Решение № 857 от 04.07.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 839/2022
- Вид
- Решение № 857
- Подписан
- 04.07.2022
- В сила
- 11.07.2023
- Състав
- Диана Димитрова Митева, Пламен Атанасов Атанасов, Цвета Павлова
Цитирани разпоредби
- чл. 147 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 442 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 451 · Граждански процесуален кодекс
- чл.593 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 75 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 292 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.72 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 75 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 75 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 857 гр. Варна, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Диана Д. Митева
Членове:
Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело № 20223100500839 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна жалба на „ПИ МАРКЕТ"ЕООД гр. София, представлявано от управител П.К.Б. срещу ЧАСТ от решение №260091 от 14.02.2022г. по гр.д. №243/2021г. на ВРС, 25 с-в, с която е бил осъден на осн. чл.72 ал.2 от ЗЗД да заплати на „ИНТЕЙК" ЕООД, сума от 5511.64лв, получена от него като путативен (неистински, но овластен от обстоятелствата) кредитор (правоприемник по непротивопоставима цесия) като част от принудително събран притежаван от ищеца дълг, установен в изпълнителен лист в полза на неговия праводател (помагачът „КНМ Груп“ЕООД) срещу платеца „Енерго-про продажби" АД.
Въззивникът „ПИ МАРКЕТ"ЕООД, чрез законния си представител обосновава оплаквания за недопустимост на решението поради ненадлежно сезиране на съда с претенция, основана на фактически твърдения, които не съответстват на искането за присъждане на получено от мним кредитор плащане. Сочи, че първоинстанционния съд в нарушение на задължението си да докладва делото, не е обявил твърдения на ищеца по фактическия състав на хипотеза на чл. 75 ал.2 ЗЗД и така е накърнил правото на защита на ответниците. Сочи и наличие на процесуална пречка поради висящност на друг процес за същото материално право. Отделно счита, че като форма на неоснователно обогатяване(при липса на мандатно отношение) претенцията на претендиращия да е действителен кредитор има субсидиарен характер.
Според въззивника интересът на такъв ищец да търси компенсация за 1 неоснователно обогатяване липсва, доколкото той разполага с иск срещу своя праводател, с който се намира в облигационна връзка. Позовава се и на обвързването на ищеца като правоприемник на ищец, признат за кредитор по събраното вземане с установените във влязло в сила решение носители на спорното вземане.
Извън тези оплаквания, които могат да се отнесат към оспорване на наличието на процесуални пречки или липса на процесуални предпоставки за упражняване на право на иск, въззивникът сочи неправилни изводи по установяване на обстоятелства, които не съответстват на уреден в закона фактически състав, пораждащ предявената от ищеца претенция. Сочи, че като добросъвестен приобретател на права по изпълнителния лист е получил плащане не от длъжника, а от съдебния изпълнител в резултат на плащане по запор на трето задължено лице – банка след прилагане на необжалвани и стабилизирани действия по изпълнителен способ, което според взискателя изключва както каквото и да е неоснователно обогатяване на получилия удовлетворение на собствено основание взискател, така и погрешното насочване на плащане от самия длъжник към недвусмислено фактически овластен мним представител, действащ от името и за сметка на друг действителен кредитор. Отделно се оплаква и за неправилно приложен закон при преценката на въпроса относно правата на конкуриращите се правоприемници и разрешаването му според момента на уведомяване на длъжника. Сочи, че тези въпроси са ирелевантни за възникване на неоснователно обогатяване, тъй като значение има само цесията на получилия плащането взискател, а нейното действие не е отпаднало и затова е достатъчна като основание в полза на въззивника да събира за себе си спорната сума. Отделно оспорва значението на уведомяване на длъжника за легитимацията на взискателя, като счита, че с пропускането на защита срещу упражнените права по изпълнителния лист, качеството му на кредитор е стабилизирано и длъжникът е погасил редовно дълга.
Въззивникът излага и оплаквания по неправилно оценените доказателства за отпадането на действието на цесията в полза на ищеца, като сочи че същата е била развалена от помагача „КНМ Груп“ЕООД след отправено уведомление за разваляне към цесионера, като последващия анекс (без достоверна противопоставима на въззивника дата, но с вписана декларация за притежание на дълга от цедента) не е отменил правото на цедента за разваляне поради неизпълнение, още повече че с него били поети и допълнителни задължения, за които липсва доказано изпълнение. Сочи, че в обжалвания акт не са разгледани и възраженията по недействителността и развалянето на цесията в полза на въззиваемия ищец.
Моли съда да обезсили, евентуално (макар и формулирано като алтернативно искане) да отмени решението по неоснователния осъдителен иск.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият „Интейк" ЕООД депозира писмен отговор, в който оспорва оплакванията срещу допустимостта и правилността на постановеното решение. Позовава се на интерес от присъждане на вземане, очертано по твърденията на ищеца като породено от извършено плащане на кредитор, неоснователно легитимиран като правоприемник на взискател-субституент по изпълнителен титул, издаден за 2 вече придобито от ищеца материално право на вземане. Сочи че правилно са установени всички относими факти относно сключване на цесия и уведомяване на длъжника по нея, антидатиране на другата цесия, издаването на изпълнителния лист по присъдено след придобиване от ищеца вземане в полза на субституента (помагача „КНМ ГРУП" ЕООД) и ползването му от претендента като взискател (въззивника „ПИ МАРКЕТ"ЕООД) в изпълнителен процес за получаване на изпълнението на част от сумата, дължима от осъдения платец. Излага подробни доводи по действието на договора за цесия, овластяването на представителя на цесионера и добросъвестното договаряне на разпореждането с конкретен дълг, спогодбаанекс относно насрещните задължения на прехвърлителя и приобретателя, вкл. и за предаване на изпълнителни лист по вече съобщени цесии, непротивопоставимост на второто прехвърляне, като намира за правилни изводите на съда за признаване на титулярството на ищеца върху спорното вземане и произтичащото от него отричане на качеството на действителен кредитор на получилия плащането по изпълнителния лист, издаден на името на праводателя. Счита за неоснователни всички възражения на въззивника относно интереса му да търси защита с осъдителен иск и за недействителност на договорена във вреда на представлявания отчуждителна сделка, като допълнително насрещно обосновава валидното договаряне на своята цесията от пълномощника на цедента-помагач, като съпоставя икономическия интерес на кредитора да отстъпи правото си срещу поемане на собственото му задължение за разходите по придобиването на дълга.
