Решение № 2039 от 26.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2039 гр. София, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100506685 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 2009021/12.01.2021г. по гр.д. № 79186 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 40-ти състав Р.Б., представлявана от М. на ф. е осъдена да заплати на „И.И.”ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. Симитли, ул. „**** на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и чл.

86 от ЗЗД сумата от 10 285,53лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.12.2018г., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от удържани в периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. такси по обявена противоконституционна разпоредба на чл. 35а от ЗЕВИ за произведена електрическа енергия от фотоволтаична централа, находяща се в УПИ ІХ- 1437, кв. 17 по плана на гр.Симитли, обл. Благоевград; сумата от 3129,41лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.12.2015г. до 13.12.2018г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1466, 60лв., представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25034714/25.02.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 22.02.2021г. от ответника по исковете Р.Б., представлявана от М. на ф. в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е недопустимо, неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че държавата не отговаря за вреди от законодателна дейност на Народното 1 събрание. Съществувал специален ред з връщане на недължимо платени публични задължения, който изключвал общият исков ред. Отношенията във връзка със законодателната власт и погасяването на публично правни задължения били отношения на власт и подчинение, исковете не били подведомствени на гражданските съдилища. Гражданските съдилища не били компетентни да преценяват законосъобразността на дейността на народните представители във връзка с приемането на норми и тяхната конституционосъобразност. Не бил пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искове. Държавата и Народното събрание били различни правни субекти, оплакванията били от дейността на НС, поради което и той следвало да отговаря по иска. Министърът на ф. като представител на Държавата не била възложила на НС работа. Държавата отговаряла чрез своите органи да вреди от дейността им, но и самостоятелно и наравно с тях. Дори да се приемело, че има възлагане, то в случая съобразно Постановление № 17/1963г. на Пленума на ВС отговорността може да се разпростре само до действия на лицата, които се намират под пряк контрол на юридическото лице, чиято отговорност се търси, а ако работа е възложена на друго юридическо лице, което под свой контрол я е възложило на свои изпълнители, то тогава първото юридическо лице не отговаряло. Такъв бил процесния случай Решение № 3/28.04.2020г. на Конституционния съд по съединени конституционни дела № 5/2019г. и № 12/2019г. приемало че задължението на органа по чл. 22, ал. 4 от ЗСК се свързва с чл. 7 от Конституцията, предвиждащ отговорност на държавата за вреди от незаконни действия или актове на нейни органи и длъжностни лица, което неминуемо обхваща отговорността на органа, издал противоконституционния акт Посочило е, че нормата на чл. 7 от КРБ не предвижда фактически състав, различен от този на чл. 49 от ЗЗД и ЗОДОВ. Националната правна уредба не предвиждала възможност държавата да носи отговорност за вреди от законодателна дейност на НС. Тази дейност не попадала в хипотезата на чл. 7 от КРБ. Затова и чл. 149, ал.1т.2 от КРБ разграничавал законите от останалите актове на НС Конституционното правило на чл. 7 от КРБ било доразвито от ЗАДОВ, сочещ изчерпателно хипотезите, в които може да се ангажира отговорността на Държавата, след тях не била дейността на НС В този смисъл била утвърдената съдебна практика. Актовете на НС не подлежали на проверка за законност и не попадали в хипотезата на чл. 7 от КРБ.

Приемането на противоконституционни разпоредби не било деликт. Само конституционният съд можел да извършва проверка за конституционосъобразност на разпоредбите, приемайки, че чл. 35а от ЗЕВИ е увредил ищеца районният съд бил приел, че тази разпоредба е противоконституционна с акт с различни последици от предвидените в закона и в Конституцията – чл. 12 от ЗКС и чл. 149 и чл. 151 от Конституцията .

Разпоредбата действала до момента в който бъде отменена от Конституционния съд, преди това било приложимо право и нямало основание да се приеме, че приемането й и противоправно поведение преди решението 2 на КС. Иска за вреди за време преди решението на КС търсел ефекта на обратно действие на решението на КС за обявяване на нормата за противоконституционна независимо дали били на основание на деликт или неоснователно обогатяване. В този смисъл било и последното Решение № 3/2020г. на КС в мотивите на т.2 от което било посочено, че неприлагането на противоконституционна разпоредба само за напред брани правната сигурност и доверяването на адресите на закона, че той е съобразен с Конституцията, възникналите правни последици в рамките на правоотношения, приключили до решението на КС за обявяване на нормата за противоконституционна се запазват, освен ако НС не постанови друго по реда на чл. 22, ал.4 от ЗКС. В случая правоотношенията били приключили преди обявяване на нормата на чл. 35а от ЗЕВИ за противоконституционна и последиците от прилагането й се запазвали. Нямало противоправно действие.

Упражняването на законодателна дейност от НС не било такова поведение, актът на гласуването от народните представители на закон не причинявал вреди. Нямало и противоправно бездействие на НС. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗКС сочела, че правните последици, възникнали от противоконституционна разпоредба се уреждат от НС. Съгласно Правилника на НС срок за същото е 2 месеца от влизане в сила на решението на КС. Дали ще бъде приета такава норма и какво ще е съдържанието й зависело от НС, правомощието по чл. 22, ал. 4 от ЗКС не било задължение за НС да приеме норма със съдържание обратно на обявения за противоконституционен чл.

35а от ЗЕВИ., нито платените такси то тази разпоредба да бъдат признати за имуществени вреди. Дейността по чл. 22, ал.4 от ЗКС била такава по целесъобразност. Уважавайки иска районният съд иззел правомощия на НС.

