Решение № 208 от 16.12.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Стара Загора, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Гражданско дело № 20215500101215 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Д.Я.Т., чрез процесуален представител адв.Й.М. - АК-Стара Загора против В. Т. Т. и М. Г.

Т., с цена на иска 60 731,06 лева и правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения договор за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт №154, том IV, peг. №6667, дело №626 от 14.12.2007г. на нотариус С.Ч., с peг.№381 на Нотариалната камара , поради пълно неизпълнение от страна на ответниците на поетото от приобретателката по договора задължение за издръжка и гледане, обективно съединен с иск по чл.

55, ал.1 предл. 3 ЗЗД за връщане на имота в патримониума на ищцата.

Ищцата твърди в исковата си молба, че на 14.12.2007г. сключила договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт №154, том IV, peг. №6667, дело №626 от 2007г. на нотариус С.Ч. с peг.№381 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията - гр. Стара Загора, с вх. per. №15541 от 14.12.2007г., акт №118, том XLV, дело №11450/2007г. По силата на този договор прехвърлила на дъщеря си В. Т. Т. - първата ответница, по време на брака й с втория ответник-М. Г. Т., правото си на собственост върху 4/6 /четири шести/ идеални части от апартамент, находящ се в гр.С.З., ***, в сградата на ЖСК *** с площ от 85.10 кв.м., състоящ се от две спални, хол, кухня с бокс, баня, клозет, мокро помещение, балкони на север и юг, при граници: от север-двора на блока, от изток-ЖСК „***", от юг-ул."***" и от запад-стълбище и апартамент на Х.К.Д., заедно с едно мазе под №2, с площ от 7.74 кв.м., при граници: от север-двора на блока, от изток-мазе на Т.Н.Т., от юг-коридор, от запад-мазе на И.Г.И., заедно с един 1 таван под №13 с площ от 6.67кв.м. при граници: от север-коридор, от изтоктаван на Д.К.С., от юг-ул."***" и от запад-таван на Я.П.Д., заедно с 2.121% ид.ч. от общите части на сградата и общите помещения, а именно: в избения етаж-тоалетна и умивалня-1 брой, на първия етаж-помещение за смет-1 брой, абонатна-1 брой, помещение за детски колички-1 брой, по етажитесметопроводи – 8 броя и на таванския етаж-асансьорно-машинно помещение 1 брой, както и 2.121% ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху държавното дворно място, представляващо парцел I от квартал 27 по пла‐ на на гр.С.З., одобрен през 1989г., при граници на дворното място: от изтокул."***", от юг-ул."***" и от запад- ул."***", съгласно нотариалния акт, а съгласно схема №15-76132- 28.01.2021г. на СГКК-С.З., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-1865/30.05.2008г. на Изп.директор на АГКК, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ от 85.10 кв.м. с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта- 1, който самостоятелен обект се намира на етаж 7 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, която е разположена в поземлен имот с идентификатор *** , с адрес на имота гр.С.З., ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта- ***, над обекта ***, с прилежащи части: мазе №2, таван №13 и 4/6 идеални части от гараж, застроен върху гореописаното дворно място под №5 в парцел I в квартал 27 по плана на града, с площ на гаража 19.87кв.м., състоящ се от едно помещение, с адрес гр.С.З., ***, при граници: от север-коридор, от изток-Н.К.Г., от юг-ул."***" и от запад- общо помещение, с процентно участие в общите части на сградата 0.365% идеални части, по нотариалния акт, а съгласно схема №15-105814-04.02.2021г. на СГКК-С.З., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД18-65/30.05.2008г. на Изп. директор на АГКК, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ от 19.87 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект-гараж в сграда, брой нива на обекта-1, който самостоятелен обект се намира на етаж 0 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна 1 сграда-многофамилна, която е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота гр.С.З., ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта- няма, над обекта - ***.

Приобретателката В. Т. Т. поела задължение за цялостното гледане и издръжка до края на живота на ищцата, със задължение да и осигури спокоен и нормален живот, какъвто водила до сключване на договора, при запазено право ищцата да ползва безвъзмездно до края на живота си южната спалня от апартамента и сервизните помещения. Ищцата сочи, че задължението на приобретателката по договора да я издържа и гледа включвало осигуря‐ ването на храна, режийни разходи, дрехи и други според нуждите и, без оглед на нейните възможности да се издържа сама и полагането на ежедневни 2 грижи за здравословното и състояние, личната и хигиена и хигиена на жилището и всичко необходимо за ежедневните и нужди, в това число и медицински грижи, според нуждите и, да я почита и уважава. Тъй като към датата на прехвърлянето на имота дъщеря и била в граждански брак с втория ответник и имотът бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност, задължението за полагане на грижи и осигуряване на издръжка станало задължение и на втория ответник. Твърди, че от подписването на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до настоящия момент, ответниците били в пълно виновно неизпълнение на задълженията си по договора - липсвала каквато и да е престация по договора. Към датата на подписване на договора ищцата все още работила и имала нормални трудови доходи, поради което и не се нуждаела от издръжка и гледане. Изцяло се грижела и за децата на ответниците, които водела и взимала от училище, както и на село с нея.

Твърди, че въпреки, че имала запазено право на ползване на южната спалня от апартамента, когато оставала в С.З., спяла в кухнята, тъй като спалнята и се заемала от внуците и. Още тогава ответниците се отнасяли неуважително към нея - минавали покрай нея, все едно била неодушевен предмет, дори не я поглеждали, не я зачитали като член на семейството, не разговаряли с нея.