Поддържа искане за потвърждаване на обжалваното решение спрямо този ответник.
Допълнително, в хода на въззивното производство въззивника „Пи маркет" ЕООД се позовава и на новонастъпил факт, като сочи, че е сключил с праводателя си - помагача ”КНМ Груп” ЕООД, нов договор за изменението на своята цесия в мандат за събиране на дълг, който е бил и изпълнен с отчет на получената от взискателя по изпълнителния лист сума, потвърдено в спогодба от 01.04.2022г.
В пледоарията си по същество въззивникът, чрез пълномощник адв. Я., поддържа доводи за недопустимост на претенцията като се позовава на стабилитета на изпълнителния титул и наличното основание за събиране на дълг, което изключва легитимация на взискател по иск за неоснователно разместване на блага. Счита, че интерес от субсидиарен иск за неоснователно обогатяване липсва при наличие на облигационна връзка с цедент – длъжник на ищеца, а след отчета на мандата в полза на лицето, посочено като кредитор в изпълнителния лист не може да се обоснове наличие на каквото и да е обогатяване.
Пълномощникът на въззиваемата страна по същество поддържа изложените вече съображения, като в допълнително писмено становище оспорва доказателствената стойност на новопредставените документи, като сочи, че удостоверените в тях изявления не кореспондират на поведението на страната, действала лично като взискател, не са противопоставими на ищеца, а съглашенията нямат и предмет, тъй като са удостоверени като сключени след като вземането по листа вече е било събрано, съответно прехвърляемото вземане е погасено.
3
Участвалото в първоинстанционното производство трето лице ”КНМ Груп” ЕООД като помагач на въззивника, чрез законния си представител излага в пледоарията по същество своето становище в подкрепа на оплакванията на подпомаганата от него главна страна, като сочи, че твърденията на ищеца не съответстват на фактическия състав, пораждащ иск срещу овластен по смисъла на чл. 75 ал. 1 ЗЗД кредитор, какъвто взискателя по изпълнителния лист не е. Посочва и опорочаването на договорите, представени по делото от ищеца, като изрично се присъединява към оплакването във въззивната жалба относно необсъденото действие на отправените от цедента покани за изпълнение на дълг с настъпил падеж и последвалото разваляне на договора, от който ищеца извлича своите права.
Само въззиваемата страна претендира и за присъждане на разноски, посочени в списък по чл. 80 ГПК (л. 75).
Предварителните въпроси и допустимостта на въззивното производство въззивният съд е разгледал в определение №1615/26.04.2022г., допълнено в открито заседание с новите факти, които ще следва да обсъди по същество.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част.
Обжалваното решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС).
С обжалваната част от решението първоинстанционният съд е разгледал осъдителна претенция предявена срещу въззивника, който в срока за отговор е упражнил и право да привлече помагач. Съдът е допуснал привличането и е отразил в мотивите на акта по същество становище на третото лице „КНМ Груп" ЕООД, вкл. и предявено от него самостоятелно възражение за разваляне на договора за цесия, легитимиращ по твърденията му ищеца като действителен кредитор. Участието на това трето лице обаче не е намерило отражение в постановения от първата инстанция диспозитив, а това осуетява точното индивидуализиране на спора и обвързаните от решаването му лица.
Въззивният съд намира, че посоченият порок подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 oт ГПК без да затруднява въззивното разглеждане на спора между главните страни по същество, тъй като помагачът е бил уведомен за упражненото право на жалба на подпомагания въззивник и е реализирал защита по същество. Поправката на първоинстанционният акт не е обвързана със срок, а доколкото ще действа с обратна сила може да бъде извършена и след приключване на въззивното производство.
При предявяване на иска си ищецът цесионер(„Интейк" ЕООД) твърди, че е придобил парично вземане с валидно прехвърляне съобщено на длъжника в хода на висящ съдебен процес, като придобития спорен дълг е 4 бил присъден в последствие в полза на праводателя (ответника „КНМ ГРУП“ЕООД), който получил и издадения за него изпълнителен лист.
Ищецът описва като факти на нарушение на правата му, поведението на друг цесионер (ответника „Пи Маркет“ЕООД), който неоснователно и въз основа на непротивопоставима сделка (съобщена на длъжника по-късно), се е легитимирал като приобретател на същото вземане от същия цедент, като е предприел и принудително събиране на дълга от свое име срещу вече уведомения за предходна цесия в полза на ищеца осъден длъжник. Твърди, че по този начин се е представил за титуляр на правата по изпълнителния лист без да е притежавал и правото на вземане и е получил плащането на събраната от цедирания длъжник сума по изп. дело 635/2019 г. без наистина да има основание за това изпълнение.
Макар че в първоначалната искова молба (първоначално образувана в дело № 7396/20г на ВРС) са били изложени и обстоятелства по още едно изплащане на друга част от дълга в полза на друг претендент за същото вземане, тези факти са част от останалата необжалвана част от осъждането на втория ответник и нямат отношение към настоящия процес.