Определение № 469 от 15.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 469 гр. София, 15.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600513 по описа за 2023 година Производството пред САС е образувано по протест, подаден от прокурор при ОП Видин и жалба от обвиняемите Е. Ф. Е. и Б. А., чрез защитника адв.Г., против определение №55 от 03.04.2023г., постановено по чнд №132/2023г. по описа на ОС Видин.

В протеста се твърди, че определението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. В определението е посочено, че жалбите на обвиняемите Е. и А. са допустими, но липсва изрично произнасяне дали е спазен прекузивният срок по чл.243, ал.4 от НПК, според прокурора жалбите са подадени извън седмодневния срок. Преписи от постановлението за прекратяване на наказателното производство са били получени от защитниците адв.Г. и адв.З. съответно на 09.02.2023г. и на 13.02.2023г., на 10.02.2023г. от обвиняемите А. и Е., чрез пълномощника адв.Г., е постъпила молба в ТД Митница Русе, към която е приложено копие от постановлението.

На 22.02.2023г. адв.Г. е депозирал молба до прокурора за връчване на постановлението на обвиняемите, тъй като не е успял да се свърже с тях, на същата дата идентична молба е постъпила и от адв.З.. Прокурорът е разпоредил връчване и такова е извършено лично на двамата обвиняеми на 28.02.2023г, на 01.03.2023г. са депозирани жалби против постановлението.

Според протеста, липсва правен интерес от разглеждане на жалбите, тъй като наказателното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 във 1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, а не както се твърди в жалбите, на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, те са депозирани с цел да се избегне инстанционен контрол пред АП София, тъй като там е бил депозиран сигнал за проверка на законосъобразността на постановлението от директора на ТД Митница Русе след подадена молба от обвиняемите за връщане на предмета на престъплението. Предвид изложеното, прокурорът твърди, че жалбите са процесуални недопустими, какъвто е и съдебният акт. По същество се излагат основания за неправилност и необоснованост на акта, тъй като липсват изложени фактическа обстановка, мотиви относно предмета на престъплението, обективните и субективни признаци на престъплението по чл.242, ал.4 във вр. с ал.1 от НК, както и правни изводи относно доказателствата във връзка с произхода на документите. Посочва се, че от фактическа страна е установено, че на 20.10.2021г., при проверка на автомобил с немска регистрация, е открит тайник, пътуващите лица отговорили отрицателно на въпроса дали превозват забранени стоки или имат нещо за деклариране, впоследствие при ЩМП е открито, че в тайника има злато в 64 пакета, под формата на бижутерийни изделия, на стойност 2 435 334лв. Приобщени са в превод на български език банкови документи, фактури за продажба на златни бижута, разрешения за митническо освобождаване и митнически декларации за внос от 2019г., 2020г. и 2021г., за които неправилно в постановлението и протестираното определение е прието, че обосновават произход на предмета на престъплението от Нидерландия, тъй като от самите документи се обосновава извод за произход от страна извън ЕС. По тези съображения се иска отмяна на определението и потвърденото с него постановление, както и връщане на делото на ОП Видин за ново произнасяне.

В жалбите на обвиняемите Е. и А. се твърди, че постановлението за прекратяване на наказателното производство по същество е законосъобразно, но е неправилно, тъй като прокуратурата е приела, че липсват доказателства за виновността на обвиняемите, но е следвало да приеме, че не е извършено престъпление от общ характер, а административно нарушение. Според жалбата, липсва правен интерес от обжалването, но няма пречки постановлението да бъде изменено или допълнено. Освен това се твърди, че липсва правен интерес от депозиране на протест, а по същество той е неправилен. Не са основателни доводите за просрочване на жалбите, тъй като 2 съгласно чл.243, ал.4 от НПК обвиняемият следва да бъде уведомен и да му се връчи постановлението по съответния ред, той е страна със самостоятелни права. Прокуратурата няма правен интерес да иска отмяна на определение, с което е потвърдено собственото й постановление, а съдът изцяло е споделил доводите в него.Подалият протеста прокурор не е наблюдаващият делото, според ЗСВ прокурорите се определят на случаен принцип, доводите в протеста се извеждат единствено от наблюдателното дело, което не съдържа всички материали, в момента на депозиране на протеста наблюдаващият прокурор е бил на работа, не е бил в отпуск или в болничен. С това се цели заобикаляне на закона и промяна на вътрешното убеждение на магистрат, което по същността си е злоупотреба с право. Приложеното по делото писмо от ТД Митница няма процесуална или доказателствена стойност, не изхожда от страна по делото и не следва да се обсъжда. Иска се оставяне на протеста без уважение като незаконосъобразен и с липсващ правен интерес, още повече, че с него се иска влошаване на положението на обвиняемите, а производството е инициирано от тяхна жалба, а също и изменение на определението съгласно поисканото в жалбите пред първоинстанционния съд.

