължимостта на 100 174,89 лева.
[7] Л.К. твърди, че след като тя и Д.П.са били заплатили дълга си към момента на провеждането на публичната продан и възлагането на търговския обект, тези изпълнителни действия са били неправомерни. От тях те са претърпели вреди от продажбата на техните 2/3 идеални части от търговския обект, чиято пазарна стойност към момента на публичната продан е била 312 000,00 лева. К. К.-П. е причинила вредите, тъй като ЧСИ е предприемал действията, които тя е искала от него, и отговорността за тях е била на К. К.-П., а не на ЧСИ. Затова Л.К. моли съда да осъди К. К.-П. да ѝ заплати:
- 100 174,89 лева, като част от претърпените вреди за 312 000,00 лева;
- 120 852,79 лева обезщетение за забава от 25.04.2009г. до 10.01.2021 г.
[8] Л.К. е предявила и още четири евентуални иска, като с първия е предявила и допълнителен иск. Условието за разглеждането им е, ако съдът отхвърли основния иск, да разгледа първия евентуален иск, а да разгледа всеки следващ евентуален иск, ако отхвърли предходен евентуален иск.
[9] Тези евентуални искове са за това съдът:
- да осъди К. К.-П. да заплати на
Л.К. 100 174,89 лева, понеже чрез надплащането им Л.К. е била увредена, както и 120 852,79 лева обезщетение за забава от 25.04.2009 г. до 10.01.2021 г.;
- да признае Л.К. спрямо К. К.-П. за собственик на 2/3 идеални части от търговския обект и да осъди К. К.-П. да ѝ предаде владението му;
- да осъди К. К.-П. да заплати на
Л.К. 320 000,00 лева, които са били пазарната стойност на 2/3 идеални части от търговския обект към момента на отчуждаването му от К. К.-П., плюс законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане;
- да осъди К. К.-П. да заплати на Л.К. 100 174,89 лева, тъй като К. К.-П. ги е получила без основание плюс законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-13 и уточнителната молба, л. 86-100).
2. По писмения отговор на ответника К. К.-П.
[10] К. К.-П. е оспорила предявените искове. Тя е заявила, че:
1. изпълнителните действия са били извършени не от нея, а от ЧСИ Б.и тя не отговаря за тях;
2. законосъобразността на действията на ЧСИ Б.по изп. дело е била проверявана от съд и те са били потвърждавани;
3.
Л.К., Д.и И.
П.са дължали солидарно на К. К.-П., което е било установено в решението на съда, с което те са били осъдени да заплатят сумите;
4. нищожно е решението на СГС, с което е приел, че Л.К. не е дължала на К. К.-П. 100 174,89 лева, понеже съдът го е постановил извън правораздавателната си власт - тълкувал е решение на друг съд;
5.
К. К.-П. е собственик на имота, тъй като е придобила собствеността с постановлението за възлагане;
6. правото на иск е погасено по давност, която е започнала да тече най-късно на 25.04.2009 г. Затова К. К.-П. моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 57-69 и молбата, л. 140-142).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
[11] Л.К. и И.П. са брат и сестра, а Д.П.е тяхна майка (удостоверението за наследници, л. 124). На 15.04.1993 г. Л.К., И.П. и Д.П.са получили разрешение за строеж на сграда. Тя е следвало да бъде построена в собствения им имот в ж. к. „Лозенец“, на ул. „*****, от който те са притежавали по 1/3 идеална част. Сградата е била построена и въведена в експлоатация (протокола за съдебна делба, л. 111-112; разрешението за строеж, л. 122; разрешението за ползване, л. 123; скицата, л. 133). По това време Люляна К. е била в брак с Н.К. (удостоверението за граждански брак, л. 110).
