Решение № 4 от 09.02.2026, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Етрополе, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Коева като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Административно наказателно дело № 20251830200088 по описа за 2025 година Производството е по чл. 60,вр. чл. 58д ЗАНН, като е образувано по повод подадена жалба до РС – Етрополе /чрез Началника на РУ – Етрополе/ от Д. Г.

П., с ЕГН ********** от гр. ****, обл. ****, срещу Наказателно постановление № ***** г. на Началника РУ – Етрополе при ОД МВР София.

В жалбата се навеждат доводи за това, че жалбоподателят не е нарушил посочените в оспорваното постановление разпоредби, респ. че в него не е опасана правилно фактическата обстановка.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, като поддържа жалбата си и излага допълнителни аргументи относно това, че е бил с поставен предпазен колан по време на проверката.

Въззиваемата страна – Началника на РУ – Етрополе не се явява и не се представлява.

В съдебното заседание по делото, като писмени доказателства са приобщени следните документи: наказателно постановление № **** г. на Началник РУ – Етрополе при ОД МВР – София, ведно с разписка за връчването му – във вид на оригинал и заверено копие; АУАН, Серия GA № 3573001 с дата 17.03.2025 г. /електронен вариант/ - във вид на оригинал; заверено копие на докладна записка с № УРИ **** г.; справка за нарушител/водач на жалбаподателя.

В хода на съдебното следствие, като свидетели по делото били 1 разпитани полицейските служители, извършили проверката, по повод на която е образувано административно – наказателното производство и които са съставили съответни документи в хода на същото – М. Р. М. и С. Г. Т., които изложили възприетите от тях факти и обстоятелствата във връзка с нея.

Районен съд - Етрополе, след като се запозна с жалбата и изложените в нея и в хода на съдебните прения твърдения на жалбоподателя, както и след като обстоен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:

На 17.03.2025 г. свидетелите М. Р. М. и С. Г. Т. – и двамата полицейски служители при РУ – Етрополе, били на работа – дневна смяна, съгласно утвърден от Началника на районното управление график. Около 09,42 часа същия ден двамата горепосочени се намирали в гр. ***** облл. ****, бул.

„****“, при частен дом № ****, където били изградили установъчена пункт за осъществяване контрол на пътното движение. По същото време и на същото място, свидетелите М. и Т. забелязали движещ се по булеварна лек автомобил марка „****“ модел „****“ с рег. №******, управляван от жалбоподателя Д.

П., който управлявал автомобила без включени дневни светлини и без поставен обезопасителен колан, и се движел в посока от автогарата към магазин „Т-Маркет“ в града. Приближавайки на разтояние от около 20-30 метра преди мястото на установъчния пункт, водачът на автомобила забелязал намиращите се там полицейски служители, поради което намалил скоростта си на движение, включил светлините на автомобила и поставил обезопасителния с и колан. Това било забелязано от свидетели М. и Т., поради което последният му подал сигнал със стоп – палка по образец, за да спре за извършването на проверка. Жалбоподателят се подчинил на това разпореждане и преустановил движението на управлявания от него автомобил.В хода на извършената проверка полицейските служители поискали личните документи на жалбоподателя – лична карта и СУМПС, както и свидетелството за регистрация на управлявани от него автомобил. Той им само лична карта и свидетелство за регистрация на автомобила, от които по безспорен начин била установена самоличността на водача, както и това, че автомобилът, който управлява е негова лична собственост. Жалбоподателят, обаче, не представил на свидетелство за управление на МПС, както и нищо от оборудването на автомобила /аптечка, триъгълник и пожарогасител/. С оглед на това св. М. се насочил към служебния му автомобил и започнал да съставя акт за установяване на административно нарушение. В този момент жалбоподателят се приближил до полицейския автомобил и показал на св. М. обезопасителен триъгълник и аптечка. Предвид на това, св. М. М. съставил на Д. П. АУАН Серия GA № 3573001 с дата 17.03.2025 г. /електронен вариант/ за извършени от него нарушения разпоредбите на чл. 100, ал. 1 ,т. 1; чл. 70, ал. 3; чл. 139, ал. 2, т. 3 и чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

Според описателната част на акта нарушението било извършено от П., на 17.03.2025 г., около 09,42 часа, в гр. ****, на бул. „****“, срещу частен дом № ***, с посока на движение от автогарата към магазин „Т-Маркет“, като водач 2 на лек автомобил марка „****“ модел „****“ с рег. № *****, собственост на водача. Като фактически констатации относно извършеното нарушение било посочено, че водачът управлява горепосоченото МПС без да носи свидетелство за управление на МПС; водача управлява горепосочения автомобил без включени задължителни дневни или късе асветлини през деня; водача управлява горепосочения автомобил без техническо оборудване – пожарогасител; водачът управлява автомобила без поставен обезопасителен колан, при наличието на такъв в автомобила.

Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля на нарушението – св. С. Т., след което бил връчен за подпис на жалбоподателят, който отказал да го подпише, който отказ бил удостоверен с подписа на св. М. Ц. З..

На 26.03.2025 г. Началникът на РУ – Етрополе при ОД МВР – София /в качеството си на административнонаказващ орган/, издал оспореното НП № **** г., с което, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации и описателна част на нарушението, посочени в горния АУАН, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП; чл. 185 ЗДвП; чл. 185 и чл.