Въззивният съдебен състав, след съобразяване на писмените доводи в протеста и жалбата, както и доказателствата по делото, намира за установено следното:

ДП №70/2021г. по описа на ОП Видин е започнато на 20.10.2021г. със съставяне на протокола за първото действие по разследването за извършено престъпление по чл.242, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 и чл.18, ал.1 от НК за това, че 20.10.2021г., около 16.02 часа на ГКПП Дунав мост 2 Видин – Калафат, с лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“ с немски регистрационен номер АСVG35, собственост на германското търговско дружество Верда Трейдинг, управляван от Е. Ф. Е., в съучастие като съизвършител с Б. А., е направен опит да бъдат пренесени през границата на страната, без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели в големи размери, а имено златни изделия с общо бруто тегло 41.600 кг. С постановления от 21.10.2021г. Е. Е. и Б. А. са привлечени в качеството на обвиняеми за престъпление по чл.242, ал.4 във вр. с ал.1, б.“д“ във вр. с чл.20, ал.2 и чл.18, ал.1 от НК. С постановление на прокурор от ОП Видин на 08.02.2023г. наказателното производство е било прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК и на обвиняемите са 3 връчени съобщения за това на 28.02.2023г., а в 7-дневен срок от съобщаването са постъпили частни жалби, послужили за основание да се образува чнд №132/2023г. по описа на ОС Видин. Прокурорът е мотивирал прекратяването с липса на доказателства обвиняемите да са внесли стоките от Р Турция, а също и с наличието на доказателства, че се касае за общностни стоки, които не могат да бъдат предмет на контрабанда по смисъла на чл.242, ал.1 от НК, тъй като се пренасят през вътрешна граница за ЕС, което от своя страна води до несъставомерност по чл.242, ал.1 от НК. С определение №55/03.04.2023г. първоинстанционният съд е разгледал по същество жалбите, като по изложените от прокурора съображения е приел, че производството правилно е било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.В мотивите на определението съдът е посочил, че жалбите са допустими, тъй като са депозирани от обвиняеми по делото. По същество напълно са споделени приетите от прокурора фактически констатации, че по делото е установено, че златните изделия не са внесени от Р Турция, както и че те се явяват вътреобщностни стоки, тъй като има доказателства за произхода им от Нидерландия, поради това те не могат да бъдат предмет на престъпление по чл.242 от НК. Напълно са споделени анализът на доказателствата като изчерпателен, правилен и логичен, а също и правните изводи на прокурора за несъставомерност на квалифицираната контрабанда, а също и че са налице предпоставките да се изпрати делото на компетентния административно наказаващ орган за налагане на административно наказание по Валутния закон – „Митници“ – ДТ Митница Русе. По отношение на изложените доводи в жалбите се сочи, че действително не може да бъде направен еднозначен извод и не е налице яснота по отношение на въпроса за доказаността на обвинението, което е наложило от правна страна извод за липса на достатъчно доказателства за извършване на престъпление по чл.242 от НК.

Според съда, след служебната проверка няма основание да се приеме наличие на необоснованост, непълнота на доказателствата или съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на постановлението, затова то е било потвърдено.

Предвид изложеното процесуално развитие, на първо място следва да се посочи, че не са налице предпоставките за произнасяне по същество по въззивния частен протест, тъй като жалбите, с които е бил сезиран първоинстанционния съд, са недопустими поради липса на правен интерес.

4

Определението, с което е потвърдено постановлението на прокурор от ОП Видин, е постановено при същите мотиви, при съобразяване на които е прието от прокурора, че производството подлежи на прекратяване, като жалбите на двамата обвиняеми, с които е поискано изменение на основанията за прекратяване, са били оставени без уважение. Първоинстанционният съд изрично е посочил, че споделя фактическите констатации, анализа на доказателствата и правните изводи на прокурора. Двамата обвиняеми са направили идентични искания – да бъде изменено постановлението, като се приеме, че няма извършено престъпление, а се касае за административно нарушение, или да се допълни основанието за прекратяване в същия смисъл.

Като второ основание за обжалване е посочено, че постановлението на прокурора подлежи на служебен контрол от АП София през следващите две години, което означава, че жалбоподателите ще имат процесуално качество за този срок, затова се иска съдът да потвърди или измени постановлението, дори и ако се приеме, че липсва правен интерес от депозиране на жалба.