[12] През 2004 г. Д.П.е прехвърлила на Л.К. собствеността върху апартамент № 7 на третия етаж в сградата на ул. „***** (нотариалния акт, л. 168). С влязло в сила решение от 13.02.2006 г. по гражданско дело 487/2005 г. на ВКС, Д.П., Л.К. и И.П. са били осъдени да заплатят на К.Х. К.-П. 89 970,00 щ. д. плюс законната лихва от 01.04.1999 г., както и 19 569,00 лева разноски по делото (изп. лист, л. 161). Въз основа на решението съдът е издал и изпълнителен лист, в който не е било вписано дали сумите са се дължали солидарно или разделно от тримата ответници, съответно при какви квоти (пак там).
[13] За събирането на това вземане е било образувано изп. (молбите, л. 101-102 и л. 182-183). В хода на изп. дело е бил изнесен на публична продан апартамент № 7 на третия етаж в сградата на ул. „***** и е бил възложен на К. К.-П. за 170 000,00 лева (постановлението, л. 169).
След това изпълнителното дело е било прехвърлено при ЧСИ А.Б.и той е продължил изпълнителните действия по него (молбите, възражения и мотиви, л. 173-186; постановлението за възлагане, л. 165).
[14] На 03.12.2008 г. Л.К. е внесла по сметка на
ЧСИ Б.30 349,98 лева (вносната бележка и нареждането-разписка, л. 166-167).
Тя е заявила пред ЧСИ Б., че сумите по изпълнителния лист са се дължали разделно от тримата длъжници, а не солидарно, и затова Л.К. и Д.П.не са дължали вече нищо по изпълнителното дело (молбите, л. 173-181).
[15] По писмено искане на взискателя
К. К.-П. ЧСИ Б.е насрочил опис и оценка на още един имот - търговски обект в сградата на ул. „***** (призовката, л. 307). К. К.-П. е твърдяла, че тримата длъжници по изпълнителното дело са дължали сумите солидарно, защото друго не е следвало от решението, с което е било установено задължението (възражението, л.
184-185).
[16] На 22.04.2009 г. Л.К. и Д.П.са предявили иск, с който са поискали да се признае за установено, че поради разделността на дълга не са дължали нищо на К. К.-П. (исковата молба, л. 157-160). На 25.04.2009 г. ЧСИ Б.е възложил на К. К.-П. търговския обект в сградата на ул. „***** за 155 100,00 лева (постановлението, л. 165). Към този момент пазарната цена на търговския обект е била 325 500,00 лева (заключението на вещото лице, л. 277-283). Л.К. и Д.П.са притежавали по 1/3 идеална част от този обект, т. е. общо 2/3 идеални части (постановлението, л. 165 и определението от съдебно заседание, л. 208).
[17] На 05.05.2011 г. Д.П.е починала. Тя е оставила за свои наследници по закон децата си И.П. и Л.К.
(удостоверението за наследници, л. 124). Л.К. и И.П. са се отказали от наследството на майка си (отказа и удостоверенията, л. 170-171 и л. 309). Така единствен наследник по закон на Д.П.е била М.Д. (решението, л.
162-165).
[18] На 06.06.2018 г. съдът е уважил иска на Л.К. и е признал за установено, че Л.К. и М.Д.
(конституирана на мястото на починалата в хода на делото Д.П.) не са дължали на К.Х. К.-П. 100 174,89 лева, предмет на изпълнение по изп. дело на ЧСИ Б.. На 02.07.2020 г. решението по делото е влязло в сила (решението, л. 162-165). Не се спори, че Л.К. е закупила от М.Д. наследството, което Д.П.ѝ е оставила.
[19] Към момента К. К.-П. владее търговския имот, който ЧСИ Б.ѝ е бил възложил (определението, л. 208). Тя не е отчуждавала имота (справката от служба по вписванията, л. 68-69). Той е с идентификатор *** (схемата, л. 43).
[20] Л.К. е заплатила: 500,00 лева държавна такса
(л. 40), а съдът я е освободил от заплащането на държавна такса над 500,00 лева (л. 28); 235,00 лева такса за вписване на исковата молба (л. 49); 350,00 лева на вещо лице (л. 237). Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 27). К. К.-П. е заплатила 6 300,00 лева за адвокат (договора за правна помощ, л. 81).
Разпечатката съдържа 60 от 130 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0fccab7c-bf14-4a07-8c88-b94c78e73de1