Решение № 2149 от 12.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2149 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110205781 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на А. П. А., ЕГН **********, срещу наказателно постановление /НП/ № 9089 от 29.01.2025 г., издадено от и.д. началник на отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

"а", пр. 2 от ЗП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" и чл. 8, ал. 1 вр чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредба № 11/03.07.2001 г., Наредбата/.

В жалбата се твърди, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения при описанието на обстоятелствата, при която е извършено нарушението, и с това са нарушени чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН . Излагат се твърдения за това дали се касае за специално ползване на пътищата. На следващо място в жалбата се сочи, че неправилно е приложен материалният закон, тъй като в НП деянието е неправилно квалифицирано и тъй като не се касае за специалното ползване на пътищата е приложима разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят счита, че наложеното наказание е прекомерно и несправедливо, и в заключение моли съда да отмени НП като незаконосъобразно. Алтернативно моли съда да намали наложеното наказание до минималния, предвиден в закона размер.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на 1 делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Н а 18.12.2024 г. около 15: 12 ч., на път II-18, км. 6 на отбивна площадка в посока с . Мрамор – гр. Нови Искър, свидетелят А. М. А., главен инспектор в Агенция "Пътна инфраструктура", и колегата му Е. Л. С. спрели за проверка МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка Мерцедес, модел Актров 4141, с рег. № ****. В хода на проверката било установено, че водачът на МПС е жалбоподателят А. П. А. и че същият извършвал превоз на пясък без надлежно разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/.

Било извършено измерване с технически средства - надлежно калибровани електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел DFW-KR-118844 и ролетка № 1302/18/ (5 м), при което било констатирано, че при измерено разстояние между осите 1. 40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 28.650 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. , като превишаването било с 9. 650 тона. С оглед извършеното измерване и съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, то пътното превозно средство се явявало "тежко". Предвид това и съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП във. вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б.

"В", чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредбата посоченото ППС можело да се движи единствено с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, каквото жалбоподателят не притежавал.

С оглед изложеното на същата дата - 18.12.2024 г. свидетелят А. М. А. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 0010462/18.12.2024 г. за извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "б" от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението, след което бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН на 2 9.01.2024 г. В.Б.А и.д. началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" издала обжалваното НП, с което на А. П. А. било наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева за описаното по-горе нарушение.

Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 01.04.2025 г. а на 11.04.2025 г. била депозирана жалба срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля Адриан М. А. и Е. Л. С., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: заповед № РД-11-96/29.01.2025 г. издадена от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", заповед № РД-11-1138/15.10.2024 г. издадена от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", експедиционна бележка № 330410248206/18.12.2024 г., пътен лист Серия № 383042, свидетелство за регистрация на МПС - част II и 2 разписка за връчване на АУАН от 18.12.2024 г.

При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло на показанията на свидетелите Адриан М. А. и Е. Л. С. и заявеното от тях представлява източник на преки доказателства за релевантните факти, относно датата и мястото на извършване на проверката, резултатите от извършеното измерване на поосовото натоварване на управляваното от жалбоподателя ППС, както и липсата на разрешително. Показанията на свидетеля са еднопосочни, кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

От експедиционна бележка, пътен лист, свидетелство за регистрация част II категорично се установява, че на 18.12.2024 г. именно жалбоподателят е управлявал процесното ППС като е превозвал материал – пясък.

Представените по делото заповеди издадени от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" послужиха на съда за установяване компетентността на актосъставителя и АНО.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалванеи е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че е налице компетентност у актосъставителя и АНО. Съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата нарушенията на закона се установяват с актове, съставени от длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура" и на Агенция "Митници" - за нарушения по републиканските пътища. Видно от представената по делото заповед № РД11-1138/15.10.2024 г. на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" на свидетеля Ангелов, в качеството му на главен инспектор в АПИ е изрично възложено извършването на контрол по републиканската пътна мрежа и съставянето на актове за установяване на административни нарушения, поради което и към 18.12.2024 г. същият е бил компетентен да извърши проверка на ППС, управлявано от жалбоподателя и да състави процесния АУАН.

Съгласно ал. 3, т. 1 на чл. 56 от ЗП наказателните постановления за нарушения, извършени по републиканските пътища се издават от председателя на управителния съвет на агенцията или от упълномощено от председателя на управителния съвет длъжностно лице от агенцията, съответно от директора на Агенция "Митници" или от упълномощено от него длъжностно лице от агенцията. Със заповед № РД-11-96/29.01.2025 г. председателят на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" изрично е упълномощил В.А - длъжностното лице, издало обжалваното НП да издава наказателни постановления, от което следва извод, че същата е била компетентна да издаде процесното наказателно постановление.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН .

На следващо място, съдът намира, че както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, точно и 3 конкретно, описани са дата, място и начин на извършването му в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН , като фактическото описание на нарушението съответства на дадената правна квалификация.

Предвид горното, съдът намира, че в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са предпоставка за отмяната на обжалваното НП като незаконосъобразно.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пред. 2 от Закона за пътищата гласи, че "За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на тежки пътни превозни средства". В чл. 7, ал. 1, т. 5, б.

"в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е посочено, че: "Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от нaтовaрвaнията на ос на една двойна ос на моторни превозни средства, когато разстоянието между осите е от 1, 3 включително до 1, 8 m - 18 t (19 t)".

Съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС: "Движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното". Според § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС: "Извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3".

С оглед цитираната до тук нормативна уредба съдът намира, че от обективна страна по делото несъмнено се установи, че управляваното от жалбоподателя А. А. ППС към момента на проверката е било "тежко" по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, понеже при разстояние между осите 1. 40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е била 28. 650 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона.