Решение № 85 от 18.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕ.Е

№ 85 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора Димитър К. Арабаджиев като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600105 по описа за 2026 година

Производството е второ по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 25.09.2025г., постановена по НОХД № 3510/ 2024г. по описа на Софийски градски съд ( СГС), НО, 9 състав съдът:

І. е признал за невиновна подсъдимата В. Й. Х. за това, че през времето от 19.06.2019г. до 21.06.2019г. в гр.София, при условията на продължавано престъпление - с общо 40 /четиридесет/ отделни деяния, всяко от които осъществява поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършЕ. са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължЕ.е на предшестващите, в съучастие като съизвършител с подсъдимата Е. Ц.

В., използвала данни от платежни инструменти – 3 бр. банкови карти, издадЕ. от „Банка ДСК“ ЕАД и на осн. чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинЕ.е по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК;

ІІ. е признал за невиновна подсъдимата Е. Ц. В. за това, че през времето от 19.06.2019г. до 21.06.2019г. в гр.София, при условията на продължавано престъпление - с общо 40 /четиридесет/ отделни деяния, всяко от които осъществява поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършЕ. са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на 1 вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължЕ.е на предшестващите, в съучастие като съизвършител с подсъдимата В. Й.

Х., използвала данни от платежни инструменти – 3 бр. банкови карти, издадЕ. от „Банка ДСК“ЕАД и на осн. чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинЕ.е по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК;

ІІІ. е признал за виновна подсъдимата Е. Ц. В. в това, че на 21.06.2019г. в гр.

София е отнела чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Iphone XS Max 256 GB” на стойност 959,67лв., от владЕ.ето на Д. В. С., без негово съгласие с намерЕ.е противозаконно да го присвои, явяващо се престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54, ал. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК й е наложил наказание „лишаване от свобода за срок от 1 ( една) година, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложил за срок от 3 ( три) години.

На следващо място с присъдата СГС е възложил на осн. 189, ал.3 от НПК в тежест на подс. Е. Ц. В. да заплати разноски по делото в размер на 183 лв. /сто осемдесет и три лева/ по сметка на СДВР, както и 70 /седемдесет/ лева по сметка на СГС, както и на осн. чл. 190, ал. 2 от НПК по 5 лева /пет лева/ държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

От така постановената присъда са останали недоволни както представителя на държавното обвинЕ.е, така и подс. Е. Ц. В., които по предвидЕ.я процесуален ред въвеждат оплаквания срещу нейната законосъобразност.

С въззивния протест и допълнението към него, прокурорът оспорва първоинстанционната присъда в наказателно оправдателната й част по отношение на двете подсъдими за обвинЕ.ята по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, считайки присъдата в тази й част за неправилна. В тази връзка държавният обвинител отправя критики към направЕ.я от първия съд доказателствен анализ и възприетият от СГС подход да не се кредитират показанията на св. Д. С., който категорично сочи, че не е предоставял банковите си карти и ПИН кодовете за тях на двете подсъдими лица.

В подкрепа на тезата си прокурорът посочва за установен по делото настъпил на 21.06.2019 г. конфликт между С. от една страна и В., Х. и Г. – от друга, като приема, че причина за това са били именно извършЕ.те от двете подсъдими теглЕ.я на парични средства с банковите карти на С. без негово съгласие; на следващо място счита, че не следва да се дава вяра на показанията на св. Л. Г., която е знаела за неправомерните теглЕ.я на пари с банковите карти на С. и има данни, че е улеснявала престъпната дейност на двете подсъдими; подчертава, че не може да се приеме с доверие и заявеното от св. Р. Л., която е в близки отношЕ.я с подсъдимите. Превратно според прокурора са интерпретирани показанията на св. Н. И., която не само, че не подкрепя заявеното от останалите свидетели, но напротив сочи, че С. никога не й е предоставял банковата си карта, а винаги сам е плащал с нея. В заключЕ.е прокурорът излага 2 становището си, че по делото са събрани категорични доказателства за извършване от страна на двете подсъдими на престъплението по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.

26, ал. 1 от НК, за което са предадЕ. на съд. Предлага на въззивната инстанция да отмЕ. протестираната присъдата в атакуваната част и на основание чл. 334, т. 2 от НПК, да постанови нова, с която да признае подс. Е. Ц. В. и подс. В. Й. Х. за виновни по обвинЕ.ята за извършено престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като им наложи наказания в съответствие с поисканите от прокурора пред първия съд, а в осъдителната си част ( по отношение обвинЕ.ето по чл. 194, ал.1 от НК ) присъдата да бъде потвърдена.

Във въззивната жалба и допълнението към нея, изходящи от упълномощения защитник на подс. Е. Ц. В. - адв. С. А. се оспорва присъдата на СГС в осъдителната й част – по обвинЕ.ето за извършено от подзащитната му престъпление по чл. 194, ал.1 от НК. Като доводи за незаконосъобразност на съдебния акт в тази му част изтъква недоказаността на обвинЕ.ето, липса на субективна страна на състава – умисъл и намерЕ.е за противозаконно присвояване на вещта, които според него изключват ангажиране на наказателната й отговорност. От друга страна защитникът изтъква пазарната стойност на вещта ( 959, 67 лв.) , която съпоставя с размера на МРЗ от 560 лв. и заключава, че се касае до наличие на „маловажен случай“ на кражба, а оттам – и предпоставките за приложение на чл. 218б от НК. Твърди също, че мотивите на СГС относно това обвинЕ.е са противоречиви и неясни, с което съдът е допуснал процесуално нарушЕ.е. Отправя (в условията на алтернативност) следните искания към САС: първоинстанционната присъда да бъде отменена в осъдителната й част и въззивният съд да постанови нова, с което подс. В. бъде оправдана по това обвинЕ.е; да бъде изменена първоинстанционната присъда в тази й част като бъде намален размера на наказанието или първоинстанционната присъда бъде отменена в тази й част и делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд Настоящото въззивно производство е второ по ред.

