Определение № 16585 от 04.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16585 гр. София, 04.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100503448 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК вр. чл. 577 от ГПК и чл. 32а и сл. от Правилника за вписванията /ПВ/.

Образувано е по жалба на „Совтранс ауто“ ЕООД, срещу определение № 123/10.02.2026 г.. на съдия по вписванията при Районен съд гр. София, с което е отказано поисканото със заявление с вх. № 8896/10.02.2026 г. вписване в имотния регистър, воден от Службата по вписванията, на договор за продажба на търговско предприятие със съответните приложения към него, с рег. № 4612/09.07.2025 г. за удостоверяване на подписите, и рег. № 4613/09.07.2025 г., том 2, акт № 179/2025 г. за удостоверяване на съдържанието, със страни: „Совтранс Ауто“ ЕООД, като продавач и „Ексеневекс“ ЕООД, като купувач. Вписването на този договор в имотния регистър е поискано, доколкото в активите на прехвърленото с него търговското предприятие са включени недвижими имоти.

Оплакванията са за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт, като се иска неговата отмяната.

Поддържа, че са налице всички предпоставки за вписване на договора за прехвърляне на търговско предприятие, като изводът на съдията по вписванията за приложимост на изискванията на чл. 264 ДОПК по отношение на вписването на процесния договор е неправилен. Посочва, че съгласно чл.

16, ал. 6 от ТЗ, вписването в Службата по вписванията е необходима и естествена последица от вписването на договора в ТРРЮЛНЦ, а в случая е налице такова вписване, разпоредено с решение № 16/15.01.2026 г. на 1

Софийски апелативен съд, по т. д. № 965/2025 г. В този смисъл обжалваното определение създава противоречие между вписаните в ТРРЮЛНЦ обстоятелства и вписванията в Имотния регистър. Счита, че разпоредбата на чл. 264 ДОПК се прилага единствено, когато прехвърлителят по сделката има непогасени публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, а липсват данни публичните задължения на жалбоподателя прехвърлител да подлежат на принудително изпълнение.

За да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че са налице публични задължения на прехвърлителя „Совтранс ауто“ ЕООД, а нормите на чл. 264, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК изискват разпореждането с недвижими имоти да се извършва след заплащане на дължимите от собственика публични задължения. Изложени са мотиви, че тази норма е императивна и се прилага без изключения и независимо дали прехвърлянето на собствеността се извършва чрез сделка или по силата на съдебна решение.

Посочено е още, че в представените към заявлението удостоверения за данъчна оценка за имотите, включени в търговското предприятие – предмет на заявения за вписване договор, липсва дължимото отбелязване, че по отношение на тези имоти „няма непогасени задължения“.

В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена на Съда е вписано, че във връзка с обжалвания с тази жалба отказ, има подадена още една жалба, подадена от купувача „Ексеневекс“ ЕООД. След служебно извършена проверка се установи, че по тази жалба е образувано в. ч. гр. д. № 3447/2026 г. на СГС, което е приключило с влязло в сила на 08.07.2026 г. определение № 7854/03.04.2026 г., с което е оставена без уважение жалбата на „Ексеневекс“ ЕООД срещу процесния отказ.

Съдът, като взе предвид навeдените в жалбата доводи и като съобрази доказателствата по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Процесният отказ е постановен по заявление заявление с вх. № 8896/10.02.2026 г. на помощник –нотариус при нотариус В.В., рег. № 268 на НК. С това заявление е поискано вписване в Служба по вписванията – гр.

София на договор за продажба на търговско предприятие със съответните 2 приложения към него, с рег. № 4612/09.07.2025 г. за удостоверяване на подписите, и рег. № 4613/09.07.2025 г., том 2, акт № 179/2025 г. за удостоверяване на съдържанието, със страни: „Совтранс Ауто“ ЕООД, като продавач и „Ексеневекс“ ЕООД, като купувач. Към заявлението е представен договорът, чието вписване се иска; декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК; удостоверения за данъчни оценки на имотите, включени в търговското предприятие; скици на тези имоти; удостоверение с изх. № 20260127145034/27.01.2026 г. за вписани в ТРРЮЛНЦ обстоятелсва и квитанция за платена държавна такса.

