Решение № 125 от 14.04.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Перник, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500541 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 17130/23.07.2025 г., подадена от М. В.

С. от ***, с ЕГН:********** чрез адвокат М. Е. от АК-*** срещу решение № 708/15.07.2025 г., постановено по гр. дело № 1193/2025 г. по описа на Районен съд – Перник в частта му, с която съдът отменя служебно на основание чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2 СК установения с решение № 376/02.05.2024г. по гр. дело № 4823/2023 г. на Районен съд – Перник режим на лични отношения на бащата Л. И. К. с ЕГН:********** с детето Й. Л. И. с ЕГН:********** като вместо това определя нов режим, подробно посочен в решението.

Жалбоподателката счита решението в обжалваната му част за незаконосъобразно, постановено при противоречия на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с практиката на ВКС, практиката на съдилищата и на актове на съда на Европейския съюз, както и постановено при очевидна неправилност, поради което моли окръжния съд да го отмени и вместо него постанови друго, с което уважи основната искова молба за постановяване на ограничен режим на лични контакти между детето и бащата, като на основание чл. 127, ал. 4 СК да се приложат защитните мерки по чл.

59, ал. 8 СК, като режима да е без преспиване на детето, за няколко часа и в защитена среда (на територията на Отдел „Закрила на детето“ *** или в контактен център/услуга) под 1 наблюдението на експерт или други подходящи условия, както и да остави без уважение насрещната исковата молба на Л. И. К. относно режима на лични контакти на бащата с детето, като неоснователен и недоказан. Алтернативно: В случай, че въззивния съд прецени, че в оспорените части решението е постановено при съществени процесуални нарушения – да го отмени и върне за ново разглеждане от друг състав, ведно с произтичащите от това последици.

Според жалбоподателката съдът е постановил нов режим, който не съответства на ниската възраст на детето – почти 2 години към релевантния момент, на липсата на изградена стабилна емоционална връзка с бащата и на обстоятелството, че детето никога не е било отглеждано самостоятелно от него, нито е преспивало в неговия дом.

В жалбата се излагат доводи, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като е отказал събирането на поискани доказателства, вкл. разпит на свидетели и назначаване на съдебно-психологична експертиза относно родителския капацитет на страните, въпреки че именно тези доказателства са били относими към преценката за интереса на детето, рисковете при изпълнение на режима и личностовите и възпитателни качества на родителите. Навеждат се и оплаквания, че съдът не е изпълнил задължението си да изясни спора от фактическа страна в пълнота, въпреки че производството по чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127 СК има характер на спорна съдебна администрация и при него водещ следва да бъде единствено интересът на детето.

Жалбоподателката поддържа, че съдът не е обсъдил надлежно данните за упражнено домашно насилие от страна на бащата спрямо нея, включително в присъствието на детето, както и обстоятелството, че е постановено Решение № 665/04.07.2025 г. по гр. д. № 1152/2025 г. на ПРС и е издадена заповед за защита за осъществени актове на домашно насилие на 01.03.2025 г. и 15.03.2025 г. по време на изпълнение на режима на лични контакти. Твърди се, че съдът е игнорирал и данните за предходно съдебно установено домашно насилие от страна на бабата по бащина линия М. К., с която бащата живее в едно домакинство, както и че не е отчел значението на тези обстоятелства за оценката на средата, в която детето следва да пребивава.

Според изложеното в жалбата, по време на изпълнение на досегашния режим бащата и неговата майка системно са възпрепятствали присъствието на майката, въпреки че то е било предвидено в предходното съдебно решение, като спрямо нея са отправяни обиди, заплахи и унизително отношение в присъствието на детето. Описани са случаи, в които детето е плачело, било е неспокойно, трудно се е успокоявало, а бащата не е проявявал адекватна грижа за неговите базисни нужди – хранене, смяна на памперс, успокояване. Поддържа се, че след контактите с бащата детето е проявявало тревожност, неспокоен сън и емоционален дистрес.

Въззивницата счита, че определянето на режим с преспиване, без адаптационен период, без контролирана среда и без предварителна експертна оценка, поставя детето в риск и създава опасност за неговото психическо и емоционално развитие. Според нея автоматичното разширяване на режима при навършване на определена възраст, както и 2 разширяването му за официални празници, летни периоди и други случаи, е постановено формално, по календарен признак, без индивидуална преценка на конкретните потребности на детето и без изследване дали такова разширяване е в негов интерес.

Жалбата съдържа и възражения срещу конкретни елементи от постановения режим, а именно: продължителните периоди на отделяне на детето от майката; преспиванията при бащата; разширяването на режима по време на официални празници и ваканции; предвиждането на контакти по повод рождени дни на роднини по бащина линия; както и механизма за предаване на детето чрез трети лица или извън домашната му среда. Поддържа се, че тези разрешения не съответстват на възрастта на детето, на липсата на изградена устойчива връзка с бащата, на високото ниво на конфликт между страните и на съдебно установеното насилие.

