Определение № 715 от 28.12.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 715 гр. Враца, 28.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно частно гражданско дело № 20241400500555 по описа за 2024 година

Производството е по реда на вр. чл.413, ал.2, вр. с чл. 279, вр. с чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр.

София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, подадена чрез юрисконсулт Н. Г.

П. А. против Определение № 603/30.05.2024 г., постановено по ч.гр.дело № 613/2024 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, с което е отхвърлено заявлението на дружеството жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Т. В., ЕГН:**********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес *** в частта, с която се претендира договорна лихва за периода от 15.08.2023 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 13.05.2024 г.

/дата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост / в размер на 7624.40 лева / седем хиляди шестстотин двадесет и четири лева и четиридесет стотинки /, както и за сумата от 152.49 лева / сто петдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща претендираната държавна такса за горницата над 229.63 лева /двеста двадесет и девет лева и шестдесет и три стотинки / до пълния претендиран размер от 382.12 лева /триста осемдесет и два лева и дванадесет стотинки /.

В жалбата се поддържа, че така постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Излагат се аргументи, че районният съд е излязъл извън правомощията си. Посочва се, че съдът в производството по чл.410 ГПК не проверява дали лихвата е правилно изчислена или не. Излага се, че е ноторно известно, че при небанковите институции лихвите са по-високи, както и че добрите нрави са общи принципи, а не са систематизирани правни норми. Поддържа се, че в случая така претендираната лихва не накърнява добрите нрави. Излагат се подробни съображения, цитира се съдебна практика.

Моли се да бъде отменено атакуваното разпореждане и да бъде уважено заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта за сумата 7624.40 лева / седем хиляди шестстотин двадесет и четири лева и четиридесет стотинки /, както и за сумата от 152.49 лева /сто петдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки /, представляваща претендираната държавна такса за горницата над 229.63 лева / двеста двадесет и девет лева и 1 шестдесет и три стотинки / до пълния претендиран размер от 382.12 лева / триста осемдесет и два лева и дванадесет стотинки/.

Частната жалба е подадена в срок и е против подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 413, ал. 2, изр. 1 ГПК. При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима.

Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, като за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред Районен съд-Козлодуй е образувано по заявление от "Агенция за събиране на вземания" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. Т. В., ЕГН:**********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, за сума в размер на 10177.90 лева / десет хиляди сто седемдесет и седем лева и деветдесет стотинки /, представляваща главница за периода от 15.08.2023г. до 15.07.2028г. по договор за потребителски кредит № PLUS-*** от 26.06.2023г., сключен между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. “, клон България и длъжника, договорна лихва за периода от 15.08.2023г. / падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 13.05.2024 г. /дата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост / в размер на 7624.40 лева / седем хиляди шестстотин двадесет и четири лева и четиридесет стотинки /, обезщетение за забава в размер на 1303.51 лева / хиляда триста и три лева и петдесет и една стотинки /, считано от 16.08.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 27.05.2024г. / видно от пощенското клеймо /, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда 27.05.2024 г. /видно от пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на задължението.

Претендира се и сумата от 382.12 лева /триста осемдесет и два лева и дванадесет стотинки / - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева / петдесет лева и нула стотинки/.

Посочено, е че вземането произтича от договор за потребителски кредит № PLUS*** от 26.06.2023г., сключен между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България и длъжника, като в последствие вземането по договора е прехвърлено в полза на „ Агенция за събиране на вземания “ ЕАД по силата на Приложение №1 от 22.11.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 15.02.2022 г.. Сочи се, че длъжникът е бил уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането посредством уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.

Изложено е, че по силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на длъжника паричен заем в размер на 10000.00 лева и застрахователна премия в размер на 3558.00 лева. Съгласно ОУ, заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 7624.40 лева на 60 равни месечни погасителни вноски в размер на 353.04 лева, като първата вноска е платима на 15.08.2023 г.

С Определение № 603/30.05.2024 г., постановено по ч.гр.дело № 613/2024 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта, в която се претендира присъждане на договорната лихва, излагайки мотиви, че е налице съмнение за наличие на включени в договора неравноправни клаузи. На първо място заповедният съд е посочил, че възнаградителната лихва от 7624.40 лева е уговорена за целия период на договора, който изтича на 15.07.2028 г. От друга страна, възнаградителната лихва в горепосочения пълен размер се претендира до датата на 2 настъпване на предсрочната изискуемост, а именно от 15.08.2023 г. до 13.05.2024 г.