Неправилно било прието че удържаните такси в случая били имуществена вреда за ищеца. До отмяната на разпоредбата на чл. 35а от ЗЕВИ тя била част от действащото право, платеното не било противоправен резултат нито пропусната полза В този смисъл било и ТР3/28.04.2020г. на КС по к.д. № 5/2019г. и к.д. № 12/2019г. Задълженията били погасени по давност, срок на същата започнал да тече съобразно чл. 114 от ЗЗД от откриването на дееца причинил увреждащото действие – 04.12.2013г., когато била приета разпоредба на чл. 35а от ЗЕВИ от народните представители. С Определение на СЕС от 30.04.2020г. по съединени дела С-818/2019г. и С-878/2019г. се приемало, че няма пречка да се приеме национална уредба, предвиждаща такса за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници.

Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.

Въззиваемият-ищец „И.И.”ЕООД, ЕИК **** е оспорил жалбата.

Изложило е съображения, че решението на районния съд е правилно.

Посочил е, че установено било че е производител на ел.енергия от възобновяеми източници, че платил процесната сума като такса по чл. 35а от ЗЕВИ, която била обявена за противоконституционна с Решение от 31.07.2014г. влязло в сила на 10.08.2014г. и правилно исковете му били 3 уважени. НС било орган на законодателната власт, народните представители имали имунитет функционален, поради което и Държавата отговаряла за вредите от дейността им. Приемането на противоконституционни разпоредби било противоправно поведение- аргумент от чл. 4 от Конституцията.

Разпоредбата на чл. 151, ал.2 вр. от Конституцията вр. с чл. 22, ал.4 от ЗКС вменявала в задължение на НС да уреди последиците от прилагането на противоконституционна разпоредба, до изпълнение на това й задължение конституционният ред оставал накърнен. Държавата отговаряла за вреди, причинени от законодателна дейност на НС, защото Държавата била възложила на НС тази дейност Вредата настъпила в пряка причинноследствена връзка с поведението на НС, за което отговаряла Държавата на основание на чл.. 7 от Конституцията. В този смисъл била съдебната практика Бездействието на НС да уреди последиците от прилагането на чл.

35а от ЗЕВИ било толкова противоправно, колкото и приемането на тази разпоредба. Претендирало е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2033841/14.12.2018г. на И.И.”ЕООД, ЕИК **** срещу Р.Б., представлявана от М. на ф., с която е поискало от съда да осъди ответника да му заплати на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 10 285,53лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.12.2018г., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от удържани в периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. т а к с и по обявена противоконституционна разпоредба на чл. 35а от ЗЕВИ за произведена електрическа енергия от фотоволтаична централа, находяща се в УПИ ІХ1437, кв. 17 по плана на гр.Симитли, обл. Благоевград; сумата от 3129,41лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.12.2015г. до 13.12.2018г. Навел е твърдения, че е собственик на фотоволтаичната централа , въведена в експлоатация през 2012г., сключило договор с ЧЕЗ Електро България”АД за изкупуване на енергията по преференциална цена, определена от ДКЕВР, като платил на основание на чл.

35а от ЗЕВИ на Държавата такса от 20% от преференциална цена без ДДС която такса в случая възлиза на сума от 10 285,53лв., с която се облагали приходите от електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници. Купувачът на енергията удържал таксата и я внасял в държавния бюджет съгласно чл. 35б от ЗЕВИ. Тази разпоредба на чл. 35а от ЗЕВИ с влязло в сила на 10.08.2014г. Решение на КС била обявена за противокоституционна и платеното представлявало вреда от противоправно поведение на народни представители, за което отговорност носела държавата на основание на чл. 7 от КРБ. Нормата на чл. 7 от КРБ прогласявала общ принцип. При обявяване на норма за противоконституционна за НС възниквало задължение съгласно чл. 22, ал. 4 от ЗКС да уреди възникналите 4 правни последици от прилагането й, срок за същото съгласно Правилника на НС бил 2 месеца. Приемането на противоконституционна разпоредба и неизпълнението на задължението по чл. 22, ал.4 от НС било противоправно поведение от което били претърпени процесните вреди. .Претендирал е разноски.

Ответникът - Р.Б. , представлявана от М. на ф. в предоставения срок за отговор е оспорило исковете. Навело е твръдения, че исковете са недопустими и неоснователни. Правоотношенията по събиране на таксите по чл. 35 а от ЗЕВИбили публично правни, споровете не моело да се решават от гражданския съд по общия исков ред, нормотворческата дейност не подлежала на контрол от гражданските съдилища, твърденията били за поведение на НС което било самостоятелен правен субект и Държавата не била надлежен ответник. Правоотношенията приключили до Решението на КС не се преуреждали. Нормата на чл. 22, ал. 4 от ЗКС не създавал задължение за НС, а само негово право , преценката дали как да се уредят последиците била по целесъобразност. Нямало противоправно поведение на народните представители , нямало и пряко възлагане от държавата на народните представители на работа по чл. 49 от ЗЗД, не били претърпени процесните вреди в причнно-следствена връзка , защото при плащането им същото било направено на основание на действаща норма. Задълженията били погасени по давност, срок на която започвала да теме от 14.12.2013г., когато било проведено гласуването по приемането от народните представители на разпоредбата на чл. 35а от ЗЕВИ. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на ищеца за разноски.