В жалбата се сочи още, че съдът е подходил едностранчиво при оценката на доказателствата, като е кредитирал тезата на бащата, без да изложи достатъчно мотиви защо не възприема изложените от майката факти и опасения. Поддържа се, че изслушването на родителите е било проведено формално, без реално обсъждане на заявените от майката притеснения относно сигурността и благополучието на детето.

Като правни основания за неправилност на решението въззивницата сочи нарушение на разпоредбите на СК и ГПК, на Закона за защита от домашното насилие, Закона за закрила на детето, Конституцията, Конвенцията за правата на детето, Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, както и противоречие с ППВС № 1/1974 г. и с международни стандарти, включително Резолюция на Европейския парламент от 06.10.2021 г. относно въздействието на насилието от страна на интимния партньор върху родителските права и децата. В тази връзка се поддържа, че при наличие на домашно насилие съдът е следвало да подходи ограничително към режима на лични отношения, а не да го разширява.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Л. И. К. чрез адвокат Г. е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли окръжния съд да я остави без уважение и потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

Излагат се съображения, че съдът не е допуснал процесуални нарушения, като е обсъдил всички събрани доказателства и е постановил акта си в съответствие с материалния закон. Поддържа се, че определеният разширен и поетапен режим на лични отношения е съобразен с възрастта на детето и гарантира неговото пълноценно развитие, като осигурява необходимата връзка с бащата. Оспорват се твърденията за релевантност на производствата по ЗЗДН, като се изразява становище, че те се използват с цел ограничаване на контактите между бащата и детето. Възразява се срещу направените доказателствени искания като преклудирани, неотносими и недопустими във въззивното производство, включително исканията за разпит на свидетели, назначаване на експертиза и събиране на допълнителни доказателства. Прави се искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението на районния съд да бъде потвърдено изцяло.

В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателката чрез адвокат Е.

3 поддържа изцяло въззивната жалба и иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части. Позовава се на заключението на съдебно-психологичната експертиза, според което майката е основният привързан родител, както и на ниската възраст на детето, изискваща щадящ и поетапен подход при разширяване на режима на лични контакти.

Поддържа се, че следва да се отчете и наличието на данни за домашно насилие като фактор за риск, като се изтъква добрият родителски капацитет на майката. Претендират се разноски.

От своя страна, въззиваемият чрез адвокат Г. оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Позовава се на събраните гласни доказателства, от които се установява положителна връзка между бащата и детето и адекватно упражняване на родителски функции от негова страна. Поддържа се, че в интерес на детето е изграждането на пълноценна връзка с бащата чрез реални контакти извън ограничената среда. Прави се искане, с оглед липсата на комуникация между родителите, да бъде определено трето лице за предаване на детето. Въззиваемият лично заявява несъгласие с ограничения режим и настоява за възможност да упражнява пълноценно родителската си роля.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба вх. на ПРС № 7331/27.03.2025 г., с която ищцата М. В. С. чрез адвокат М. Е. е предявила срещу Л. И. К. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за изменение на постановен режим на лични отношения между баща и малолетно дете Й. Л. И..

Ищцата излага, че страните са родители на малолетното дете Й. Л. И., роден на *** в ***, за което е съставен акт за раждане № *** от ***. Между страните е съществувала фактическа съпружеска връзка, прекратена след влошаване на отношенията им още по време на бременността на ищцата. Било налице обидно и унизително поведение от страна на ответника, включително психически натиск и заплахи.

С решение № 376/02.05.2024 г. по гр.д. № 4823/2023 г. по описа на Пернишкия районен съд на ответника е предоставено право на лични контакти с детето, като е определен режим: всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 до 13:00 часа в дома на бащата в ***, ***, в присъствието на майката, както и режим на контактите по празници и след навършване на 3годишна възраст на детето.

Ищцата твърди, че след постановяване на решението са настъпили съществени промени в обстоятелствата, налагащи неговото изменение, а именно: по време на осъществяване на режима ответникът и неговата майка М. К. проявяват обидно и агресивно поведение спрямо ищцата, включително вербални нападки, унизително отношение и 4 възпрепятстване на нормалното присъствие; контактите не се осъществяват в предвидената от съда форма, като ищцата не е допускана в жилището, а детето се извежда извън нейния контрол; детето, поради ниската си възраст (под *** години), реагира с тревожност, плач и видим стрес по време и след контактите с бащата; ответникът не полага адекватни грижи за детето (липса на внимание към хранене, хигиена, успокояване), като не съдейства и възпрепятства майката при полагане на грижи; налице са инциденти на поведение, създаващо риск за детето, включително оставяне без надзор и ситуации с потенциална опасност (напр. поставяне на предмет в устата на детето); ищцата твърди системно упражняване на психическо насилие, включително обиди, заплахи („ще взема детето“, „ще ти взема още малко“) и демонстративно агресивно поведение.