183,ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, на жалбоподателя били наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 10,00 лева/5,11 евро; „глоба“ в размер на 20,00 лева/10,23 евро; „глоба“ в размер на 20,00 лева/10,23 евро и глоба в размер на 50,00 лева/25,56 евро или общо „глоба“ в размер на 100,00 лева/51,13 евроо. Със същото наказателно постановление, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на водача – жалбоподател били отнети общ 10 контролно точки.

На 14.10.2025 г. посоченото наказателно постановление било връчено лично на жалбоподателя, който подал жалба срещу него в РС - Етрополе на 27.10.2025 г.

Горната фактическа обстановка съдът извежда въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.

От показанията на разпитаните свидетели М. Р. М. и С. Г. Т., настоящият съдебен състав не установи противоречия с посочените в акта, респ. в оспорваното наказателно постановление фактически положения относно извършеното административно нарушение. Показанията на свидетелите са ясни, пълни, точни и задълбочени, последователно възпроизвеждат непосредствено възприетите от тях факти и обстоятелствата по време на проверката. Независимо от тяхната служебна ангажираност към структурата, към която принадлежи и административнонаказващият орган, съдът не намира аргументи, с които да обоснове недостоверност на съдържащата се в тези показания информация. С оглед на това съдът счита, че показанията на тези свидетели следва да бъдат кредитирани, без резерви и да бъдат поставени в основата на изводите по съществото на делото.

Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по него, напълно подкрепят кредитираните от 3 съда свидетелски показани и спомагат за по-пълното и цялостно изясняване на фактическите обстоятелства по делото. В този смисъл следва да се посочи, че остават необосновани и неоснователни възраженията на жалбоподателя за това, че към момента, в който същият е бил спрян за проверка, той е бил с поставен обезопасителен колан. От възприетата от съда фактическа обстановка, подробно описана по – горе, по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, без да носи свидетелството си за управление на МПС, без включени задължителни светлини на автомобила и без да носи част ото оборудването му – пожарогасителя. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че нарушението е извършено в гр. *****, на бул. „****“, срещу частен дом №*****, т.е. на мястото на което жалбоподателят е бил установен да управлява автомобила.

Обстоятелсвото, че две от нарушенията, които е извършил /управлението на автомобила без колан и без включени светлини/ са констатирани малко преди нарушителят да достигне това място, и че фактическо това не е било налице и по време на извършената му проверка от полицейските служители не води до промяна във фактическата обстановка, налична по време на извършването на нарушението. В случая, макар в АУАН и НП да е описано мястото на извършване на нарушението срещу частен дом № **** мястото на нарушението е безспорно ясно и определяемо, а именно на бул. „*****“ в гр.

***** На още по силно основание следва да се посочи, че жалбоподателят не ангажира никакви доказателства относно твърдението си, че е бил с поставен обезопасителен колан, както при спирането му за проверка от полицейските служители, така и непосредствено преди това. В този смисъл чисто формалното му изявление не може да бъде противопоставено на презумпцията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП.

С оглед горното и преценявайки фактите по делото, и доводите на страните, съдът приема за установено, от ПРАВНА СТРАНА, следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения й в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по съществото си тя се явява неоснователна, с оглед на което ще следва да бъде оставена без уважение, поради следните съображения:

Съдебният контрол, предвиден по отношение на издадените от административните органи наказателни постановления се съсредоточава основно върху тяхната законосъобразност и правилност, т.е. дали извършените нарушения са правилно квалифицирани съобразно материалния закон и дали при издаването на оспорените административни актове и проведеното административнонаказателно производство са спазени съответните процесуалните правила. Във връзка с това съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като служебно изследва пълно, обективно и всестранно всички обстоятелства по делото, в това число и процедурата по издаването на съответното оспорено 4 наказателно постановление.

В настоящия случай, актът за установяването на административното нарушение и издаденото във връзка с него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни лица при спазване на процесуалните правила за издаването им, визирани в ЗАНН. Спазени са всички процесуални срокове, визирани в закона, както и формалната процедура по издаването на процесните административни актове. Предвид на това настоящият съдебен състав прима, че тези актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на това формално основание.

Горепосоченото становище се застъпва от съда и по отношение на приложения в случая материален закон, респ. материално-правните норми, посочени в оспорваните АУАН и НП. В нормата на чл. 100, ал. 1 ,т. 1 ЗДвП е нормативно въведено задължение на водачът на МПС да носи свидетелство за управление на такова от съответната категория. В нормата на чл. 70, ал. 3 ЗДвП е въведено задължение за водачите на МПС през деня да управляват същите с включени светилини за движение през дяна или с къси светлини. В чл. 139, ал. 2, т. 3 ЗДвП /ред.ДВ бр. 51 от 2007/ е въведено задължение за водачите на движещите се по пътя три- и четириколесни МПС да са оборудвани с пожарогасител, а в разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Посочените законови норми са имено тези, които са нарушени по смисъла на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН. От описанието на нарушението, визирано в АУАН и дословно пресъздадено в оспорваното НП, става ясно, че жалбоподателят е нарушил тези правила за поведение, като е управлявайки процесния автомобил не е бил с поставен обезопасителен колан, с който е бил оборудван автомобила; не е бил включил светлините на автомобила; последнит не е бил оборудван с пожарогасител и водачът не е носел в себе си свидетелство за управление на МПС. От приобщените по делото и кредитирани от съда доказателства, по безспорен начин се установяват тези факти.