Предсрочната изискуемост по своята същност представлява изменение на договора, която настъпва при наличието на две предпоставки - обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежирали вноски по договор за кредит, и субективен фактор упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. След настъпване на предсрочната изискуемост на кредита възнаградителна лихва не се дължи.

Съдът също така районният съд е приел, че клаузата, въз основа на която е уговорена възнаградителната лихва в случая противоречи на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, която норма е в защита на потребителя. В случая се установявало, че за един и същи период, а именно от 15.08.2023г. до 15.07.2028 г., дължимата главница е в размер на 10000.00, а дължимата възнаградителна лихва е в размер на 7624.40 лева, което е в нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като уговорената лихва е повече от петдесет на сто от главницата.

Въззивният съд намира, че така постановеното определение е правилно и следва да се потвърди поради следните съображения:

Предмет на въззивен контрол е разпореждането на заповедния съд само в частта, с която е отказано издаване на заповед за изпълнение, на основание чл. 279, вр. чл. 278, ал. 4, вр. чл. 258, ал. 2 ГПК. В останалата част разпореждането е влязло в сила и в процедура по чл. 414 и сл. ГПК. Съгласно тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 на ОСГТК на ВКС, в производството по Глава XXI ГПК съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по чл.269 ГПК. Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността - в обжалваната му част, като не е обвързан от посочените в жалбата основания.

Съгласно чл.411, ал.2, т. 2 и 3 ГПК, съдилищата не издават заповеди за изпълнение за вземания, които се основават на източници, противоречащи на закона или добрите нрави, както и на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

По заявлението е представен договор за паричен заем № PLUS - *** от 26.06.2023 г., сключен между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. клон България и длъжника. С оглед задължението на съда по чл.411, ал.2 ГПК, съдът установи, че искането е в противоречие със закона и то с императивни правни норми.

Съдът намира, че правните изводи на първоинстанционния съд досежно нищожността на договора са правилни.Съгласно приетото в мотивите на ТР № 1/2022 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, с новелата на чл.7, ал.3 ГПК /ДВ бр.

100/2019 г./ се предвижда изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.146, ал.1 ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство, съответно при установяването на такава клауза на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК съдът отказва издаването на заповед за изпълнение.

При проверката за действителност/недействителност на договора се преценяват не само неговите клаузи, които са въведени като основание на искането за издаване на заповед, а спазването на императивните изисквания, които са условие за действителност на договора 3 в неговата цялост. Обстоятелството, че искането се основава на определена, вероятно действителна договорна клауза, не санира недействителността на целия договор, ако н а предвидено в закона основание целият договор е недействителен. Приемането на обратната теза е равнозначно да се предостави възможност на страна по договор да преодолява, да "заздравява" една изначално недействителна правна сделка чрез заявяване по съдебен ред на претенция, която не се основава на опорочената част от договора, наличието на която обаче (бидейки анализирана в контекста на цялата сделка) е основание за недействителност на целия договор.

Задължението на съда да ползва всички налични по делото данни, за да приложи императивни материалноправни норми, е винаги и във всяко производство задължение на българските съдилища - чл.5 ГПК и тълкуването, дадено в мотивите по т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за въззивното производство. Както е изложено в тълкувателното решение, основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, като тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Да се приеме обратното би означавало, че съдът не правораздава, а преписва бланките на заявителите.

При така изяснения обем на дължимата проверка, настоящият съдебен състав констатира, че в случая се касае за облигационно правоотношение по кредитиране между небанкова финансова институция и физическо лице, имащо качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал.3 ЗПК, на което се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, т. е. договор за потребителски кредит.

Затова и в съответствие със законовите изисквания заповедният съд дължи служебната проверка за валидност на правопораждащите вземането договорни клаузи, изискуема от чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК. В предмета на проверката следва да се включи и проверка за приложимост на чл.22 ЗПК, доколкото ако договорът е нищожен, вземането за възнаграждение и мораторната лихва биха били недължими - чл. 23 ЗПК. С оглед ограничените правомощия на заповедния съд и невъзможността в рамките на това производство да бъдат изследвани въпроси, свързани с разрешаването на материалноправния спор между страните, тази проверка следва да се сведе до най-обща преценка на формата и съдържанието на договора, позволяваща да бъде направен извод относно неговото съответствие с императивни материалноправни норми.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20,ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен.