Решение № 872 от 28.10.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1139/2024
- Вид
- Решение № 872
- Подписан
- 28.10.2024
- В сила
- 22.10.2024
- Състав
- Албена Янчева Зъбова Кочовска, Таня Димитрова Евтимова, Радостина Петкова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.410 · Кодекс за застраховането
- чл.410, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 872 гр. Бургас, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:
Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20242100501139 по описа за 2024 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на Агенция „Пътна инфраструктура“(АПИ), ЕИК 000695089 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Македония“ №3, представлявана от председател на управителния съвет чрез юрисконсулт Папизова при Областно пътно управление- Бургас със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Цариградска“ №30 срещу Решение №620 от 27.03.24г. по гр.д.№5043/23г. по описа на БРС, с което Агенцията е осъдена да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ЕИК 000694286 със седалище и адрес на управление:гр.София,пл.“Позитано“5, сумата 1568,44лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470422232302047 за претърпени материални щети по л.а. „Ауди А8“ с рег.№*********, застрахован при ищеца по договор за застраховка „Каско Стандарт“ със срок на валидност от 27.06.22г. до 26.06.23г., причинени от попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на републикански път ІІ-73 при движение в посока от юг на север преди разклона за с. Сигмен, ведно със законната лихва от завеждането на делото(24.08.23г.) до окончателното изплащане на главницата, като на въззивника са възложени и деловодните разноски на насрещната страна.
В жалбата решението се сочи за неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалния закон, неправилно приложение на материалния такъв и поради необоснованост.
Конкретно се твърди, че съдът е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства за причинно-следствената връзка между състоянието на пътното платно и настъпилите щети по застрахования автомобил.
Оспорват се в частност показанията на св. Пл.К., сочени за непълни и противоречиви 1 относно механизма на процесното ПТП(неориентирани за дата и място на събитието), както и се поддържа, че съдът е игнорирал необосновано изводите на експерта за липса на причинно следствена връзка между механизма на произшествието и претендираните по делото материални увреждания. Сочи се и несъответствие между твърденията в исковата молба за мястото на процесното ПТП и обясненията за него, дадени от свидетеля- водач на МПС, т.к. това имало значение за извода дали е осъществено в зоната на действие на знак В26, налагащ ограничение на скоростта до 60 км/ч. или не.Оспорва се доказаността на твърдяното ПТП, предвид посочената от водача крайна точка на придвижване на автомобила-с. Бероново, община Сунгурларе(намиращо се на приблизително 3 км. от мястото на ПТП) и с оглед това, че свидетелят не е установил щетата веднага, а на другия ден. От показанията му и без да съобразява констатациите на експерта, които му противоречат, съдът неправилно бил направил извода, че произшествието е настъпило извън зоната на действие на горепосочения пътен знак, че водачът се е движил със съобразена за терена скорост, като не е взето предвид и това, че се касае до шофиране в тъмната част на денонощието и при валеж от дъжд. В този смисъл се оспорва като неправилен и изводът на съда за неоснователност на направеното от ответната страна възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, без да се мотивира защо съдът не възприема заключението на експерта в тази му част.
Оспорва се също наличието на противоправно деяние, което да е в пряка причинно – следствена връзка с вредоносния резултат и да ангажира отговорността на АПИ за него.Възразява се срещу обосноваността на експертното заключение в частта, обосноваваща изводите за влошено състояние на пътния участък на налични към момента следи от извършени „кърпежи на асфалтовата настилка в двете пътни ленти“.
Не е налично според страната и противозаконно бездействие от страна на Агенцията да обозначи или огради пътна неравност, т.к. Законът за пътищата, подзаконовите нормативни актове и техническите правила не поставят такива изисквания, доколкото поставянето на обозначения и ограждения в тази връзка би представлявало опасност за движението.
В обобщение се моли за отмяна на съдебното решение, в което този съд приема за съдържащо се и искането за постановяването на друго, отхвърлящо заявената претенция като неоснователна. Дирят се разноските за производството, вкл. юрисконсултско възнаграждение и не се ангажират нови доказателства.
В срок е постъпил отговор на жалбата , подаден от въззиваем ищец ЗЕАД чрез адв. М.
Събева от БАК, в който на първо място е направено възражение за недопустимостта на жалбата, като се моли за прекратяването на производството поради неспазването на дадените от съда указания за своевременно представяне на документ за внесена за производството държавна такса от въззивника.
На следващо място се прави възражение за неоснователност на въведените с горната оплаквания срещу постановеното от БРС решение.Сочи се, че въззивникът не е направил конкретно оспорване на механизма на ПТП или на местоположението на пътната неравност в отговора си пред РС, а доводите в тази насока,въведени едва с жалбата, са вече преклудирани.
Счита местоположението на пътния инцидент и разположението на неравността, причинила увреждането за достатъчно добре установени от събраните в процеса доказателства и за изводими при съвкупната им преценка от страна на съда.Излага съображения, обективно обясняващи неточността на свидетелските показания с отдалечеността на събитието във времето, обосновава 2 претенцията си с наличието на всички изискуеми от закона предпоставки за носенето на отговорността на въззивника ответник спрямо застрахователя.Моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение.Дири разноски за производството и не ангажира нови доказателства.
