Решение № 1014 от 20.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1014 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000502232 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260649 от 22.02.2022г., постановено по гр. д. № 7915/2019г., Софийски градски съд, І ГО, 27 състав е осъдил Община Варна и Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ да заплатят солидарно на Д. М. П., на основание чл.49, вр. с чл. 53 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й – М. Д. М. в размер на 100 000лв., ведно със законната лихва от 19.06.2014г. до окончателното й плащане, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер до 300 000лв., както и за солидарното осъждане на Областна администрация Варна с другите двама ответници. С решението СГС, I ГО, 27 състав е осъдил Община Варна и Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплатят солидарно на адв. Н. Д., на основание чл.38, ал.2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА, направените разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, в размер на 4236 лв. С решението СГС, I ГО, 27 състав е осъдил Д. М. П. да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 10 837,23 лв. С решението СГС, I ГО, 27 състав е осъдил Община Варна и Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплатят солидарно на СГС, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, държавна такса в размер на 4000 лв.

1

Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен иска за разликата над присъдените 100 000 лв. до 150 000 лв. е подадена въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство – Д. М. П., чрез процесуалните й представители, с възражения за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Поддържа се твърдение, че първостепенният съд неправилно е приложил установения в чл.

52 ЗЗД принцип за справедливост и като последица е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответства на степента на търпените неимуществени вреди.

Излага се становище, че при постановяване на решението, първоинстанционният съд не е взел предвид всички установени по делото факти, поради което е присъдил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Прави се искане въззивният съд да отмени решението на СГС, І ГО, 27 състав в обжалваната част и да постанови друго, с което да присъди на ищцата допълнително още 50 000лв., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане и разноските по делото пред двете инстанции.

Срещу решението в осъдителната част е подадена въззивна жалба от ответника – Община Варна. В жалбата се релевират оплаквания, че съставът на СГС е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закони, като е постановил неправилно и несправедливо решение. Поддържа се възражение, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер и не съответства на понесените негативни последици. Релевират се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличието на отговорност от Община Варна. Във връзка с това се поддържа твърдение, че приливната вълна е прииждала откъм гората, като почистването на деретата в горските територии и поддържането на тяхната проводимост с оглед поемане и провеждане на високи води, не е дейност, чието извършване е отговорност на общините. Излага се становище, че от заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза се установявало, че от горския фонд било налице свличане на голямо количество земна маса и клони, което не изключвало отговорността на Областна администрация-Варна и МРРБ за поддържане проводимостта на дерето в неурбанизираната му част. Твърди се, че основната причина за формиралата се приливна вълна, не е в дерето между ул. „Ясен“ и ул. „Калач“, а в територията, попадаща в горския фонд, който стои извън обсега на отговорност на общината. Релевират се доводи, че компетентният орган към момента на наводнението по отношение на извършване на анализ и оценка на геоложкия риск от бедствията и осъществяване на картографиране въз основа на тях с оглед разпоредбите на чл. 2, т. 1 и чл. 5 от Наредбата за условията, реда и органите за извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия (Наредбата в редакцията й от 31.01.2014г.), е министърът на регионалното развитие и благоустройството. Излага се становище, че неизпълнението на тези задължения обуславя възникването на отговорността на МРРБ. Прави се 2 искане въззивният съд да отмени решението в обжалваните от Общината части. При условията на евентуалност се иска присъденото обезщетение да бъде намалено, тъй като размерът е прекомерно завишен.

Срещу решението в осъдителната част е подадена въззивна жалба от ответника – Министерство на регионалното развитие и благоустройството. В жалбата се релевират оплаквания, че съставът на СГС е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закони, като е постановил неправилно решение. Поддържа се възражение, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер и не съответства на понесените негативни последици. Релевират се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е ангажирал отговорността на Министерството, като същото е изпълнило всички свои задължения, произтичащи от законови и подзаконови нормативни актове, регламентиращи дейността му. Излага се твърдение, че от приетото заключение на КСТЕ се установявало, че причините за настъпилото наводнение са само и единствено от компетентността на Община Варна.

Поддържа се становище, че съгласно Закона за водите /ЗВ/, Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, Закона за общинската собственост /ЗОС/ и Наредба № 4 от 19.02.2013г. за защита на горските територии срещу ерозия и порои и строеж на укрепителни съоръжения и Наредба № 1 от 20.01.1994г. за геозащитната дейност, задължението за благоустрояване на територията (включително и разчистване на дерето от битови и строителни отпадъци и осигуряването на нормалния му отток, обозначаване на територията и разчистване на улицата, недопускане на натрупване на строителни и битови отпадъци, контролиране на незаконното строителство в района и др.), е от компетентността на Община Варна.

Релевира се довод, че общината е отговорна и за извършване на инженерногеоложки проучвания, изготвяне на проекти и укрепване на свлачищата.

Поддържа се твърдение, че в настоящия случай не е приложима разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, като всеки един от ответниците има определени задължения и компетентности, ясно разграничени от закона. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск против МРРБ, ведно със законната лихва. При условията на евентуалност се прави искане присъденото обезщетение да бъде намалено.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е подаден отговор на жалбата на Д. М. П. от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния представител, в който се поддържа, че въззивната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба на МРРБ от ищцата в първоинстанционното производство – Д. М. П., чрез пълномощниците й, в който се поддържа, че решението е правилно и не страда от сочените във въззивната жалба пороци по отношение на МРРБ, а въззивната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Релевира се довод, че МРРБ не е изпълнило в нужната пълнота всички свои 3 нормативно установени задължения, имащи отношение към настъпване на процесното събитие и настъпилите вреди. Поддържа се твърдение, че правилно съдът е приел, че настъпилото събитие не представлява непреодолима сила, като обстоятелство, което да изключва отговорността за причинените от настъпването му вреди. Изразява се становище, че от събраните в първоинстанционното производство доказателства категорично се установявало наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците при условията на солидарност. В отговора се сочи, че по делото е установено по несъмнен начин, че е налице бездействие на ответника МРРБ, поради непредприемане на необходимите действия по мониторинг и противодействие на свлачищните процеси на територията на кв.

Аспарухово.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба на Община Варна от ищцата в първоинстанционното производство – Д. М. П., чрез пълномощниците й, в който се поддържа, че решението е правилно и не страда от сочените във въззивната жалба пороци по отношение на Община Варна, а въззивната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Поддържа се твърдение, че по отношение отговорността на Община Варна са налице и влезли в сила съдебни решения, едно от които е по в.гр.д. № 969/2019 г. по описа на ОС-Варна, както и че по заведените пред Софийски градски съд дела са постановени осъдителни решения. Излага се становище, че правилно първоинстанционният съд е възприел, че настъпилото събитие не представлява непреодолима сила, като обстоятелство изключващо отговорността за причинените от настъпването му вреди.

Релевира се довод, че от събраните по делото доказателства в хода на първоинстанционното производство, категорично се доказвало наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците при условията на солидарност. Сочи се, че задължението за поддържането и почистването на отводнителния канал на Темелково (Западно) дере, съответно за организиране и координиране на дейностите по тяхното осъществяване в границите на населеното място е имала Община Варна.

Допълва се, че възникването на отговорността на Община Варна се предпоставяло и от неизпълнението на задълженията й за премахване на незаконните строежи, довели също до намаляване на проводимостта на намиращите се в Темелково (Западно) дере съоръжения и също предпоставило възникването на високата приливна вълна.

В исковата молба на ищцата Д. М. П. се поддържа, че на 19.06.2014 г. в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, поради насъбралите се дъждовни води и образувалата се няколко метрова приливна вълна, кварталът бил наводнен – разрушени са били жилища, наводнени са били постройки, настъпила e смъртта на 13 жители на квартала, сред които е бил и малолетният на ищцата син – М. Д. М., починал от удавяне. Твърди се, че от събраните по образуваното и прекратено наказателно производство по ДП № 364 по описа на 4-то РУП на ОД на МВР-Варна доказателства се установява, че причините 4 за настъпване на процесното събитие са комплексни. Сочи се, че същите се дължат на пропуски от страна на компетентните държавни и общински органи в лицето на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Областна администрация Варна и Община Варна.

Поддържа се становище, че тъй като те не са изпълнили нормативно установените им задължения в областта на превенцията и обезопасяването на населението, е настъпило наводнението, в резултат на което е настъпила смъртта на малолетния на ищцата син. Прави се искане за солидарно осъждане на Община Варна, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Областна администрация-Варна да заплатят на ищцата обезщетение за неимуществени вреди. При условията на евентуалност се прави искане, съдът, в случай, че не намери основание за солидарното осъждане на ответниците да уважи предявеният срещу Община Варна иск, който се сочи за предпочитан ответник, Министерство на регионалното развитие и благоустройството се сочи за първи по ред евентуален ответник, а Областна администрация-Варна-за втори по ред евентуален ответник.

Ответникът

Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове. Поддържа довод, че в по-голямата си част основанията за ангажиране отговорността на ответниците са насочени само или единствено до Община Варна или до Областна администрация Варна. Сочи, че Министерството е изпълнило всички свои задължения, свързани с извършването на адекватна оценка и картографиране на геоложкия риск на територията на гр. Варна.