Съдът в мотивите на проверяваното определение е разгледал жалбите по същество, приел е доводите в тях за неоснователни, съответно не е изменял или допълвал постановлението относно основанието за прекратяване, без да съобрази, че липсва правен интерес да се разгледат. Затова протестът е основателен относно твърденията за недопустимост на жалбите на обвиняемите, инициирали първоинстанционното производство, но не е основателен относно твърдението за недопустимост заради неспазен срок за подаване на жалбите. Според прокурора, жалбите са просрочени и не е следвало да бъдат разглеждани, но въззивният състав намира, че жалбите са депозирани в срок, който е самостоятелен за всеки от имащите право на жалба, изрично посочени в разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК, правни субекти. След изрично изявление, че не са получили постановлението, обвиняемите са били надлежно уведомени по разпореждане на прокурора чрез връчване на препис и в 7-дневния срок са подали жалбите си.

Връчването на преписи на защитниците им не освобождава прокурора от задължението да бъде връчен препис на обвиняемите. Не може да се приеме, че след като в срока, даден на защитниците след връчване на постановлението, не са постъпили жалби, той е изтекъл и за обвиняемите, защото те изрично са декларирали писмено, че не са съобщили за прекратяването на обвиняемите. Жалбите на обвиняемите са недопустими не 5 поради просрочие, а защото липсва правен интерес от предявяването им, но независимо от това, вместо да бъдат оставени без разглеждане, те са обсъдени по същество и са оставени без уважение. Този извод се налага след внимателен прочит на обжалваното определение и направените искания в жалбите на обвиняемите. По същество, прокурорът е приел, че наказателното производство следва да бъде прекратено поради несъставомерност на установените действия на двамата обвиняеми, тъй като липсват доказателства те да са били в Р Турция, освен това откритите в автомобила стоки имат характер на вътреобщностни за ЕС, затова пренасянето им през граница не е съставомерно по чл.242, ал.1 от НК. Посоченото правно основание за прекратяването е по чл.243, ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, а в следващия абзац на постановлението е мотивирано защо се касае за административно нарушение и какво следва да се предприеме, за да се наложи административно наказание за него. От тези мотиви е ясно, че основанието за прекратяване на производството е липса на престъпление, както е посочено в абзац 4-ти, страница 3 от постановлението „несъставомерност на квалифицирана контрабанда“. Въпреки че първоинстанционният съд е споделил изцяло това виждане на прокурора, без да излага собствени мотиви по фактите, доказателствата и правните изводи, при обсъждане на доводите на жалбоподателите е допуснал вътрешно противоречие на акта, като е коментирал, че липсват достатъчно доказателства, които да установяват извършване на престъпление по чл.242, ал.1 от НК, без да бъде съобразено, че съгласно разпоредбата на чл.243, ал.1, т.2 от НПК, това е различно, самостоятелно основание за прекратяване на наказателното производство, когато прокурорът намери, че обвинението не е доказано. Постановлението, предмет на производството обаче, несъмнено е мотивирано в смисъл, че изобщо няма извършено престъпление, нещо повече, разпоредено е поради наличие на административно нарушение по Валутния закон, делото да се изпрати за налагане на административно наказание по реда на чл.243, ал.3 от НПК на компетентния за това административен орган, което е още едно основание да се приеме, че волята на прокурора на какво основание е постановил прекратяване на наказателното производство, е напълно ясна. Предвид това, исканията в жалбите на двамата обвиняеми да се измени основанието за прекратяване, като се приеме, че няма извършено престъпление, вместо приетото от прокурора, че липсват достатъчно 6 доказателства, са процесуално недопустими. Именно това основание за прекратяване е било изтъкнато в постановлението, включително и чрез изрично посочване на основанието по чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, а като го е потвърдил напълно, споделяйки изцяло фактическите и правни съображения, първоинстанционният съд по същество се е произнесъл по недопустими жалби, без да съобрази, че независимо че подсъдимите принципно имат процесуална възможност да претендират изменение на постановление за прекратяване на наказателното производство относно основанията за това, в случая исканията в жалбите са безпредметни, тъй като претендираното основание от обвиняемите напълно съвпада с посоченото в постановлението такова. В конкретния казус обосноваността и законосъобразността на постановлението биха могли да са предмет на проверка по същество, само ако съдът е бил сезиран с допустима жалба, но още в самите жалби е посочено изрично, че двамата обвиняеми са наясно, че липсва правен интерес да ги депозират, което също е останало извън вниманието на първостепенния съд. В конкретния казус искането е да се приеме, че основанието за прекратяване съвпада с това, посочено в постановлението на прокурора, което определя и липсата на правен интерес.