Това я засягало и обиждало много, защото тя им помагала по всякакъв начин, а те се държали с нея, като натрапница. През м.октомври 2012г. се пенсионирала и продължила да работи до 28.03.2018г., като получавала пенсия в минимален размер и заплата. Няколко месеца след като спряла да работи, заминала да живее постоянно в наследствената къща в с.З.. Откакто живеела сама в къщата си в с.З., дъщеря и въобще не се интересувала от нея.

Не и се обаждала дори по телефона, за да попита дали има нужда от някаква помощ. Не и давала никакви средства за издръжка. Сама заплащала лекарствата, консумативите, сама си купувала храна и дърва за всеки отоплителен сезон, сама се справяла, доколкото може с почистването и поддържането на къщата и двора. Откакто живеела на село, а и с напредване на възрастта, здравословното и състояние започнало да се влошава, а заболяванията и се изострили и все повече изпитвала трудности да се справя с обичайните си домакински задължения - поддържането на хигиената в къщата и двора, осигуряване на необходимите средства за живот. Цените непрекъснато се повишавали, а покупателната способност на пенсията и ставала все по- ниска. Твърди, че от 1996г. страда от хипертонична болест, ХИБС, претърпяла и мозъчен инфаркт във вертебро-базиларна система и оттогава досега приемала непрекъснато лекарства за поддържане на нормално кръвно налягане, а освен това трябвало да избягва всякакви физически и психически натоварвания. В началото на 2012г. претърпяла ПТП със счупване на подбедрицата, последвала операция, при което и поставили метални пирони на мястото на счупването, отстранени през 2015г.

Претърпяната травма оказала трайни неблагоприятни здравословни последици, които с напредването на възрастта и ставали все по-осезаеми.

3

Сочи, че движенията на крака и били силно ограничени - не можела да кляка, да го свива, изпитвала болка при слизане по стълби, а битовите и задължения налагали непрекъснато движение, съпроводено с болки в крака. От м.август 2014г. имала болки в раменете, придружени с изтръпване на ръцете, като поставената и диагноза била „увреждане на брахиалния плексус". Движенията на ръцете и били силно ограничени - не можела да ги вдига по-високо от нивото на лакътя, не можела да носи тежести, а понякога въобще не можела да повдигне някоя от ръцете си. Този здравословен проблем я затруднявал изключително много в битов план - при почистването на къщата, на печката през зимата, при пренасянето на дърва, изтупването и сгъването на завивките, пренасянето на по-тежка посуда. Наложило се да прибере всички пътеки и килими от пода в къщи, защото не можела да ги тупа, а балатумът се почиствал сравнително по-лесно, но пък зимно време подът бил много студен. Налагало и се да суши прането си на сгъваем простор, защото не можела да повдигне двете си ръце и да го постави на въжето. От лятото на 2017г. ищцата сочи, че имала болки в кръста, които засягали и левия и крак, като причината за това били увреждания на лумбо-сакралните коренчета.

Този здравословен проблем също ограничавал движенията и и я затруднявал много при ежедневните битови дейности, които се налагало да извършва.

Много често била принудена да моли за помощ съседката си за извършване на най-обикновени битови действия в къщи. Затруднена била дори при закупуването на лекарствата си всеки месец, защото трябвало да пътува с автобуса, а качването и слизането я затруднявало, а чакането по спирките в студените дни изостряло всичките и здравословни проблеми. Разчитала на помощта на съседката си да я откара до града с нейната кола, за да си попълни рецептурната книжка, да си заплати консумативите си и да закупи лекарства и храна. Твърди, че към днешна дата възможностите и да се справя сама с поддържането на хигиената в къщи и с много други битови задачи били значително ограничени. Изпитвала затруднения и в материален план.

Единствените и доходи били от пенсията и, която била крайно недостатъчна.

Получавала минимална пенсия в размер на 300лв., а необходимите и средства за ток, вода и телефон надхвърляли ежемесечно 100лв., нерядко стигали до 120лв. За всеки отоплителен сезон и били необходими поне 10 куб. дърва, чиято цена при последното закупуване надхвърлила 800 лв. Ежемесечно стойността на лекарствата и възлизала на около 50 лв., а ако закупила лекарства извън рецептурната книжка, което редовно се налагало през студения сезон, достигала 70-80 лв. Твърди, че закупувала хранителни продукти само от първа необходимост - хляб, мляко, сирене, ориз, рядко месо. Принудена била да заплаща местните данъци и такси за прехвърлените срещу задължение за издръжка и гледане имоти, тъй като приобретателката не ги заплащала. Заплащала данъците и за наследствената къща, в която живеела и в която ответницата също притежавала собственост по наследство.

Откакто живеела постоянно на село ответниците въобще не се интересували от нея, дори по телефона не я питали как е и дали се нуждае от 4 помощ, от лекар, от лекарства или храна. Ако тя не се обади на дъщеря си, тя въобще не се сещала за нея, даже да попита дали има нужда от нещо.

Ответниците ходили на село много рядко и то, когато искали да си вземат нещо-яйца или нещо друго от градината през лятото. Твърди, че миналата година първата ответница въобще не била ходила на село, а вторият ответник ходил няколко пъти през летните месеци, като последното му идване било през м.октомври м.г. Оттогава досега само внуците и идвали 1-2 пъти и то за да вземат нещо, поръчано от майка им. През цялата 2019г. вторият ответник бил сърдит за нещо и въобще не ходил на село, а първата ответница през 2019г. ходила - на Великден и на Бъдни вечер, за да празнуват заедно. През по-голямата част от годината били сърдити за нещо и нито се обаждали по телефона, нито ходили при нея. Твърди, че за трите години, през които живеела на село, ответниците я посещавали може би около 10 пъти, но не да се погрижат за нея или да и помогнат с нещо, а да си вземат нещо.