Проверката на БОС по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и допустима. В тази връзка БОС добавя, че по възражението за недопустимостта й поради несвоевременно внесена държавна такса за инстанционен контрол, БОС вече се е произнесъл в друго производство(ВЧГД 760/24г. по описа на БОС), с което е заявил становището си за неправилност на разпореждането на РС, връщащо жалбата поради неизпълнение на указанията за поправката й, като го е отменил.
Служебната проверка по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо обжалваното решение.
По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на решението, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е било образувано по исковата молба на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ чрез адв. М.Събева за осъждане на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“да му заплати сумата от 1568.44 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470422232302047 за претърпени имуществени щети по застрахования при ищеца с договор за застраховка „Каско Стандарт“ със срок на валидност 27.06.2022г. до 26.06.2023г. лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ********.Щетите били причинени вследствие осъществено на 10.01.2023г. при движение по републикански път II-73 в посока от юг на север преди разклона за с. Сигмен ПТП, изразяващо се в попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка. Претендирана е и законната лихва върху главницата от завеждане на делото – 24.08.2023г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е изплатило сумата от 1568.44 лева за ремонт на МПС, застраховано със застраховка „Каско“. Обезщетението било платено на основание застрахователен договор, валиден от 27.06.2022г. до 25.06.2023г. за МПС „Ауди А8“, рег.
№ ******** заради ПТП, станало на 10.01.2023г., когато при движението си в дясна лента по републикански път II-73 в посока от юг на север /от гр. Карнобат към с. Сигмен/, на около 50-70 м. преди разклона за с. Сигмен (на локация с координати 42.685690, 26.966450), водачът на МПС „Ауди А8“ с рег. № ******** - П. Ж. К. преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. По сведения на водача, дупката била с остри ръбове и се намирала в дясна пътна лента в посоката му на движение. Водачът не се движил с висока скорост, тъй като се готвил да завива, но въпреки това не успял да избегне преминаването през нея и навлязъл в дупката с десните автомобилни колела. В резултат от настъпилото ПТП на лекия автомобил били нанесени щети, изразяващи се в увредени предна и задна дясна гума и увредени предна и задна дясна лята джанта. Посочените обстоятелства около състоялото се произшествие били отразени надлежно в Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“. Ищецът твърди, че от реализираното ПТП са причинени материални щети на автомобила на обща стойност 1568.44 лева. Тези щети били заплатени от застрахователя, който на основание чл.410, ал.1 КЗ претендира право на регрес срещу лицето, причинило щетите. В случая пътят е републикански , поради което АПИ се сочи за отговорен за увреждането, т.к. не е изпълнил задължението си за 3 поддържането и ремонта му, нито е сигнализирал пътната неравност, довела до настъпването на ПТП.
Исковете са с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ,вр. чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК , в който оспорва исковете. Сочи, че няма данни за размерите на дупката, причинила инцидента - ширина, дълбочина и дължина. За настъпилото ПТП не е съставен протокол от компетентните органи на МВР. Заявява, че не са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на АПИ за щетите, т.к. не са установени по безспорен начин елементите на фактическия състав на деликта, осъществен от прекия причинител на вредата, респективно от възложилия му извършването на работата, а именно: липсва противоправно поведение /действие или бездействие/- АПИ е изпълнила задълженията си по поддръжката на пътя, като я е възложила на трето лице („БГНОВА“ АД) с договор от 09.11.22г.Прехвърлила му е извършването на дейностите по зимна поддръжка и възстановителни работи при аварийни ситуации по републиканските пътища на територията на Областно пътно управление-Бургас(ОПУ-Бургас) и конкретно за м. декември 2022г. по силата на това договаряне е отправила задание за изкърпването на настилката на процесния участък от пътя, освен това като мярка за пътна безопасност е поставена вертикална сигнализация –пътен знак В26(забранено движението със скорост над 60 км/ч) и знак В24(забранено изпреварването на МПС с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош) ; липсвала причинна връзка между поведението на ответника и вредите,чието обезщетяване се дири; т.к. е изпълнил задълженията си за поддръжка на пътното платно, ответникът се освобождавал и от вменяваната му от закона вина на деликвента; нямало причинно - следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и състоянието на пътното платно. Твърдението за наличие на необезопасена дупка не било доказано ;увреждането било резултат изцяло от поведението на водача на автомобила, който го управлявал в противоречие с правилата за движение по пътищата, установени в чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/при несъобразяване на скоростта на движение с предвидимите и обективно съществуващи условия от пътната среда, за да има възможност да спре при наличие на препятствие, водачът на автомобила бил нарушил задължението си да намали скоростта или да спре управляваното МПС при възникване на опасност за движението, поради което неговото поведение е противоправно и е основание за изключване изцяло отговорността на ответника.
Евентуално се моли съдът да приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила. Молило се е искът да бъде отхвърлен.Поискано е привличането на трето лицепомагач(ангажираното с поддръжката на пътя дружество),конституирано от първата инстанция с определение от 30.10.2023г. като помагач на страната на ответника.
Разпечатката съдържа 28 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0fc6d554-1aef-4bfe-9228-f2c532006b57