Определение № 3516 от 26.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3516 гр. С. 26.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20251110121522 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.140 и слд. ГПК.

Образувано е по искова молба на Л. И. З., ЕГН: **********, гр. С. ж.к. ***********, чрез адв. М. Д. Д. от САК срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище в гр. София и адрес на управление: р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от директорите Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище в гр. София и адрес на управление: р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Управителя Петър Благовестов Дамянов.

В срока по чл. 131 ГПК по делото са постъпили отговори на исковата молба от ответниците.

Направените от ответниците възражения за нередовност на исковата молба досежно заплащане на дължимата държавна такса, представяне на договор за правна защита и съдействие и пълномощно за адв. Д. са неоснователни, доколкото същите са отстранени от ищеца с молба с вх.№ 250622/21.07.2025 г., преди исковата молба да бъде изпратена за отговор по реда на чл.131 ГПК.

Предявените искове за прогласяване нищожност на потребителския договор и договора за гаранция са допустими, тъй като е налице правен спор, по който ищецът и ответниците са надлежни страни и ищецът има правен интерес от разрешаване на този спор със сила на пресъдено нещо / в този смисъл Решение на СЕС по дело №С-321/22/ във вр. с тълкуване на чл. 7, пар.1 от Директива 93/13/.

Съдът намира, че искането на ищеца за задължаване на ответната страна да представи процесния Договор за кредит, Погасителен план и Договор за поръчителство не е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК, тъй като посочените документи са представени като доказателство от ищцовата страна заедно с исковата молба. Искането в тази част следва да се отхвърли.

По искането на ищеца за задължаване на ответната страна да представи справки за постъпили плащания по договорите съдът намира същото за допустимо и необходимо и същото следва да бъде уважено.

Ищецът е направила искане за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза. Фактът, че в изчисляване на ГПР не е включено възнаграждението за гаранта, е безспорен между страните, поради което следва да бъде отделен като такъв. За 1 изчисляването на действителния размер на ГПР с включено възнаграждение за гаранта, не са необходими специални знания за извършване на преценка дали би надхвърлял, или не, максимално допустимия по закон размер. Същевременно, по отношение на поставените въпроси във връзка с погасените от ищеца суми по пера, съдът следва да даде възможност на ответниците да представят справка от счетоводството си за погасените суми, за което следва да им бъде дадено указание. Едва след представянето им съдът ще се произнесе по искането за допускане на съдебно счетоводна експертиза.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.

Съдът като се запозна с изложеното в исковата молба и формулираният петитум, намира, че е необходимо, на ищеца да бъдат дадени указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК за прецизиране на петитума на осъдителния иск по чл.55, ал.1, пр.1, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба е налице несъответствие в твърдяното - твърди се, че е платил общо 1460лв., а главницата по кредита е 1200 лв. В същото време заявява, че надплатената сума е 200,00 лева, а не 260,00 лева и претендира частично 5,00 лева от 200,00 лева.

За процесуална икономия следва делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба по делото, с препис за насрещната страна, да уточни частично предявения иск по чл.

55, ал. 1 ЗЗД от какъв общ размер е предявен частично - 260 лв. или 200 лв. и какво представлява тази сума, като при неизпълнение в срок, исковата молба в тази част ще бъде върната и производството по делото ще бъде частично прекратено.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.04.2026 г. от 10:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад по делото:

Ищецът твърди, че на 27.05.2024 г. Л. З. като заемател сключил с ответника „Изи Aceт Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, Договор за паричен заем № 5127015/27.05.2024 г., по силата на който кредитодателят отпуснал сума в размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лева, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) от 40,00 %, годишен процент на разходите (ГПР) от 49,17 %. Договорът бил сключен за срок от 10 седмици (под 3 месеца), като вноската била седмична - общо 10 вноски, всяка от които, както съгласно погасителния план, така и съгласно обективираното в чл. 2 от Договора, била в размер на 125,14 лева.

Падежът на първата вноска бил определен на 03.06.2024 г., а на последната - 05.08.2024 г.

Съгласно чл. 2, т. 7 от Договора Л. З. следвало да върне за срока на Договора сумата от 1251,40 лв., като в тази сума се включвали размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срока на договора. Между страните бил подписан и Договор за предоставяне на гаранция № 5127015/27.05.2024г., по който страни били Л. З. в качеството на „Потребител“ и дружеството „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 в качеството „Гарант“. Съгласно чл. 1 от този договор Гарантът се задължавал да издаде гаранция за плащане (изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция, ищецът дължал на „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение в размер от 208,60 лв. В погасителния план към Договор за паричен заем № 5127015/27.05.2024г., в колона № 6 било 2 включено това възнаграждение, разсрочено на същия брой (10) погасителни вноски, всяка от които в размер на 20,86 лева. Ищецът излага подробни съображения за нищожност на процесните договори поради нарушения на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, включително неверен и заблуждаващ ГПР и неравноправни клаузи. Претендира връщане на недължимо платена сума, частично предявена в размер на 5 лв.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД оспорва исковете като недопустими и неоснователни, поддържа, че договорът е действителен, ГПР е изчислен правилно и обезпечението е законосъобразно. Твърди, че сумите за гаранцията не са постъпили в неговия патримониум.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД оспорва исковете, като поддържа, че договорът за гаранция е самостоятелен, възмезден и законосъобразен, не противоречи на добрите нрави и възнаграждението не следва да се включва в ГПР.

Съдът, при преценка на твърденията на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане против ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както следва: 1/ установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем № 5127015/27.05.2024 г.,. поради противоречието му със закона, при условията на евентуалност поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/ и заобикаляне на закона /чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД/. 2/ в условията на евентуалност осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 5 , 0 0 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването.

Предявен е за разглеждане и установителен иск против ответника „Файненшъл България“ ЕООД с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с договор за паричен заем от 27.05.2024 г. поради липса на основание като обезпечаващ нищожна сделка, в условията на евентуалност – като противоречащ на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/.

УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, включително на оспорените клаузи, които противоречат на/заобикалят императивни материалноправни норми или добрите нрави.

При позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена тежест на ответника е да докаже, че договорът за потребителски кредит е действителен, вкл. договорен индивидуално.

По иска по чл. 55, ал.1,пред.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил дължимите суми по договора, а в тежест на ответника е да докаже основание за задържане на сумата.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключването между ищеца и първия ответник на процесния Договор за паричен заем № 5127015/27.05.2024 г., по силата на който кредитодателят отпуснал сума в размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лева, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) от 40,00 %, годишен процент на разходите (ГПР) от 49,17 %. Сключването между ищеца и втория ответник на Договор за предоставяне на гаранция № 5127015/27.05.2024г.

3

По доказателствата:

П Р И Е М А представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца по чл.190 ГПК за задължаване на ответната страна да представи процесния Договор за кредит, Погасителен план и Договор за поръчителство.

ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК в срок до първото открито съдебно заседание ответниците да представят справка-извлечение от счетоводствата си за постъпили суми от ищеца във връзка с изпълнение на процесните договори.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на ССЧЕ за първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК , когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.