С присъда от 23.10.2023 г. по НОХД № 271/2021 г., СГС, НО, 31-ви състав е признал подсъдимата Е. Ц. В. за невиновна в това да е извършила престъплЕ.ята по чл.

249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 194, ал. 1 НК, за които е била предадена на съд и на основание чл. 304 НПК я е оправдал по така повдигнатите й обвинЕ.я. Със същата присъда СГС е признал и подсъдимата В. Й. Х. за невиновна в това да е извършила престъплението по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по така повдигнатото й обвинЕ.е. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК е постановил направЕ.те по делото разноски да останат за сметка на държавата .

С решЕ.е № 198 / 06.06.2024 г. на САС, НО, І-ви наказателен състав по ВНОХД № 466 по описа на 2024г. , присъдата на СГС, НО, 31 с-в е изцяло отменена и делото е 3 върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание, като решаващия мотив за това разрешЕ.е е било допуснатото от СГС съществено и отстранимо нарушЕ.е на процесуалните правила по см. на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр.1 от НПК, изразяващо се в липса на мотиви към присъдата.

В хода на съдебните прЕ.я пред настоящия въззивен състав прокурорът от САП поддържа депозирания протест и моли за неговото уважаване. Счита присъдата на СГС в оправдателната й част за необоснована и при неизяснЕ. мотиви за наличието на съгласие от пострадалия на двете подсъдими да теглят пари от банковите му сметки чрез използване на банковите му карти. Оспорва застъпената от първостепенния съд теза за наличие на съгласие като несъстоятелна, недоказана и противоречаща на здравия разум. Пледира за отмяна на присъдата в оправдателната й част и постановяване на нова осъдителна от САС. Оправя искане за потвърждаване на осъдителната част на първоинстанционната присъда.

Общият упълномощен защитник на двете подсъдими – адв. И. Х. поддържа депозираната въззивна жалба и оспорва протеста на прокурора. Счита, че съгласието на пострадалия подсъдимите да оперират с банковите му карти за доказано в производството, а отделно от това С. е разполагал с техническа възможност да следи извършЕ.те трансакции с тях. Също така повтаря застъпеното във въззивната жалба становище за липса на намерЕ.е у подс. В. да присвои телефона на пострадалия, като счита, че след като е използвала вещта да уведоми сина му за необходимостта от неотложна медицинска помощ и в настъпилата суматоха вещта е останала у нея.

Подс. В. в лична защита заявява, че поддържа доводите на упълномощения си защитник и не излага собствЕ. такива.

Подс. Х. в лична защита заявява, че поддържа доводите на упълномощения си защитник и не излага собствЕ. такива.

В предоставената й последна дума подс. В. моли да бъде оправдана за кражбата.

В предоставената й последна дума подс. Х. моли да бъде оправдана.

В настоящата инстанция не се проведе съдебно следствие.

Съдът, като съобрази изложЕ.те от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

На първо място следва да бъде обсъден доводът на защитника на подс. В., застъпен във въззивната жалба, че първостепенният съд е допуснал съществено нарушЕ.е на процесуалните правила, отнесено към мотивите на постановената присъда 4 по отношение обвинЕ.ето по чл. 194, ал.1 от НК. Същото на първо място следва да бъде разгледано на плоскостта на процесуалното развитие на делото, при което в настоящото въззивно производство намира приложение разпоредбата на чл. 335, ал.3 от НПК за недопустимост на повторно връщане на делото на първата инстанция, а за решаването му от въззивния съд по „същество“, което прави и искането на защитника за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд несъответно на процесуалните правила. На следващо място възражЕ.ето е и неоснователно, тъй като обективния прочит на мотивите на СГС относно обвинЕ.ето по чл. 194, ал.1 от НК срещу подс. В. не води до заключЕ.е за тяхна „противоречивост“ и „неяснота“ – във фактическата им част СГС е приел обстоятелства, свързващи подс. В. с присвояването на вещта „…След края на разговора, подс. В., заедно със св. Г., си тръгнали от хотелската стая, където оставили св. Д. С. в неадекватно и безпомощно състояние, като присвоила за себе си мобилния телефон на С. марка „Iphone XS Max 256 GB” и го прибрала го в чантата си…. Посредством отнетия телефон и телефонния номер на св.

С., както и от ползвания от нея телефонен номер, подс. В. се обаждала на сина му – св.

И. С. за да го попита как е баща му и въпреки отправеното изрично искане от страна на сина на пострадалия, както и от неговата майка и съпруга на св. Д. С., да върне телефона на св. Д. С., тя не сторила това, като едва след като телефона бил локализиран на територията на бар „Париж“ от полицейските органи, подс. В. предала същия с протокол за доброволно предаване от 08.08.2019г., като посочила, че го била закупила от непознато за нея лице от ромски произход за сумата от 300лв….“, на които факти впоследствие е дадена правна оценка като посегателство срещу собствеността. В този смисъл волята на първостепенния съд относно това обвинЕ.е е проследима и е налице ясен по съдържанието си акт, обективиращ схващането на контролирания съд, за да бъде то проверено по реда на инстанционния контрол.