Отказът на съдия по вписвания да извърши определено вписване подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 577, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията, съдията по вписванията отказва да впише определен акт, когато актът не отговаря на изискванията на закона или не подлежи на вписване. Актовете, които подлежат на вписване са изброени в чл. 4 от ПВ, а изискванията на които актът следва да отговаря са посочени в чл. 6 от Правилника за вписванията.

Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. д. № 7/2012 г., проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно чл. 32а, ал.1 от Правилника за вписванията, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание.

След преценка на събраните по делото доказателства и с оглед наведените от жалбоподателя твърдения, съдът в настоящия му състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 4, б. „а“ от Правилника за вписванията /ПВ/, подлежат на вписване всички актове, с които се прехвърля право на собственост, като в чл.

6, ал. 1 и ал. 3 от ПВ е посочено какво задължително съдържание следва да имат подлежащите на вписване актове. С разпоредбата на чл. 264 ДОПК са въведени допълнителни изисквания при вписването на актове, с които се прехвърлят или учредяват вещни права върху недвижими имоти. Съгласно нормата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху 3 недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.

Противно на поддържаното в жалбата, тази норма е императивна и липсват предвидени хипотези, при наличието на които тя да не се прилага.

Съгласно константната съдебна практика, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, част от която е и цитираното от съдията по вписванията в процесния отказ определение № 100 от 13.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4352/2024 г. по описа на ВКС, ГК, II ГО, редакцията на чл. 264, ал. 1 ДОПК ,след изменението и с ДВ, бр. 36 от 2024 г., в сила от 03.05.2024 г., не предвижда изключение от прилагането на императивната норма. Прието е, че когато при проверката по чл. 264, ал. 1 ДОПК се установи, че прехвърлителят или учредителят имат публични държавни или общински задължения, прехвърлянето може да се извърши след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. Следователно, съгласно правилото на чл. 264, ал. 4 ДОПК, вписването се допуска само при реално плащане на публичните задължения на продавача. Заявения за вписване договор за прехвърляне на търговско предприятие попада в обхвата на чл. 264 ДОПК, доколкото в търговското предприятие са включени недвижими имоти и за да се извърши вписване на договора в имотния регистър следва да са спазени изискванията на чл. 264, ал. 1 и ал. 4 ДОПК, т.е. да се извърши проверка от страна на съдията по вписванията по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която да се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително 4 изпълнение публични задължения. Също така, не следва да има и непогасени данъчни задължения по отношение на имотите, предмет на разпоредителните сделки, като наличието или липсата на такива се удостоверява в данъчната оценка чл. 264, ал. 1 ДОПК. В случая, при извършената служебна проверка от съдията по вписванията в електронния регистър на НАП, е установено, че прехвърлителят „Совтранс ауто“ ЕООД има публично задължение в размер на 179537.26 лв., за събирането на което има образувано изпълнително производство при публичен съдебен изпълнител М.С.. Освен това липсата на непогасени данъчни задължения за имотите, част от прехвърленото търговско предприятие, не е удостоверено в приложените към заявлението удостоверия за данъчни оценки на същите. Затова следва да се приеме, че не е изпълнено изискването на чл. 264, ал. 1 ДОПК за извършване на вписване на прехвърлянето на имотите, предвид наличието на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя и неудостоверена по предвидения в закона за това начин липса на непогасени данъчни задължения за имотите. Не е налице и условието на чл. 264, ал. 4 ДОПК за извършване на вписването, тъй като няма данни публичните задължения към НАП, установени в приложената за целта електронна справка, и данъчните задължения, касаещи имотите, предмет на разпореждането, да са заплатени – от длъжника или от купувача, при направена от длъжника декларирация, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право.

Предвид изложеното, Съдът приема, че постановеният от съдията по вписванията отказ е правилен и следва да бъде потвърден.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Совтранс ауто“ ЕООД срещу определение № 123/10.02.2026 г.. на съдия по вписванията при Районен съд гр. София, с което е отказано вписване на договор за продажба на търговско предприятие със съответните приложения към него, с рег. № 4612/09.07.2025 г. за удостоверяване на подписите, и рег. № 4613/09.07.2025 г., том 2, акт № 179/2025 г. за удостоверяване на съдържанието, заявено със заявление с вх. № 8896/10.02.2026 г.

5

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, в седмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6